Крехкият лед
на видимите аналогии


На камерната зала на Народния театър Пламен Марков постави за пръв път у нас дебютната пиеса на 28-годишния ирландски автор Мартин Макдонах "Кралицата на красотата от Линан" под заглавието "Бившата мис на малкия град". Изборът не е провокиран единствено от засиления напоследък интерес към младата ирландска драматургия в европейския театър. Макар че това не е изненада, имайки предвид факта, че Макдонах идва от страна, където са родени автори като Уайлд, Шоу, Джойс, Бекет... А и в пиесата на Макдонах съвсем не е трудно да се открие отложеното в техниката на писане или в структурирането на персонажите и действието, в атмосферата или тематичните препратки знание от техните светове. Малкият Линан с неговата Мис силно напомнят Джойсовите "Дъблинчани". Умелото изграждане и постепенно разгъване на една почти криминална интрига би могло да подведе към припознаване на пиесата от добрия изпитан психологически реализъм. Тя обаче се изплъзва от познатата класическа пиеса, опряна на разгръщането на един скрупульозен, причинно-следствено мотивиран психологизъм. Избягвайки тази клопка, режисьорът е очертал леко плакатно и карикатурно характерите на персонажите. Така обаче той се е плъзнал към изкушението да разкаже на зрителя тази иначе мрачна история прекалено леко и повърхностно забавно. Макар че това едва ли е необходимо, след като взаимоотношенията между действащите лица и без друго дават достатъчно основание за нелепости и недоразумения, пораждащи комичен ефект.
Пиесата е много повече от историята на четиридесетгодишната Морийн, която заради старческия егоизъм на майка си пропуска шанса да изживее любовта си със строителния работник Пато Дули и да замине с него, измъквайки се най-сетне от отчайващата Ирландия. Майката Мег Фоулън, Морийн и Пато Дули, и Рей Дули, малкият брат, са представители на три поколения, разбягващи се в мотивите за отчаянието си и представите си за желания живот. Младият Рей Дули за разлика от събратята си по участ в "Трейнспотинг" потъва в австралийски сериали, вместо в планини от дрога, но е същият колаж от страсти, внезапно изригваща агресия и банални битови желания. Накратко: той е твърде далеч от лесния образ на глуповато наивния тинейджър (изпълнен старателно от Димитър Рачков), подражаващ на персонажите от австралийските сериали, и е много по-близо до бесовете на изиграния от Юън Макгрегър персонаж. Изобщо режисьорът в желанието си за ясен разказ и чисти характери е лишил хората от "малкия град" от внезапните и резки преобръщания и движения в разгръщането на взаимоотношенията. Така, както и любовната сцена между Морийн (Мария Каварджикова) и Пато Дули (Михаил Петров) е просто нелепа и глуповата, лишена от отчаяната й поетичност. А и старата Мег Фоулън (Ванча Дойчева) едва ли е само злобна изглупяла старица, както изглежда. Единствено Мария Каварджикова се изплъзва от еднозначния характер, особено в разказа за полудяването си или писмото до Пато Дули и др., съчетавайки бяс, жестокост, умора и меланхолия.
Пламен Марков среща зрителя със силен и сериозен съвременен драматургичен текст, но водейки го единствено по прозрачния крехък лед на видимите аналогии. Ясните контури на характерите, разбира се, дават възможност на гледащия по-лесно да следи сюжета и да вижда подобието между Ирландия и България, но това е за сметка на отклоняването на вниманието му от по-дълбинния и сериозен театър, изваждащ наяве пълната парализа на общността и живеенето в Линан. А това силно напомня написаното в началото на века обяснение към "Дъблинчани" от Джойс: "... аз избрах за място на действието Дъблин, защото този град ми изглеждаше поразен от парализа". И ако Макдонах почти век след това се заема отново да "извади" драмата на живота в парализа, това едва ли е само повод тя да бъде четена единствено през очевидните аналогии.
Виолета Дечева















Реплика
от ложата