Масако Оя почина на 16 януари 1999 г. от рак на стомаха в Осака. Разделихме се с един голям меценат на световното балетно и оперно изкуство. За някои журналисти в нашата преса нейното име бе сигнал за обширни статии, повод за оригиналничене и "големи разкрития". За съжаление обаче най-малко се говори, и то все с някакви недомлъвки, за съзидателната й дейност.
Балетният свят познава Масако Оя като човек с широка международна дейност, посветена на това изкуство и за просперитета на младите му дарования.
За мен тя е типичен пример за световен бизнесмен-меценат на изкуствата. И то меценат в световен мащаб. Тя финансира напълно самостоятелно престижния международен балетен конкурс в Осака с множество награди и уникални условия. Нейната организация пое разноските, включително и пътните до Япония и обратно, на стотината състезатели, тридесетината членове на международното жури и многото почетни гости. Обект на нейното дарителство бяха и международните балетни конкурси в Улгат (Франция), Люксембург, Будапеща, Париж, Варна и др. В тях и в други балетни състезания в различни години тя участваше със средства също така и в наградните им фондове.
Колко бизнесмени могат да регистрират в своя актив такава широка спомоществователска дейност?
В България Масако Оя с всичките нейни чудатости (които едва ли на някого пречат) навлезе в зората на Международния балетен конкурс - Варна, преди третото му издание през 1966 г. Тогава пристигна неин представител от Виена, за да се запознае с условията, при които тя ще гостува, категорията на хотелите в София и Варна, техните гости, височината на огледалата в стаите, как ще бъде организиран транспортът на нейните 35 куфара и т. н. Зад тази шокираща фасада обаче се оказа, че стои една всеотдайна почитателка на оперното и балетното изкуство. Спомням си например на първата й прессреща с телевизията у нас как присъстващите бяха силно впечатлени от нейната памет и интелект, от удивителните й познания за българския балет и за българското оперно изкуство.
Оттогава Масако Оя стана редовен посетител на състезанието във Варна, винаги с целия си антураж в центъра на първи ред в Летния театър.
В седемдесетте години, не без нейно съпричастие, по договор между нейния съпруг и съответните партньори у нас, в Димитровград беше построен модерен завод за преработка на полиестерна коприна.
Към международния конкурс във Варна Масако Оя демонстрираше особено уважение и респект и многократно заявяваше, че той е най-големият и най-престижният. По този повод считаше и България за една от водещите страни в световния балет. След създаването на фондация "Международен балетен конкурс - Варна" при сложна икономическа обстановка в страната, през 1992 и 1996 г. тя се превърна в основен спонсор на състезанията. В летописа на конкурса тези издания ще бъдат съпровождани с нашата искрена благодарност за нейния благороден и щедър жест.
През 1992 г. Масако Оя беше и в състава на международното жури, а през 1996 г. негов почетен председател. Сега след смъртта й мога спокойно да заявя, че като съдия в състезанието тя беше изрядна като опитен професионалист. Дългогодишното й общуване с балетното изкуство бе допринесло за опознаването на класическия танц в неговите тънкости. Оценките, които поставяше, бяха безупречни, с чувство на голяма отговорност към съдбата на младите танцьори.
Обект на нейната благотворителност в този период беше също така уникалният Международен конкурс за млади оперни певци в София, Държавното хореографско училище в София, отделни личности...
Какво точно се крие под чудатостта на Масако Оя, която много често се преувеличава, не е известно. Независимо от странностите си, в средите на спомоществователите тя заема почетно място. Масако Оя даряваше, а да даряваш за развитието на изкуството е висша добродетел.
С благодарност и поклон пред паметта й.

Доц. Емил Димитров