Вестта, че е починал
Йежи Гротовски
(роден на 11 август 1933 година в Жешув, Полша, починал в Понтедера, Италия), пристигна у нас някак плахо. На 16 януари само вестник "Сега" отбеляза този скръбен факт. В следващите три дни - никъде нищо.
А този свят напусна театрален мислител, режисьор, изследовател и педагог, чието име - убеден съм - ще остане в историята на културата на ХХ век. Ревниво пиша за театрала Гротовски, но си давам сметка, че делото му има приносен характер и в редица други области. На изследванията в областта на културната антропология той посвети последните десетилетия от творческия си път.
Авторитетът му беше безусловен, славата му - наистина световна, присъствието на негови спектакли на даден фестивал вдигаше престижа на форума, многобройните му лекции, беседи и интервюта се превеждаха в целия свят. (През 1984 г. група ентусиазирани почитатели публикуваха фундаменталната му книга "Към беден театър" в списание "Театрален бюлетин".)
Гротовски не се интересуваше от суетата на славата, не експлоатираше онова, до което вече беше достигнал в търсенията си на корените на театралното. Той имаше мисия и я следваше безкомпромисно и целенасочено. Беше от онези неколцина велики театрални реформатори на века, които търсеха неотменимите основания за съществуването на театъра на следващия век. Наричаха го гуру на театъра и имаха всички основания за това.
Куражът, който внуши на всички занимаващи се с Театър, и хоризонтите, които им откри, бяха необятни и привлекателни.
Поклон, Велики Майсторе.

Никола Вандов