С привкус на Уорхол

Този път Мариела Гемишева представи своите модни творения във Виенска сладкарница - сред лепкавия дъх на ликьори, петифури и прожекция на еротични плодове. Подведени от възможностите й да превръща всяко късче материя в образ, зрителите и сега очакваха тя просто да прибави "черешката" към коктейла. Поне аз с удоволствие предчувствах тортоподобни тоалети, изпълнени със сладост и сласт. Но не. Носителката на две златни игли за авангардна мода пак ни изигра. Тя беше избрала именно лежерната атмосфера на това ревю-соаре, за да ни "събуди" с най-носимата си колекция до сега. Показаните дрехи по свой начин бяха скроени по "мариеловски" - както винаги не просто облекла, а истински произведения. "Колекцията" на Мариела Гемишева е автентична манипулация с предишни стилове и модели. Свръхчувствителност към историята и лекота при поднасянето, артистично боравене с "оригинала" и "репродукцията" са белезите, които свързват модата с изкуството. Изкуството като стока и стоката като изкуство е старата-нова формула, която позволява на художника да се появи навсякъде и да окупира неочаквани пространства в различни сфери. В този дух беше и живописният пърформанс на Едмонд Демирджиян, който пред публиката в централното фоайе на НДК визуализира върху огромно платно своята представа за колите "Субару" по време на промоцията на тази марка.
Поп-артовската традиция за "култивиране на пазара" и "покупко-продажбата на културата" оцвети и една друга акция, която събуди - в буквален и преносен смисъл, духовете. На част от постоянната артистична публика се наложи да будува до 11 вечерта, за да присъства на "Art on the Edge" - видео- и диапрожекции на Георги Тушев и Хубен Черкелов в клуб "Червило". По думите на авторите идеята е дейността на галерия XXL да се пренесе в дискотеката и така изкуството да се социализира. На една стена се прожектираха диапозитивите от техни работи, а филмът - комбинация от работи на Анди Уорхол, съвсем естествено отдаваше почит на американската поп-икона - човекът, който свърза изкуството с пазара, а художника с бизнесмена. Оказа се обаче, че визията остарява по-бързо от идеята и в младежката атмосфера на клуб "Червило" Уорхол стоеше по-скоро като декорация. Хората се въздържаха да пристъпят на дансинга, т.е. условно да се потопят в изкуството, едновременно респектирани и непредизвикани от случващото се наоколо. Може би и защото идеята за "клубно изкуство", където по думите пак на Уорхол, "грешките стават експерименти", е свързана с истински крайни, радикални, субкултурни, сексуални, изродени, нео-, пост-, поп- и соц- дейности - думи все от речника на Тушев & Хубен, но не винаги успешно материализирани в художествената им продукция.
Случайно или не, визираната галерия XXL представи работа, онагледяваща противоположния полюс. В "Словесна ненамеса" на Росен Тошев ритмична диапрожекция показва автора, държащ надпис с всички възможни синоними на думата "мълча" и деклариращ "правото на всяко съзнание за ненамеса в самото него" и собствената си готовност за това. Дистанцията между позицията на Росен и тази на Хубен и Тушев е очевидна, а общото е, че идеята за органично общество, в което художникът може да съществува хармонично, е утопична фантазия.

Мария Василева














Изкуство
на борда