Невена Коканова

Невена
Коканова

Царицата
на
българското
кино

Екранния си юбилей Невена Коканова посрещна през септември '97 като председател на журито на международния кинофестивал "Любовта е лудост" във Варна - тогава се отпразнуваха 40 години от първата й поява в "Години за любов" на Янко Янков, а актрисата получи награда за цялостно творчество. Във филмографията й са включени 56 филма. Работила е с много режисьори и оператори, мнозина от които, за съжаление, не са сред живите: съпругът й Любомир Шарланджиев, Людмил Кирков, Стефан Димитров, Димо Коларов, Борислав Пунчев... Но повече от живи и недосегаеми за патината са нейните екранни вариации на неустоимата женственост - от многострадалната Ирина в "Тютюн" (1963, реж. Никола Корабов, оп. Въло Радев), през влюбената Лиза в "Крадецът на праскови" (1964, реж. Въло Радев, оп. Тодор Стоянов), безпътната красавица в "Инспекторът и нощта" (1963, реж. Рангел Вълчанов, оп. Димо Коларов), изнурената Герда в "С дъх на бадеми" (1967, реж. Любомир Шарланджиев, оп. Атанас Тасев), еманципираната Неда в "Отклонение" (1967, реж. Гриша Островски и Тодор Стоянов, оп. Тодор Стоянов), стеснителната сладкарка в "Момчето си отива" (1973, реж. Людмил Кирков), състрадателната снаха в "Дърво без корен" (1974, реж. Христо Христов, оп. Атанас Тасев), грешната съпруга в "Чуй петела" (1978, реж. Стефан Димитров), та до гаровата чиновничка с неизменна цигара в "Сезонът на канарчетата" (1993, реж. Евгений Михайлов)... Чрез тези (и други още) свои героини Невена Коканова стопли киното ни с уникална еротика - някакво магическо съзаклятие между лъчистост на погледа, мелодичност на тембъра, мекота на жестовете, тайнственост на полуусмивките... В черно-бяло или в цвят, в едър или общ план, през смях или с тъга, тя магнитизира екрана.
Невена Коканова отдавна е наясно, че е царицата на киното ни. Нещо повече - изглежда спокойна, че дори да няма кино, короната не може да й бъде отнета. Навярно затова наскоро не постъпи като многобройните си суетни екранни посестрими и не скри житейския си юбилей - 60 (12. 12. 1938). Той бе шумно отпразнуван миналата седмица в Дома на киното, а Рангел Вълчанов й подари колажния филм "Целувките на Невена Коканова".
По повод на този юбилей "Култура" на свой ред се обърна към десет от мъжете на българското кино, снимали или снимали се с Царицата.
Геновева Димитрова


Атанас Тасев: Камерата обича Венчето Коканова. Тя е влюбена в нея. Екранните й образи са истински, дълбоки, вълнуващи, общуващи със зрителя. Героините на Коканова са дълбоко в душата на поколения.


Въло Радев: Невена Коканова според мен е един от най-ярките примери в българското кино за рефлективност и интуитивна отдаваемост, с които Господ я е надарил. По време на снимки тя изключително деликатно умее да се раздвоява - от една страна произнася предварително заучения текст, а от друга умее да слуша внушенията, които идват отстрани, да ги поема и да ги връща пред камерата, пречупени през нейния душевен филтър. Това за режисьора е голяма благодат - той не се изолира от ставащото в момента, а се опитва с жестове, с думи да се намесва в процеса на пресътворяването. По този начин се създава онази атмосфера на взаимодействието режисьор - актьор, която стига до по-високи степени на откровение. Понякога й пусках и музика - актрисата се застояваше на място, склонила глава на една страна, слушаше, слушаше, вдигаше пръст, което означаваше "Готова съм", включвахме камерата и тя започваше да играе. Този начин на акумулиране на чисто емоционална енергия отстрани според мен й даваше възможност да бъде възможно най-точна. Това е моето прозрение за нея като актриса и ми се струва, че Невена го носи до ден днешен. Стига да можеш да го отключиш. За мен това е големият актьор.


Георги Калоянчев: За мен, който съм играл с Невена в киното и театъра, тя е първо най-очарователната и красива колежка. В Сатиричния театър, където прекарахме толкова години и още сме в него, всички бяхме влюбени в нея. И всеки мечтаеше да играе с нея, за да бъде по-близко и да се възхищава на финеса й. Какво ли не бих дал, за да видя нейната усмивка...
Невена се запази от мисъл за главозамайване, остана си обикновена, което я прави още по-голяма. А на всичкото отгоре е и талантлива.
Обичам я.


Евгений Михайлов: Прекланям се пред огромния талант и професионализъм на Невена Коканова. Имах щастието да работя с нея в "Сезонът на канарчетата", където тя изигра необичайна за нея роля. Пристъпих с респект и страх към работата с тази истинска звезда на българското кино и бях покорен от изключителния й професионализъм, от скромността й и от това, че даде показно на младите актьори за професионализъм в киното - идваше точно на работа и изчакваше търпеливо реда на всеки кадър; винаги беше подготвена с текста и с лекота правеше импровизации. Може би това се случи, защото ролята много й допадна.
Невена, страхотна си!


Никола Корабов: От работата ми с Невена в "Тютюн" са изминали почти 40 години. Миналата година по БНТ в предаването "Понеделник 8 1/2" излъчиха отново филма и много зрители ми звъняха по телефона, за да изразят одобрението си за нейното изпълнение, подчертавайки неостаряващия й чар и женственост. Споделям тяхното мнение. Само не бих искал да се забравя, че в ония далечни времена първият и единствен, който вярваше в Коканова, подкрепян и от автора на романа, беше нейният бъдещ режисьор. Художественият съвет - законодателен и санкциониращ орган в СИФ, не подкрепяше нейната кандидатура, смяташе я за авантюра и бъдещ провал. Близо две години в къртовска работа с Невена трябваше да доказваме обратното с всеотдайната подкрепа на моите сътрудници, за да стигнем на финала до същия този орган, който този път единодушно одобри нейното изпълнение. Ала преди всичко това стори зрителят - първите четири милиона, а после и другите у нас и в чужбина, за да стигнем до личните поздравления на председателя на журито в Кан Андре Мороа. Струва ми се, че Невена остава и още дълго ще остане филмовия синоним на Ирина - любимата героиня на Димитър Димов.
Желая й дълги години творчески живот.


Николай Бинев: Въпреки превратите на съдбата, годините не могат да изтрията онези приятелства, близост, които са дошли в началото, които са първите... То е нещо като първата любов. Бях с Невена през първия си театрален сезон в Русе, бях с нея и в първия си филм "Стръмната пътека". След това животът ни премина различно. И ние с моята жена, и Невена, преживяхме немалко катаклизми и болки, та до днес. Но близостта и приятелските чувства, обвързали ни още през 1958-ма, не могат да се скъсат. Затова и изпращаме и днес, на нейния голям празник, нашите големи прегръдки и топли чувства, които изпитвахме към нея още тогава.
В сценария на филма "Чуй петела" Константин Павлов предложи на Невена много хубава и странна усмивка, а тя я изпълни прекрасно. Нека усмивката никога не слиза от лицето и душата й.
Бъди здрава и все така обичана, мила Невена!


Рангел Вълчанов: Много е притеснително, когато някой внезапно те нападне: "Я кажи нещо смешно". А сега де! Тутакси оглупяваш. Ето и сега "Култура" се обръща към мен: "Кажи нещо за Невена Коканова. Дори само две-три изречения са достатъчни". Сериозно ли питате? Как така с две-три изречения за Невена Коканова? Нима ако спомена, че Невена, това е лъх на мека тайнственост, спонтанен талант, даден й от Бога... Или любовта, нейната любов... Нима тези изречения биха ни дали спокойствие, когато се вгледаме в нейния живот, в нейното изкуство - изкуството на Невена Коканова?... Аз лично смятам, че подобна бърза характеристика е несериозна, но щом държите на всяка цена да имате моите разсъждения по повод на Невена Коканова, моля, използвайте ги.


Тодор Стоянов: Още много, много отдавна съм забелязал у Невена Коканова особена душевна нагласа. Когато по време на снимки се налагаше да се сменят гледни точки, целият технически персонал се заемаше с преместване на прожектори, със строеж на фартови линии, с разполагане на реквизита. И всичко това - придружено с много шум, подвиквания, даже крясъци. Невена в това време се оттегляше някъде встрани, присядаше на земята, ако беше хладно, намяташе реквизитна дреха и притваряше очи. Затваряше се в някакъв свой вътрешен живот. След минути, понякога часове, когато всичко беше готово и прозвучаваше команда "Актьорите на терен", Невена отваряше очи и с момичешка бодрост заставаше на снимачната площадка. В последно време много се говори за релаксация - за умението да релаксираш... А Коканова го правеше това от вътрешна нагласа още преди десетки години.
Тя не обича да репетира. Често пъти заради партньора, с когото участва в кадъра, се налагаха многократни репетиции. Невена просто маркираше. И когато всичко беше наред и трябваше да се заснеме, аз като оператор си казвах: "Защо да снимаме, като само ще хабим лента". Но в мига, в който се чуе: "Камера!" и клапата се удари пред обектива, у Невена наставаше чудо - изведнъж очите й засияваха, цялата й вътрешна мисъл се четеше в тях. Тя е просто невероятна киноактриса.
Да е жива и здрава още дълги години да се снима. Защото да застава пред камерата и да изпълва екрана, при нея не е само дисциплина, труд, всеотдайност, а Божа дарба.


Филип Трифонов: Много пъти са ме питали, особено на маса имал ли съм "нещо" с Венчето Коканова, като под "нещо" се подразбира някакъв плътски контакт и т.н.
"Една боза от 6 стотинки" е репликата, с която започва подобен разговор и продължава с "Хубав филм беше "Момчето си отива"... Къде го снимахте? Във Враца ли? Ти на колко години беше?... А Венчето?... Ей, тц, тц, тц..." Следват няколко въпроса от рода на "Как изпи толкова боза", за да стигнем до баш въпроса "а бе ти Венчето Коканова... ли си я?" Аз веднага казвам "Няма такова нещо" и привеждам куп доказателства като "Тя е такъв свестен човек" и други подобни щуротии..., след което събеседникът загубва интерес към разговора и видимо се натъжава.
Истината е, че до 1973-та познавах Невена Коканова само от "Крадецът на праскови", където тя се целуваше с някакъв небръснат актьор на име Раде Маркович... И когато в "Момчето си отива" тя ме целуна леко по бузата, аз бях безкрайно приятно изненадан, но гладко избръснат. Като "целунат от Невена" после имах много работа в киното, за което съм й безкрайно благодарен.


Христо Христов: На снимачната площадка и в живота от Невена се излъчва непринудена светлина, любов, физическа и духона красота. Тя покрива напълно известната максима на Чехов за Човек!...
Тези свои неповторими качества Невена щедро дарява на своите героини от екрана и сцената, насища ги с неподправена истина за женската привлекателност, мекота, нежност и съдба... Зрителят остава пленен от таланта на Невена, която с магнетична сила го повежда из непознатите лабиринти на човешката душа. Поколения зрители, докоснали се до нейните неповторими образи, продължават да живеят с тях, дълбоко вградени в паметта им за цял живот.
Два филма снимах с Невена. И до днес те остават съкровен спомен за общата ни работа. Невена притежава силен рефлекс за истина, който е от полза за целия колектив. Непринудена в общуването си с хората от екипа, тя плени всички още от началото. Творческата й взискателност (давайки пример първо със себе си) увлече хората по трудния, но истински път в изкуството.
Пред камерата Невена живее като истинска Жрица на своето изкуство.
Благодаря ти, Невена, за щастливите мигове, които ми дари в нашата обща работа! До нови срещи...