Компас
за електронната джунгла
Един недовършен (приятелски) разговор:
София, агенция “Музикаутор”.
В.Д.: “След като у нас не съществува категория за електронната музика, къде тогава поставяте тези произведения?”
Сл.(една служителка): “Ами, много е сложно. Или в забавната, или в камерната...”
В.Д.: “А какви фактори се взимат предвид при определянето?”
Сл.: “Ако звучи по-ритмично, слагаме произведението в забавната. Ако е малко по-сериозно - слагаме го при камерната музика.”
В.Д.: “ А ако е още по-сериозно? И въобще какво според вас е електронна музика?”
Сл.: “А какво спред вас е рапът?”

Една недовършена анкета:
През 1998 г. NICE (Ново международно общество за електроакустична музика) прави анкета с всички известни агенции за авторски права по въпроси, засягащи електроакустичната музика. Отговорилите засега са осем - Германия, САЩ, Норвегия, Исландия, Канада, Испания, Франция и Италия (“Музикаутор” не е сред тях. Може би по технически причини). Отговорите свидетелстват за неяснота около жанровото определение на повечето музикални произведения, което пък е причина за класическия спор автор - агенция и за разногласия между самите агенции. На въпроса за промяна на сегашните недоразумения с категоризирането само Исландия отговаря положително.

Една нашенска дефиниция:
“Според естетиката на авангардизма електронната музика е последен “логичен” стадий от развитието на музикалното изкуство след вокалната и инструменталната музика, в който човекът все още участва в процеса на композирането, но е изключен от процеса на възпроизвеждането и реализацията, с което електронната музика се явява дехуманизирано изкуство, създадено и контролирано само от интелекта. Тази програма определя и нейната философска същност на дълбока антихуманна и реакционна проява в буржоазната идеология.” (П.Ст.) Музикален терминологичен речник , изд.”Наука и изкуство”, София, 1969 г.

Краят на второто хилядолетие. Недалечното Бъдеще на недалечното Минало вече е просто Настояще. Композиторът прави своя избор. Някои разчитат на “сигурните” форми и на утвърдените методи от миналото. Авторът на електронна музика обаче избира по-рискованото: една проекция в бъдещето. Избира новите технологии като идеален медиум за осъществяване на своите творчески идеи. Ревизира мащабите си, радикализира методите си на създаване на звук, опитва често да надхвърли сам себе си в откривателството и изобретателността. И приема всички рискове, свързани с това. През последните десетилетия трудът на електрониците се превърна в част от музикалната картина на света. Като на шега тази година бе отбелязан 50-ият юбилей на конкретната музика (musique concrete). Ентусиазираните бели лястовици на френския авангард днес имат своите утвърдени следовници в съвременната музикална култура. Амбициозната електронна музика (elektronische Musik ) не погълна всичко звучащо около себе си и остана пореден, а не последен стадий на музикалното изкуство. А пионерите от Кьолн, някои от които попрехвърлящи вече седемдесетте, оставиха на историята свое направление в музиката.
Междувременно предизвикателствата на компютърната техника с нейните високи мегахерцови показатели не спират. Достъпните електронни средства с тяхната необятна и доскоро направо немислима творческа свобода нароиха толкова много и различни стилове и направления, че медийното и концертното пространство се превърнаха в екзотична електронна джунгла, където се “разхождат” всякакви неидентифицирани (чети некласифицирани) екземпляри. Разбира се, всеки с правото си на живот! И на име. Основните, исторически утвърдените категории конкретна музика и електронна музика не само вече не успяват да поберат днешното електроакустично творчество, но и от само себе си се превърнаха едва ли не в еднички исторически символи.
Дотук нищо лошо.
Но къде да сложим всичко останало?
Tази статия е ехо от конференцията за електроакустична музика, състояла се във Виена неотдавна по време на най-големия европейски фестивал “Еlektrokomplex”. Мислите, изказани тук, могат да станат повод (и дано!) за един български разговор по темата “Нови категории в електроакустичната музика”. Това са само идеи и предложения, по които е дошло време и у нас да се помисли.
Ако човек отдели няколко часа време и “послуша” телевизия и радио целево, т.е като анализира какво звучи, ще се удиви: като изключим редките предавания с класическа музика, навсякъде другаде - като се почне от популярната музика, през музикалното оформление на всякакъв род предавания, та се стигне чак до нашироко представяния попфолк - навсякъде се чуват само синтезатори. От професионалния електронен звук до конфекционните ритми на “Хитър-Петрите” - електронен звук до дупка. Навсякъде! Дори и в познатите ни жанрове, където ухото бива елегантно излъгано,че чува акустични инструменти. Въпросите “защо”, “трябва ли толкова” и “как трябва” са обект на друг не по-малко важен разговор - на социолозите, на музиковедите, на психолозите. Впечатляващото е друго: колко удивително голяма част от музикалното медийно пространство е заел електронният звук! Да не кажем по-голямата. Ясно е, че всичкото това звучащо “нещо” се нуждае от изследване и класификация. По много причини. Например затова, че едно по-точно дефиниране на жанровете ще даде и справедлива оценка на много различния, най-вече като качество, творчески труд и ще мотивира ощетяваните досега автори. Но как да разширим категориите в електроакустичната музика, така че и съществуващите, исторически утвърдени понятия да останат в сила, и в същото време нови определения да обхванат “неназованите” и “ощетените”?
Еднозначен отговор на въпроса естествено няма.
Без съмнение най-обективният, генералният критерий за класификация е инструментът, използван за сътворяване на произведението, и начинът, по който звуците в пиесата са създадени. Терминът електроакустична музика е много общ. Той има исторически смисъл на смесване на акустичен и синтетичен звук както в радиофоничните произведения на BBC, появили се за пръв път на винилови плочи през 1952 г., така и в Gesang der Junglinge” (1956) на Щокхаузен или в музиката за лента на Люнинг и Усажевски от 1951 г. Днес обаче въпросният термин указва в по-голяма степен ползваните инструменти, отколкото естеството на самата музика. Дървото скрива гората!
Днешното процесиране “в момента” на акустични или неакустични звуци с ревербератори, закъснители, както и всички видове аналогово или цифрово третиране на звуковия сигнал, най-добре се покрива от понятието електроакустика на живо (процесиране в реално време) или live electronic (real time processing).
Електронна музика беше термин, исторически приложен към музиката, създадена за пръв път в немските студиа, на първо място в Студиото на WDR в Кьолн през 1951. Продължение на серийната композиция, техниката в електронното студио позволява прецизен контрол над звуковите параметри и генеративните процеси в композирането. Отличителен белег на електронната музика е ограничената до минимум роля на интерпретацията, сведена до чисто акустични разлики, зависещи от концертното пространство. Терминът се схваща днес повече в смисъла на уникален звуков синтез (а не “едно към едно” както се ползва в техномузиката).
Смесена музика (mixed music) е термин, който има за цел да обхване концертите с интерпретатори, които ползват акустични и/или електронни инструменти и синхронизират изпълнението си със записана на звуков носител или на сикуенсър музикална материя. Към тази категория можем да причислим пиеси за изпълнител и лента (аналогова или цифрова) или за изпълнител и друг звуконосител като компактдиск, харддиск или сикуенсър.
Интерактивна музика (interactive music) e онази, която изисква по време на концерт от интерпретатора (бил той музикант или, да кажем, танцьор) да реагира на събития или да контролира с изпълнението си електронния звук, да “гейтва” харддиск или сигнален процесор. Щом композиторът е предвидил автоматизирано “гейтване” на апаратури или процеси в зависимост от определени музикални събития, можем спокойно да говорим за музикална композиция в определения по-горе стил.
Компютърна музика (computer music). Това понятие е обект на някои недоразумения и спекулации, често и от страна на самите автори. Изпълнението на дадена музика от компютър в реално време не я прави компютърна. За такава се смята само онази, която е генерирана или изчислена изключително от компютър. Този жанр съдържа в себе си и категорията алгоритмична музика, за която ще стане дума по-нататък.
Едно произведение може да съдържа и знака на историческо движение.
Такъв е случаят с електронната музика и конкретната музика - две антагонистични движения, датиращи от 50-те години. Уважението към традициите и желанието на определени композитори и продуценти да се придържат стриктно към определени концепции изисква съхраняването на тези понятия. Но за съвременната техногенерация например (пряк наследник и жанрово “разклонение” на конкретната музика е Пиер Анри) горното понятие е остаряло, да не кажем неприемливо.
Класификацията по жанрове е много разнообразна и субективна. Някои жанрове се споменават, защото те характеризират най-точно определен тип музика.
За да се обхване големият репертоар, включващ всякакъв вид композиции, където има връзки между смисъла на текста и неговото звучене, избрахме определението “Музика и текст” (music and text). Разбира се, с една специална бележка, засягаща сонорната поезия (sonore poetry), която много се приближава до дефиниции, свързани с електроакустиката, без всъщност да има нещо общо.
Звуков пейзаж (soundscape) и радиофонично произведение (radiophonic creation) са два жанра, родени от звукозаписните техники и създаване на композиционния материал. Благодарение на достъпната медиа “радио” тези жанрове са популярни и днес.
Обкръжаваща музика (enviromental music) и смесена медиа (mix - media) са в по-голяма степен зависими от външните условия, което позволява творбата да бъде поставена в контекст, както е при звуковите инсталации и мултимедийните изложби. В този репертоар са интегрирани две категории: звуков архив (sound archive) и звукови документи (sonar documents) поради тяхното историческо значение (например футуристичната музика).
В областта, свързана по-тясно с популярната музика у нас, има мнозина компетентни хора, които могат професионално да допринесат за обогатяване и уточняване на критериите. Произведениятя тук са групирани в зависимост от средствата, с които се създават, в зависимост от продължителността им, както и от познатите стилове и тенденции, които те продължават, на електро поп (electro pop ), електро рок (electro rock), електро клип ( electro clip). Ще прибавим и течението шумова музика (noise music), което показва сериозно намерение да остави трайни следи в електронната музика и което е един своеобразен мост от популярните жанрове към сериозната електроакустична музика.
За едно по-генерално квалифициране избрахме термина индустриална музика (industrial music). В тази област скалата е много широка и жанровете могат да се “засичат” и по други фактори, като например има ли, или няма ритъм, пулсация и пр.
Някои думи (често едни и същи) формулират и начина на композиране. В този смисъл под интерактивна музика разбираме онази, в която има определени съотношения между събитията, а алгоритмичната музика (algorithmic music) се базира на ползване на програмен език за музикално композиране. В конкретната музика техниката на композиране е свързана с носителя, в който звуците са съхранени. Веднъж получени по какъвто и да е начин, те се разглеждат като обекти сами за себе си, независими от първоизточника си. С други думи - като една абстракция на звука.
Акузматична музика (acousmatic music). Името идва от гръцката дума akousma (звуково възприятие). Говори се, че Питагор е измислил оригинален начин за активно слушане: заставал зад завеса и преподавал на учениците си при пълна тъмнина и тишина. Акузматичната музика е категория, дефинираща композиционна стратегия. Тя е присъща на композитора, ползващ звука като знак, като символ и в нея, в “центъра” са трансформациите на звука, промяната му, неговото развитие. В случая се получава нещо като звукова история, която се отнася към отделния звуков обект така, както развитието на героя във филма към една отделна негова снимка.

В общи линии изведените засега основни категории могат да бъдат следните: Електроакустична музика (electroacoustic music)
Електроакустика на живo - процесиране в реално време (live electronic - real time processing )
Електроника на живо - синтез в реално време (live electronic - real timе synthesis)
Смесена музика (mixed music)
Интерактивна музика (interactive music )
Акузматична музика (acousmatic music)
Конкретна музика (мusique concrete)
Звуков документ (sound documentary)
Звуков архив (sound archive)
Музика и текст (music and text)
Звуков пейзаж (soundscape)
Звукова поезия (Sound poetry)
Компютърна музика (computer music)
Индустриална музика (industrial)
Техно (Techno)
Електро поп (Electro pop)
Електро рок (еlectro rock)
Електро клип (electro clip)
Шумова музика (noise music)
Във всяка страна схемата на жанрови дефиниции е различна в зависимост от специфичното развитие на това изкуство там. У нас въпросът с категоризирането на електроакустичната музика изобщо не е поставян сериозно на обсъждане. И макар често такива произведения да не се отличават по трудоемкост и стойностност от съвременните симфонични творби, в епизодичните дискусии между автори и служители на “Музикаутор” често се стига до парадоксални ситуации. Според някои например електронната музика като цяло трябва да бъде “в един кюп” със забавната, а рапът дори не бил музика, а ритмичното рецитиране. Интересно, къде е сложен “поп-фолкът”, който е 90% записан с електронни инструменти?
Предложената тук схема далеч не е пълна и динамиката на развитие на новите технологии и електронните медии я оставя открита. Но за да сме “в час”, си струва от време на време да правим някоя и друга стъпка напред.

Владимир Джамбазов











У нас въпросът с категоризирането на електроакустичната музика изобщо не е поставян сериозно на обсъждане.