Времето на танцьора е единадесетият съвместен филм на сценариста Александър Миндадзе и режисьора Вадим Абдрашитов (”Завой”, “Лов на лисици”, “Влакът спря”, “Плумбум или опасна игра”, “Парад на планетите”, “Слуга”, “Пиеса за пътник”). Абдрашитов беше наскоро в София по покана на Асоциация България - Русия, за да представи “Времето на танцьора”. В него той отново съчетава острото си полемично чувство за актуалност със сложните вътрешни мятания на героите си - никога еднозначни и праволинейни, положителни или отрицателни. В някакво абстрактно градче (може да е в Туркменистан, Абхазия или където и да в покрайнините на бившата СССР империя), в някакво абстрактно време току-що е свършила поредната напразна война. Трима приятели се опитват да започнат мирния си живот, но върху руините на омразата, разрушението и изтреблението не може да поникне нищо нормално. Техните чувства, помисли и начинания са изкривени, съдбите им се объркват, всеки допир до друг човек причинява болка. Съществува и любов, раждат се и деца, но без радост, отровени от подлост и предателства. Благородните жестове не заличават отминалата, останала извън кадър жестокост. Опустошението е тотално - и за нашествениците, и за жертвите - на фона на безстрастни домове и пространства. “Никой не е забравен, нищо не е забравено” във филма се трансформира в “Никой не е простен, нищо не е простено”. А съвестта безсмислено танцува и препуска в палячовските одежди на храбри предци. Когато си посял война, какво ли можеш да пожънеш?
П. А.