Отговор за тъпаци
- Филип Солерс, вие очевидно сте чели "Елементарни частици", както и двата пасажи, отнасящи се до вас...
Филип Солерс: Веднага след появата на тази книга започнаха непрестанни телефоннни обаждания, в които ми казваха: вие сте се срещали с Уелбек и се появявате в романа му. Уелбек, който присъства тук, не би могъл да отрече, че за първи път си проговорихме преди три седмици. Още в началото се получи преплитане между фикция и реалност. В същината на проблема сме: как така, мигновено, хората свеждат едно произведение на въображението до идеологически позиции.
Мишел Уелбек: Или до клюки.
Филип Солерс: Моят портрет се появява в романа чрез фантазмите на един персонаж, Бруно, който би искал да бъде писател, но не успява и съзира един образ от медийното поле, наречен Солерс.
Мишел Уелбек: Аз с удоволствие използвам реални личности, когато те вече са се превърнали в мит: Мик Джагър, Бриджит Бардо. Не се лишавам от удоволствието да използвам и истински места. Тук наистина става въпрос за медиен персонаж, не за писателя.
Филип Солерс: Разбирам положението, в което той се намира, защото същото се случи с мен при публикуването на "Жени" преди петнадесет години. Всички се хвърлиха върху ключовите персонажи, в случая интелектуалците от онази епоха: Алтюсер, Барт, Лакан - като не обърнаха внимание на останалите 666 страници.
- Полемиката около "Елементарни частици" е доста по-сурова от тази около "Жени".
Филип Солерс: Винаги е било така. Мен ме третираха като нацист.
Мишел Уелбек: И вас ли...?
- По времето на "Жени" какви бяха признаците на насилие?
Филип Солерс: Странно е, но това бяха предимно писма от мъже. Всъщност мъжете са онези, които имат проблеми с литературата. Агресивни проблеми. В списание "Перпендикуляр" (от което наскоро бе изключен Мишел Уелбек) доколкото зная работи една-единствена жена.
Мишел Уелбек: Беше поразително. Когато се срещнах с тях, присъствуваха четирима мъже, а една жена водеше бележки.
- Мишел Уелбек, как оценявате шумотевицата около вашия роман?
Мишел Уелбек: Нищо не мога да разбера! Вземете например редакторите на списание "Immediatement", католическо и роялистко списание; на времето те ме поддържаха, а сега са бесни. Според тях съм написал една крайно лява книга. Всъщност всеки, които търси политически подтекст в моята книга, безспорно ще бъде недоволен. Невъзможно ми е да отговоря на вашия въпрос, без да бъда твърде нескромен. Бодлер е казал: "Една нация създава гений само въпреки самата себе си, тоест геният е победител над собствената си нация." Истина е. В един момент обезателно всички са срещу вас.
- Вие и двамата като че ли споделяте мнението, че сте заобиколени от глупаци, които не ви разбират, от "невежи", както казваше Казанова.
Филип Солерс: Не глупаци, обсебени. Доказвам го с Казанова - човек, който е оставил 3000 ръкописни страници на френски, като е работил десет години по десет часа на ден. Как е било възможно в продължение на два века хората да си го представят като някакъв развратник, либертин, стахановец по секса, както казват тъпаците.
- Мишел Уелбек, какво мислите за книгите на Филип Солерс?
Мишел Уелбек: Твърде сложен въпрос. Да кажем, че обичам хората, които променят стила си, както Лотреамон, Ницше. Солерс като че ли е от този тип. Очевидното противоречие между "Песните на Малдорор" и "Поезии I" бе едно от нещата, които твърде рано ме привлякоха към Лотреамон.
Филип Солерс: При мен също имаше упреци за смяната на стила. Достатъчно беше да напиша онова нещо "Рай" без пунктуация и после "Жени", за да ме нарекат дактилографска хиена. Съвсем наскоро например бях нападнат от Бурдийо, и то невероятно жестоко...
- На което вие отговорихте в "Казанова".
Филип Солерс: След като Казанова е бил затворен във Венеция сред плъхове и въшки, за да го превъзпитат, му дават да чете живота на една светица. За превъзпитанието на един затворник либертин днес е достатъчно да изчете пълните събрани съчинения на Бурдийо!
- Двама пастори са натоварени с изправянето на морала на Бил Клинтън.
Мишел Уелбек: Отдавна си знаех, че американците са тъпаци.
Филип Солерс: Написах "Казанова", за да посрамя нашата епоха заради аферата Клинтън - Люински. Не пресъздавам екзотиката на осемнадесети век. Сравнявам висшата свобода с катастрофалното отчуждение на нашето време. Както по свой си начин Мишел Уелбек би бил Карл Маркс на сексуалния пауперизъм. Отварям "Елементарни частици", 12 страница. И прочитам нещо, което безсъмнено е поезия... Доколкото знам, никой не е обърнал внимание на това. Тази поезия се стреми към профетизирането на един свят, който е надживял насилието. Уелбек не означава единствено повторение на апокалиптични речи а ла Шпенглер от "Залеза на Запада" и създаването чрез клониране на ново човечество. Неговите твърдения са поетически, затова той тревожи и безпокои.
- Да поговорим за клонирането; четейки ви, човек остава с впечатление, че сте против.
Филип Солерс: Попитах един биолог, Жан Дидие Венсан, дали може да ме клонира. Той ми отговори, че вероятно ще си остана същия бохем, но може би не и писател. Ще си имате работа с един Солерс банкер, може би.
- В своя роман Мишел Уелбек противопоставя на разцвета на биологията "глобалната смехотворност, в която са изпаднали трудовете на Фуко, Лакан, Дерида, Дельоз..."
Филип Солерс: В Италия, откъдето се връщам, навсякъде гледах интервюта с харвардския професора по социобиология Едуард Уилсън, който твърди, че всичко може да се обясни с животинското в човека, с невробиологията. Между другото Уилсън е баптист, както и Павлов е бил силно религиозен човек. Упрекваха ме, че в "Жени" говоря за интимния живот на интелектуалците. Аз пък бих искал да надникна в интимния живот на господин Едуард Уилсън.
- Или в интимния живот на Сокъл и Брикмън, авторите на "Интелектуални измами".
Филип Солерс: Да, разбира си, това заслужава разследване...
- ... както би казал прокурорът Кенет Стар...
Филип Солерс: Наистина какво ли обичат те? Какви репродукциии имат по стените? Какви са жените им? Как всички тези красиви абстрактни декларации се припокриват с всекидневния им бит, със сексуалния им живот?
Мишел Уелбек: Каквито и да са тези хора, хуманитарните науки ще бъдат дискредитирани. Ако се появи философска мутация, тя ще се роди от квантовата механика...
Филип Солерс: С какво нашата дискусия се различава от тази за "Бъдещето на науката" на Ренан или на Огюст Конт?
Мишел Уелбек: Конт е един от най-вълнуващите случаи в историята на мисълта. Името му се свързва с триумфа на разума, а самият той е бил луд. Още като младеж е прекарал близо година в клиниката на доктор Бланш и е излязал оттам с бележка "неизлекуван". Има някои общи черти със стила на Лотреамон.
Филип Солерс: Бащата на Лотреамон е бил фанатичен привърженик на Конт. Винаги е съществувала идеята, че науката ще разреши религиозната криза. Уелбек говори положително за будизма. Аз съм много против.
- В "Казанова" цитирате проповедите на далай-лама като пример за "дебилно четиво".
Филип Солерс: Аз съм със западна ориентация. Ако Западът обаче е Америка с нейната социобиология и гротесков пуританизъм, тогава очевидно съм против. Но ако Западът означава онази Европа на Просвещението, потъпквана вече два века, тогава да, вярвам в спасението чрез Европа.
Мишел Уелбек: Будизмът ми е много симпатичен, но за съжаление аз съм голям атеист. Не знам какво би останало от будизма без вярата в прераждането. И все пак може би той е едно решение за бъдещето. В моменти на мегаломания си представям, че фразата на Ницше за това как Шопенхауер е развял заплахата на един нов будизъм над Европа, а той, Ницше, я бил отстранил, се отнася и за мен. Така че аз се завръщам, за да разпространя заплахата от един нов будизъм над Европа чрез бавно инфилтриране.
Филип Солерс: Аз пък се противопоставям на това проникване, както Ницше на Шопенхауер. Чрез будизма се насажда европейски нихилизъм, който в този смисъл би могъл да доведе до самоубийство, до примирение, до саморазложение. Всъщност ЦРУ много обича далай-лама и му е давало доста пари...
- "Защо са нужни развратници във времена на бедствия?", пита Солерс в "Казанова"
Мишел Уелбек: Аз намирам либертините за симпатични, също както намирам за симпатични и католиците. Обичам твърде много хора, съответно мен всички ме мразят.
Филип Солерс: Първо трябва да уточним термина "либертин". Уелбек каза, като провокация, че е против либерализма... Той не каза, че е против свободата, но пък човек знае ли..
Мишел Уелбек: Опипвам почвата.
Филип Солерс: Има разпуснатост, както има и атеизъм, които според Робеспиер трябвало да бъдат унищожени, защото имали аристократична закваска. Затова култът към висшето същество бе създаден в точно определена епоха на дехристиянизирането - революционната епоха. За да се парира реставрацията на аристокрацията, трябваше нова религия. Една теза, която Уелбек споделя, тъй като казва, че няма общество без религия.
Моята гледна точка никога не е била социална. Аз смятам, че няма добро общество. Всяко общество е базирано върху едно колективно престъпление, както е казал Фройд. Поради това всяко предложение - религиозно или от друг характер, - което се стреми да "обедини" човечеството, е фалшиво. Казват, че сексът, без да е дявол, нито посегателство срещу основите на обществото, е панацеята, от която няма нищо по-хубаво за всички. Това виждане води Уелбек до заключението, че тази демократично разпространена обсесия води до напрегнато безизходно положение...
Мишел Уелбек: Много ми харесва "напрегнато безизходно положение". Мога ли да запазя този израз за някое друго интервю?
Филип Солерс: Аз никога не съм казвал, че сексът е задължителен. Но глупавото е, че отричането на тиранията на удоволствието също е реакционна теза. Тиранията на удоволствието е грешката на 68-ма. Революционерите бяха разрушили семейството, училището, авторитетите; те разпространиха идеята, че трябва да се наслаждаваме автоматически... Аз никога не съм пропагандирал сексуалната демокрация...
- Значи грешката е на 68-ма, така ли, Мишел Уелбек?
Мишел Уелбек: 68-ма е едно нищо. Цялата история на Европа от 45-та насам е бледо копие на историята на САЩ.
Филип Солерс: Е, все пак нещата се променят!
Мишел Уелбек: Ще видим.
Филип Солерс: Всичко тръгна, защото СССР изчезна и най-сетне Европа започна да се освобождава.
М. Уелбек: Хайде, хайде! Още не сме спечелили.
- Вие не вярвате ли, както Филип Солерс, че Европа ще спаси света?
Мишел Уелбек: Филип Солерс ми се вижда учудващо оптимистично настроен. Но аз се връщам към идеята за тиранията на удоволствието. Би трябвало по-скоро да се говори за тирания на желанието. Думата желание и реклама станаха синоними. Днес наистина не можеш да почувстваш не-рекламно желание.
Филип Солерс: Още две думи за Европа. Отидох в Чехословакия, за да видя гроба на Казанова. А там ресторант "Казанова", "Бърза закуска Казанова", козметика... пълно е с тях в Прага. Казанова е писал за много важни неща, за неща, които поставят въпроса за родителските връзки чрез апология на инцеста...
Мишел Уелбек: (Ехидна усмивка) Инцеста аз много-много не го харесвам. Съжалявам, но не мога да ви бъда достоен събеседник на тази тема, Филип.
Филип Солерс: Аферата Клинтън - Люински например се обяснява единствено с проблема за инцеста: те имат тридесет години разлика помежду си; това е историята на баща и дъщеря.
- Жените по-добри ли са от мъжете, както твърди героят на Мишел от "Елементарни частици"?
Филип Солерс: "Светът принадлежи на жените. Тоест на смъртта. Ето тук всички лъжат", е казал един автор (самият Солерс в романа "Жени"). Дали жените са по-добри от мъжете? Лудост е да се твърди подобно нещо. Въобще не може да се говори "мъжете", "жените".
Мишел Уелбек: С това съм съгласен. Но достатъчно е да видите разликата между един интернат за момичета и един за момчета. Вярно е, че момичетата също са доста зли помежду си, но те никога не достигат нивото на агресия на момчетата.
Филип Солерс: Женското насилие си има своята специфика: тя минава повече през отровата, отколкото през ножа. Вие, Мишел, може би предпочитате да бъдете отровен? Що се отнася до секса, то едва 10% от мъжете знаят за какво точно става дума. Нека не си правим илюзии. Всички останали са в пълно объркване, максимално притеснени, автоматично виновни, автоеротичени неудачници. Нищо повече. Колкото до жените, то цифрата рядко надвишава 6%.
Мишел Уелбек: Източниците! Източниците!
Филип Солерс: Когато пишете за мастурбация... Това се случва доста често, нали?
Мишел Уелбек: М..да..., това е силна тема, има някакво обновление.
Филип Солерс: Има ли във вашите книги женска мастурбация?
Мишел Уелбек: ...Ами, не.
Филип Солерс: (Триумфално) Това е всичко, господа. Какво падение! (Избухва в смях.)

Интервю на Жером Гарсен и Фабрис Плискин

"Le nouvel observateur", 8-14 октомври 1998

Превела от френски Мария Груева

Разговор
с Филип Солерс
и Мишел Уелбек