Нарцис като
брат на Франкенщайн


Стане ли дума за арабски терористи в американски филм, почват да ме налягат съмнения. Толкова ленти от тоя сорт съм изгледал в последните години, че бройката ми се губи. А и не ги помня, защото всичките са еднакви като оловни войници. И сиви като тях. Арабите все са си вероломни копелета, които взривяват невинни граждани заради мъглява кауза, подплатена с див фанатизъм. И все се намира някое сръчно и добродетелно щатско ченге, което да им види сметката. "Блокада" е филм на същата тема. Ислямисти хвърлят Ню Йорк в ужас с поредица от атентати и докарват нещата до военно положение. Пак има и един надежден ФБР-агент (Дензъл Уошингтън), дето да заголи матросовска гръд в името на вселенската справедливост и благото на народите. И все пак "Блокада" е по-различен филм. Той се къса от лепкавата елементарност на събратята си, макар да не е докрай освободен от дидактични полипи (героят на Уошингтън например е прекалено положителен). В "Блокада" конфликтите са по-дълбоки и не се свеждат до опростената схема "терористите рушат, антитерористите ги озаптяват". В образа на лошите е вкаран човешки елемент, има желание поне да се очертаят контурите на тяхната истина. В средите на добрите по дефиниция пък се забелязват и морални луфтове, раздират ги вътрешни проблеми. В един момент, вместо да се борят само с бомбаджиите, те почват да воюват и помежду си: ФБР с ЦРУ, ЦРУ с Армията, Армията с ФБР... Оказва се, че съществува нещо по-страшно от експлозиите - опасността системата за сигурност на световния жандар Америка да се взриви отвътре. И тук вече режисьорът Едуард Зуик се занимава с глобална политика, което е сериозният пласт на филма му. Става ясно, че терористите са обучени не от кой да е, а от щатските спецслужби. И че тези служби действат в планетарен мащаб със същите бандитски методи, които официално отричат. Оправданията с декларации като "за родината си съм готов на всичко с всякакви средства" звучат в "Блокада" преднамерено кухо. А образите на Анет Бенинг (агент на ЦРУ) и Брус Уилис (армейски генерал) са в посоката на сриването на мита за натъпкания с духовни ценности щатски боец на тихия и по-шумния фронт. Американският диктат в световния ред е представен като Нарцис и Франкенщайн едновременно - потънал в унеса на самолюбуването, той провокира раждането на чудовища. На български екран най-накрая излезе и "От здрач до зори" на Роберт Родригес с Тарантино, Джордж Клуни, Джулиет Люис и Харви Кайтел. Не пиша подробно за него, понеже го направих в "Култура" още миналата година. Добре е да го гледате. Не за друго, а защото е симптоматичен за изчерпването на жанра "Тарантино". Той е доказателство за "здрача", в който попаднаха дори най-талантливите следовници на Куентин, какъвто безспорно е Родригес.
Борислав Колев















От пръв поглед