Голотата -
начин на употреба

Зоя Анчева е компютърен инженер, с богат, включително преподавателски и издателски дизайнерски опит. Издала е календар на собствената си рекламна агенция "Знак". Самата Зоя е автор - концепцията, постановката, режисурата, осветлението и оформлението на календара са нейни. По този начин календарът най-плътно се приближава до представата на агенцията сама за себе си. Тази представа очевидно е свързана с голяма сдържаност, "класичност", претенция за "бон тон" и премерена елегантност, аристократизъм и перфекционизъм. Ако нещо определено го няма в календара, това е еротика. Човешката фигура е "употребена" да интерпретира цифра и покрай това - внушения за елегантност, красота, класическа простота, поезия, достойнство. Не става дума за момиче, което се съблича или облича, то към нищо не изкушава и нищо не обещава, в момента явно не се интересува от наблюдателя, не се усмихва, не се мръщи и дори не гледа в обектива. Лично на мене по-би-ми-харесало да не е така, но очевидно жанрът си има правила, от които не разбирам. Историята обаче не свършва дотук - тя има характерно българско продължение.
Фотографът Дилян Марков предоставил копия от въпросните снимки на редакцията на сп. "Метрополис". Там редакторът (кой точно?) отделил три и ги публикувал във февруарската книжка, придружени с къс текст от Филип Филипов. Нито в текста, нито в заглавието, нито в бележка отстрани е казано, че тези снимки са взети от (или вече публикувани във) календар, а не са предназначени специално за списанието. По такъв начин Зоя Анчева е употребена като съавтор на нещо, което тя едва ли би допуснала, най-малкото защото текстът на Филипов няма нищо общо със собствените й цели и намерения. Казано простичко, "Метрополис" използвало части от чужд труд и го употребило за свои цели. Кой, защо и колко е виновен, може би е въпрос на съд (което значи - умряла работа). Но освен правната страна на проблема, съществуват професионална и етическа страна на събитието, които заслужават коментар.
Едва ли си струва да питаме, знае ли се от авторите и редакторите какво гласи Законът за авторското право и сродните му права? И защо не се съобразяват с него?
Обаче прекалено много станаха издания (и телевизионни предавания), които не предлагат медийна продукция, предназначена за съответните им цели и намерения (бидейки специално поръчана и платена), а скалъпват от наличности (и техните остатъци) съдържание, което е явно вторично (и това се отразява на мисленето им).
Изданията и предаванията, които претендират, че са "на ти" с еротиката - "Егоист", "Метрополис", "Нощен магазин" в телевизия "7 дни", "1001 нощ" на Канал 1 са много далеч от същността на жанра - те са преди всичко досадни, каквато еротиката по определение не може да бъде. От текста на Филипов не може да се разбере какво представляват снимките, какво иска да каже, да докаже, или поне да намекне авторът, но пък става ясно, че намерението му е определено пошличко. Това, че една "гола" снимка може да бъде антиеротична, или че един разговор за "чукане" може да бъде напълно стерилен, са явно мисли, недостъпни на съответните автори и редактори. Някои издания и предавания се пънат да докажат, че в България съществуват сексуална революция, бохема, префинен нарцисизъм, дендизъм, неоекзистенциализъм - да се "осветляват" и пропагандират изброените явления е точно толкова нелепо, колкото твърдението, че имало у нас "политическа класа", едва ли не аристокрация. Неслучайно гостите на "Нощен магазин", набедени за великосветски развратници, се надпреварват да твърдят колко обичат семействата си и колко ординерно мъжествени са в леглото. Както с политическото непокорство, така и с морала родните палавници кокетират, но вторачени с едно око в родната патриархалност, готови всеки момент да извъртят работата, в смисъл, че не "оная работа" ги вълнува преди всичко. Дори без да се опитват да четат между редовете, читателят и зрителят са наясно, че именно против безразборните контакти, прелюбодейството и съмнителните удоволствия са въпросните издания и са изцяло в подкрепа на морала, традициите и семейството, използвайки етикета "еротика" за да си продават останалата стока, която може и да не е непременно менте.
В миналото, под форма на критика на "буржоазния, упадъчен начин на живот" български автори се опитваха да внесат информация (във всички области) за положителни (според тях) тенденции, чужди на "социалистическия начин на живот". При това смятаха за очевидно, че е голямо геройство и голям майсторлък да говориш едно, а да излиза друго. Днес, под формата на пропаганда на "правилния начин на живот", духовните наследници на заклинателите дирят телето на сексуалната революция под сивото искърско говедо. С неподражаемо журналистическо умение теми, весели и фриволни по самата си същност, се превръщат в тъжно воайорство, хихикане в шепа и гузни недомлъвки там, където веселието, свободата и остроумието би трябвало да преливат. Ако светът на богатите безделници наистина беше светът на "Егоист" и "Метрополис", ако светът на бохемата е светът на нощните телевизионни гости - мерсим, явно сме сбъркали адреса. "Мы за здоровую эротику" - писаха Ильф и Петров преди 70 години (при което акцентът на иронията не пада върху "здоровую", а върху "мы") - нищо ново под слънцето.

Павел Попов