Повече прагматизъм

Появата на НСРТ в "Гореща-(та) линия" на предаването "Всяка неделя" беше една от сравнително интересните и безсмислени прояви на българската телевизия за седмицата. Като че ли то трябваше да представлява типично кеворковско отмъщение, но подобно на повечето проекти у нас, не достигна целта си. Първо, това предаване така и не намери своя водещ; всички те сякаш излизат от един и същ несполучлив калъп, включително и сегашният. Това, от една страна, е интересно, а от друга - съвсем безсмислено. Повечето от журналистите задаваха такива въпроси на съвета, каквито можехме да предвидим, следователно - неинтересни и безсмислени. И се получи така не защото тези журналисти са по принцип такива; напротив. Самото явяване на членовете на НСРТ напомни християнския Символ: един образ с различни ипостаси; с различни роли, но с една посока и крайна цел.
Това донякъде беше интересно. Техните отговори обаче не успяха да нарушат общия консенсус на безсмислеността, който се очерта в тази (уж) "Гореща линия". И не защото съветът изпитва особена нужда от по-интересни лица. В разговора всъщност липсваше основното. Той бе лишен от диалогичност не защото бе построен и заснет по такъв начин, а тъй като върху него от началото до края тегнеше атмосферата на недоверието. Не на противопоставянето, конфликта и др., а на недоверието. Защото дори борбата, дори войната се нуждаят от доверие. Той даде за пореден път гласност на вече познати неща, без да носи в себе си чуваемост и така отново ни припомни остроумния афоризъм от времето на перестройката.
Вероятно и проблемите на нашата БНТ се коренят в не-чуваемостта, или още по-точно, в нежеланието за чуваемост. Всички трудности за нея произтичат оттук; до голяма степен същото важи и за вече наложилото се обществено мнение за наличие на цензура в тази медиа. Тя (вероятно, защото не знам) се спуска не толкова чрез конкретни властови директиви, нито произтича толкова от само-цензурата на журналистите. Причината според мен е в плътно наслоеното в нашето общество нежелание да се чуваме, или още по-лошото - да чуваме само онова, което служи на нашите, като цяло, безсмислени цели. Каквито сме ние, такава е телевизията ни. Вероятно този разговор в студената вечер и в още по-студеното кеворковско студио отново ще предизвика много коментари в пресата. Те може би ще се вдадат в различни ненужни подробности, ще търсят интерпретационни изгоди, ще сеят мъгли. А впрочем днес за милиони българи не е важна "цензурата", упражнена върху Първанов или евролевия Томов, които впрочем достатъчно говорят, но не могат да ни кажат нищо ново. Разговорите с/за НСРТ, за спирането на едно или друго предаване, за програмни схеми също омръзнаха и трябваше да се върнат в кухнята на БНТ. Кой обаче старателно цензурира свещеното име на Шиляшки? Дори не става дума за самия главен енергетик на републиката. Неговото име сякаш нарочно е подбрано като на ритуална жертва и един ден носителят му неизбежно ще изпълни предназначението си. По-важните въпроси, които в момента БНТ и частните телевизии трябва да поставят, са: Откъде идват и накъде отиват парното и токът? И докога? И как? И защо? Вече години наред те по-успешно от всеки кредитен милионер отмъкват парите ни. Къде се губят: в личните джобове, в нови или стари мощности, в подкрепа на губещи предприятия? Изобщо трябва да се повдигнат седемте покривала на онова, което у нас наричат "енергетика" и особено булото на "държавната тайна" около нея. Време е Саломе да танцува: или отново става дума за порното и парното.


Ромео Попилиев














Петък,
ранна утрин