Софийските филхармоници отново провокираха интереса на столичната музикална публика с поредния си концерт. Той се роди под знака на Водолея. В третия четвъртък от месец януари, на двадесет и първо число, зала "Света София" гостоприемно разтвори една от вратите си за многобройните симфонични ценители. Този път те имаха рядката възможност да преживеят една програма, изцяло съставена от творби на ХХ век. Бяха само две, но мащабни, значителни, капитални, емблематични, христоматийни... Възможно е да не съм запомнил всички епитети, употребявани по адрес на "Александър Невски" от Прокофиев и "Матис художникът" от Хиндемит. Между тях съществуват някои външни допирни точки. Първо, възникват по едно и също време - в края на 30-те години. Второ, и двете са авторски "кавър-версии". Прокофиевата кантата е извлечена от музиката във филма на Сергей Айзенщайн, а симфонията "Матис художникът" черпи материал от едноименната опера на Паул Хиндемит. (Впрочем правилният български словоред не изисква ли това заглавие да звучи като "Художникът Матис"?) Тези, а вероятно и други съображения са дали основание композициите да бъдат събрани в една вечер. Все пак образно-стиловата им характеристика не предполага нито достатъчна близост, нито полярен контраст, за да съжителстват безпроблемно една до друга, макар и разделени от 20-минутна пауза. В началото бе "Александър Невски". Започна несигурно, продължи колебливо, не успя да фокусира вниманието, дълго се борих с усещането за дежурно изпълнение. Акустиката в залата съвсем не благоприятстваше звуковите възприятия. Капелата (национален филхармоничен хор "Светослав Обретенов") показа известно развитие в течение на вечерта, главно когато имаше повод за демонстрация на гласова мощ. В предпоследната част, "Мъртво поле", солистката Александрина Милчева даде поредния си урок по музициране. Присъствието й бе фино, нюансирано, вглъбено, с култура и разбиране. Майсторски води аристократично оцветения си глас и той откликва на артистичните й намерения. Заради нея си заслужаваше да се чуе този доста неравен "Александър Невски".
За реванш след паузата на софийските филхармоници, водени от диригента Йордан Дафов, показаха на какво са способни, когато искат и активизират уменията си. А може би много им допада музиката на Хиндемит. Свиреха я с видима наслада. Особено бавните части, където се получиха невероятно красиви звучности. Дървените духови инструменти бяха в стихията си. Отлични сола! Ниският щрайх вибрираше леко и свободно. Оркестровият апарат функционираше пълноценно, съзнаваше го и се радваше от това. Радваше се и публиката. Показа го достатъчно ясно.
Пламен Петров