Павел Герджиков и приятели - стоплящо "заглавие" за концерт. Светла, добротворна енергия посред настръхналото ни ежедневие. Ангел Станков, Йосиф Радионов, Анатоли Кръстев, Стефка Минева, Йовчо Крушев, Теодора Несторова бяха приятелите, които свириха и пяха. И, разбира се, вярната Вера Баева, от десетилетия сценична спътница на певеца. Залата - също изпълнена с приятели. Чудно ли е тогава, че над всички витаеше обединителен дух? Усещането за приятелска общност, в която музиката се ражда не само за да бъде показана, изсвирена на сцена, а за да бъде споделена като общо вълнение. Единодействие, в което се крие много сила. Жалко, че подобни приятелски общества са рядкост у нас.
На програмата пишеше, че концертът е организиран от сдружението на дейци на изкуството "Арткооп" (Илф и Петров - безсмъртни сте!). Но за всички е ясно, че творчески кооперативи няма и не е имало. Има артисти, които се превръщат в обединителен център благодарение на таланта, ерудицията, толерантността и щедростта си. И не на последно място с ведростта си и чувството за хумор. Качества, присъщи на Павел Герджиков. Затова и може да си позволи да бъде инициатор на подобна проява. "Юбилейните чествания приключиха - каза певецът в началото, имайки предвид 60-годишнината си, широко отбелязана през миналата година. - Сега започвам да работя за следващите си 60 години." Слава Богу, че не се е уморил и че продължава да крачи все така бодро. Както и да съживява познати, въздействащи, но позабравени "формули". В случая ни предложи една простичка и вълшебна: приятелството. Като противоотрова.

Юлиана Алексиева