Балкански сюжети
Ще научим ли един ден истината за Рачак? Засега научаваме два варианта на тази истина. И всеки според очакванията или симпатиите си преповтаря едната. Да резюмираме първия вариант. На 16 януари светът узна за масовото убийство на 45 косовски албанци в село Рачак южно от Прищина. Масовото убийство документира с телевизионни камери шефът на мисията на ОССЕ в Косово, американският дипломат Уйлям Уокър, и си навлече от Белград обявяването за "персона нон грата". След това под международен натиск Белград "замрази" решението си. Емоционално и съвсем недипломатично, и без да изчаква някакви потвърждения на предположението си, Уокър пред включените камери изрази потресеността си от "неописуемата жестокост", която със сигурност била дело на сръбските сили за сигурност. Сръбските власти категорично отрекоха всяка отговорност и обвиниха Уокър в инсцениране на ново "Маркале" - мистериозната мина, която през февруари 1994 година уби на този площад в Сараево 68 души и оправда ултиматума на ЮНПРОФОР срещу босненските сърби. И до днес босненските сърби твърдят, че мюсюлманите сами инсценирали това кърваво покушение.
Според първия вариант, тиражиран от далеч по-голям брой медии, на 15 януари сръбската полиция влязла след престрелка с партизаните в село Рачак, откарала обитателите в един дълбок път край селото и зверски ги избила. На другия ден сутринта в оврага били намерени труповете на 45 албанци, повечето застреляни в главата от упор. Група журналисти и кореспонденти, придружавали този ден Уокър на огледа на труповете, публикуваха кореспонденции с ужасяващи детайли и подробности, получени било от лични наблюдения, било въз основа на показанията на местни албанци. Към тези публикации вестниците добавиха обичайните си коментари за "фашисткия диктатор" Милошевич, който трябва да бъде свален от власт, и за необходимостта НАТО най-после да сложи край на тези злодеяния. Защото, както напомни между другото на 18 януари Ерих Ратефелдер от страниците на берлинския всекидневник "Тагесцайтунг", начинът, по който било извършено това масово убийство, напомня за други подобни злодеяния на сърбите в Косово.
Ерих Ратефелдер? Този кореспондент на берлинския "Тагесцайтунг", на виенския "Ди Пресе" и на няколко скандинавски вестника не е в Косово, а пише кореспонденциите си от хърватския Сплит, защото в началото на август миналата година сръбските власти го обявиха за персона нон грата и го изгониха от Косово. Повод бе едно съчинение на кореспондента за 457 албански трупа, зарити край село Ораховац. Стотина от труповете били на деца. Потресающата новина заля първите страници на голям брой вестници; още на другия ден, 6 август 1998 година, група наблюдатели на ЕС от Белград се отправят за Ораховац, където обаче констатират, че нито масов гроб има, нито местното население знае нещо за него. Имало погребани няколко убити партизани на АОК. И цялата афера е забравена.
Междувременно група авторитетни френски вестници внесоха сериозни съмнения относно първия вариант на истината за Рачак. В уводната си статия от 20 януари "Льо Фигаро" окачестви изявлението на Уокър за най-малкото прибързано, и на 21 публикува обстоен репортаж на специалния си кореспондент Рено Жирар. С телевизионен екип на АП кореспондентът придружава на 15 януари сръбската полиция, която след престрелка с АОК влиза в обезлюденото село Рачак. От време на време избухват престрелки с партизаните, укрепили се по околните хълмове и опитващи се да разкъсат обкръжението си. Жирар обаче не може да потвърди разказа за прочистването на къщите от сръбската полиция, отвеждането на обитателите и разстрелването им накрай селото. Кадрите на телевизионния екип също говорят за съвсем друго. С падането на нощта полицията се изтегля от селото и партизаните се връщат. На сутринта около 9 часа други журналисти откриват труповете на албанци в цивилно облекло, малко след това идват и наблюдателите на ОССЕ. "Какво се случи в действителност - пита Жирар. Дали през нощта АОК не е събрала труповете на действително убитите от сръбски куршуми, за да инсценира хладнокръвно масово убийство?" Същите съмнения изнася от страниците на вестник "Льо Монд" кореспондентът на вестника Кристоф Шатело. Според кореспондента, огледал Рачек на същия 15 януари, селото, бастион на АОК, било почти безлюдно и напуснато от жителите си още от сръбската офанзива през миналото лято. Сръбската акция на този ден не била нито изненадваща, нито тайна. Напротив, сърбите сами информирали телевизионния екип за предстоящата операция и го поканили да ги придружава. Освен това две коли с наблюдатели на ОССЕ пред целия ден били разположени на един хълм, от който селото се вижда като на длан. Сръбската полиция атакува селото, партизаните се изтеглят със стрелба към околните хълмове, където попадат в засадата на други полицейски части. Късно след обяд полицията напуска селото под спорадичен обстрел на партизаните. Вечерта група наблюдатели на ОССЕ идват в селото, оглеждат го и намират четирима ранени, които евакуират в съседното село Стимле. Те нито се натъкват на труповете, нито ранените знаят нещо за масова екзекуция. В очите на Шатело установеното на другия ден масово убийство освен това изглеждало твърде перфектно. "Дали пък АОК не се опитва умело да превърне военното си поражение в политическа победа?"- пита се кореспондентът. Как може сръбската полиция да събере жертвите, да ги подкара към мястото на екзекуцията и да ги избие, намирайки се под обстрела на партизаните? Защо около труповете има толкова малко гилзи, защо почти няма кръв в оврага, където 23 души са застреляни от упор в главата? Не са ли това труповете на убити другаде албанци, нахвърляни в дълбокия път за един сценарий, който със сигурност ще потресе общественото мнение?
Подобни съмнение по същото време изразиха още френският вестник "Либерасион" и британският "Гардиън", позоваващи се както на наблюдения на място, така и на инспектори от ОССЕ. Къде е истината? След конфузията около първия вариант на 29 януари нова офанзива в негова подкрепа предприе "Вашингтон пост". Вестникът цитира подслушани телефонни разговори между сръбския вицепремиер Никола Саинович в Белград и вътрешния министър Сретен Лукич в Косово. Саинович пита колко убити имало в тежките сражения около бастиона на АОК село Рачак. На фона на артилерийска и пушечна стрелба Лукич отговаря, че засега били 22-ма. По-късно двамата изразяват загриженост от очакваното международно възмущение за масовото убийство и разменят идеи как да го припишат на някаква неизвестна досега военна групировка. Източник на информацията е американското разузнаване, така че няма как да се контролира достоверността му. Същия ден международната независима организация "Хюман райтс уоч" със седалище в Ню Йорк подкрепи "Вашингтон пост" и изнесе в потвърждение на вината на сръбските сили показания на разпитани от организацията свидетели.
Защо пък истината да не е по средата? - питат се напоследък някои политически наблюдатели. Напълно възможно е например албански партизани и цивилни граждани - разликата между едните и другите в Косово без друго е неясна - в бягството си от Рачак пред настъпващата полиция да са попаднали в засадата, устроена от полицията в гористите хълмове над селото. Възможно е освен това оцелелите от засадата да са били след това убити, вместо арестувани или пленени. За разлика от други подобни кланета в югославската трагедия сега обаче 40 трупа са в ръцете на патологоанатоми в Прищина. На експертизата на сръбските патологоанатоми, с право или не, освен сърбите никой няма вяра. Има обаче и финландски екип. Около резултата от експертизата на финландците засега има само догадки, твърдения и опровержения. На 28 януари екипът приключи аутопсията на 28 трупа и документира за контрол изследванията на 16 трупа, извършени преди това от сръбските им колеги. Според последно съобщение окончателната документация ще бъде изготвена във Финландия, откъдето ще бъде изпратена едновременно на властите в Прищина, на ОССЕ и на ЕС. От спорадичните изявления на шефката на екипа Елена Ранта обаче лъха неприятното впечатление, че екипът се намира под политически натиск. Освен това всяка думичка, която изтърве, мигновено бива оцветена за аргументите на едната или другата версия за истината. А самата истина я няма. Тя май наистина бе екзекутирана още в началото на югославската война.

Жерминал Чивиков