Безсмислени насаждения

Когато получих покана от Аделина, си казах: Какво ли пак е поникнало на нейния парцел? Нали там вече има "Градина", "Дърво на живота", "Кактуси", "Нива"...
Този път цялата подвластна й среда е осеяна в малки култивирани обекти: от разстояние - събуждащи любопитство, разноцветни и еднообразни, повтарящи се в стройни, правилни редички; от близо - увличащи в разглеждане на подробностите, материалността, направата. Дълго и грижливо разстилани, те сякаш подвеждат към някаква игра.
Може би оптическа - напомнят от пръв поглед на познати процедури, с повтарящите се, но различни елементи, с тяхната строга подредба.
Може би с навиците ни за гравитация - в съзнанието ми изникват вертикално закрепени чинии и прибори (Daniel Spoerri) или устрашаващо израстващи от стената счупени бутилки и чаши (Olaf Metzel). С безпокойство поглеждам към малките остри обекти на тавана, устояващи на земното притегляне. Някои от формите напускат стройния ред вследствие на вибрациите от движения и звуци и попадат в ръцете ми.
Леки са - от хартията; често с неопределяем, но не неприятен цвят; във формата на миниатюрна саксийка. Нещо различно като материалност е деликатно вмъкнато или брутално забито в тях. Понякога не се вижда нищо.
Обичам да слушам разказа на артиста - нали той или тя се стреми към някакъв вид общуване. Аз също. Слушам за насажденията - тези карфици, кламери, кабъри, клечки, клонки, пирони, счупени обеци, медни телчета, неясни закопчалки и за още непоникнали неща... Отломъци от намерени вещи с изгубени функции. "Инсталацията е автобиографична" - казва Аделина и говори за чувство на вина относно не-плодовете на своята градина. "Безсмислени насъждения" нарича тя своите артистични идеи, творения, резултатите от всяка своя активност. Скептичността й, обаче, се разпростира и над чуждите - "безсмислените насаждения" виреят навсякъде, садени и отглеждани в лехички. Оттук и "оптимизмът" на споделения от нея възглед, чиято нишка може да се изтегли до Книгата на Еклесиаста.
Инсталацията сякаш е негатив - не-насаждения или не-изкуство в не-контекст с не-смисъл (остава единствено подредеността). Но тяхната не-възможност е също и негатив на песимизма - отпада грижата и трудът по култивирането им. И това ме кара да се усмихвам с облекчение, между стените и тавана осеяни с миниатюрни чудати не-назовими неща, усещайки себе си като в някаква играчка.
"Насажденията" все пак имат някакъв смисъл - той не може съвсем да бъде избягнат. Навярно смисълът е различен за Аделина и за мен: за Ади - в проточилото се във времето търпеливо изливане на 1000 еднакви не-саксийки и засаждането им (или не) с различни неща; за мен - в развлечението, passe-temps или прекарване на времето сред тях.
Пожелавам на Аделина да продължава да сее и сади и понякога да ни кани в градината си.

Ирина Генова















Аделина Попнеделева
в галерия
Арт 36