Игра
на стъклени журналисти

Атрактивно решиха от "Дарик радио" да отпразнуват рождения си ден. Настъпи всеобща смяна на местата. Политици и всякакви други видове общественици получиха микрофона, за да си поиграят на радиожурналисти. Журналистите, зад кадър, само им помагаха. Понеже някои политици винаги знаят повече от журналистите за работата в радиото, нека се възползваме от шанса да анализираме качествата им на професионални медиатори.
Като цяло българските политици са добри журналисти, няма спор. Когато са само гости в студиото, слушателят може да се заблуди от внушенията им. Но когато са водещи, възможността за лъжа намалява обратно пропорционално на количеството прекарано пред микрофона. Богатството на речника и познаването на книжовния българския език за събеседниците Иво Атанасов и Йордан Цонев, например, не са от значение. Но за водещите Атанасов и Цонев се оказа животрептяща нуждата от консултация със специалист-логопед или филолог. Крайността в оценката към тях идва единствено заради едното изречение на Коруджиев: "Водещият не бива да травмира слушателя".
За разлика от необработените гласове на парламентарните политици, правителствените им колеги Божков и Бакърджиев представиха професионалните си гласове. Хипнотизиращи, ароматизирани гласове, стъпили на "здрава идейна платформа" (според Владимир Спасов). Дълбоки радиофонични гласове имат, но по-добре да си стоят в политиката. Първият, противно на всички мнения, не бих го посъветвала да се занимава с музикални предавания, поне докато разбере, че не е добре да се говори върху песните. Вторият в краен случай може да се насочи към радиоесеистиката в късните часове.
Интересно е как политиците не успяха да изиграят поне за час ролите си от край до край. При цялата условност да бъдат журналисти, да покажат на практика какво точно искат от радиоработещите, те не могат да преодолеят себе си. Менторстват, вместо да са провокативни, самоиронията им е насилена и не произвежда нужния ефект. В рамките на "играта на журналисти" нито един не забравя да отправи по някой по-як удар към противника. Уж само наужким. Те самите си прощават един на друг подобно своеволие. Направи ли го обаче истински журналист, надигат политически вой до небето.
Не по-малко интересни бяха преминалите в политиката бивши журналисти и днешни медийни началници. "Новинарите" Мира Белчева и Клара Маринова, въпреки професионалния си стаж в журналистиката, бяха видимо затруднени. За разлика от тях Стоян Райчевски, с глас меден родопски, и Илиана Йотова, с болезнена устремност, се справиха по-прилично. Субективното подреждане на новините и поддаването на изкушението за коментар не подмина никого.
Имат нужда нашите политици да си поиграят на журналисти. Малко стъклени, чупливи, наистина, но пък по-добре да им се дава възможност да си играят на журналисти, отколкото с журналистите.

Вяра Ангелова
















От въздуха
подхванато