България в Лайпциг

Както "Култура" вече писа, тази година България е "фокусна" страна на Лайпцигския панаир на книгата (от 25 до 28 март 1999г.). Това значи, че представянето на България ще бъде в центъра на интереса и че цялата програма на панаира ще бъде съобразена от организаторите така, че да дава възможност на посетителя да се докосне именно до българската литература и до българската културна действителност. Лайпцигският панаир е твърде престижно място и едно силно експонирано присъствие там не може да не доведе до засилен медиен интерес и до наместване поне на най-общи представи за страната ни сред широката публика в Германия. (Не е тайна, че поне в бившата Западна Германия все още ни бъркат с Румъния.) Но освен създаване и евентуалното коригиране на представи за нас, участието ни има и чисто икономически цели, поне когато става въпрос за книгоиздаване.
В цифри присъствието ни на Лайпцигския панаир на книгата изглежда така: Общият бюджет е един милион марки; от тях 360 000-370 000 марки се поемат от немска страна; 500 000 марки се задължава да осигури българското правителство (досега то е гарантирало 350 000); остатъкът се поема от спонсори.
С отговорността по съставянето и осъществяването на културната програма се е нагърбил в качеството си на куратор Александър Кьосев. Според него има три ключови думи във философията на програмата. Те са "представяне" (на поколения, жанрове, стилове, проблематика...), "пазар" (предизвикване на интерес към нашия все още напълно неизвестен на Запад книжен пазар) и "европейски вкус". Последното понятие г-н Кьосев разбира като липса на тежка патетика и бутафорна надутост, като присъствие на лекота, иронично намигване, елегантна ненатрапчивост. Сегашната ни културна ситуация той определя като реинтеграция, а не като интеграция в Европа. Затова се работи по идеята в българското литуратурно кафене, което ще бъде своеобразен център на изложбеното пространство, да се сложи вагон на "Ориент експрес" и да се направи макет на стара софийска гара; по протежение на перона ще бъдат разположени щандовете с книги. Идеята е все още проект, но замисълът е ясен. Една страна във вечно движение между Изтока и Запада, усвоила някога определени европейски традиции, към които сега отново се завръща. В панаирното пространство ще има и традиционно български неща: стара чешма, механа (евентуално с дегустация на български вина). Ще има музейна експозиция с печатарската преса на Христо Г. Данов, с лични вещи на Гео Милев, с български шрифтове на кирилица, с ценни издания от фондовете на Народната библиотека.
Седемдесет и девет издателства с над 500 заглавия са заявили участието си досега. Призивът на организаторите от българска страна е всички издатели, независимо дали са членове на Асоциацията на книгоиздателите или не, да се представят с изданията си, които те смятат за престижни.
За участие в Лайпцигския панаир са поканени и хора от българската диаспора. Само в Германия имаме 35 културни дружества. За съжаление, някои от най-добрите са отказали.
Ето и накратко културната програма, така както е предвидена засега. (Възможни са някои изменения.)
Литературни четения с участието на Блага Димитрова, Николай Кънчев, Иван Теофилов, Кирил Мерджански и Златомир Златанов, Миглена Николчина, Кристин Димитрова и Емилия Дворянова (и като участнички в дискусия за българската женска литература), Виктор Пасков и Александър Андреев, Николай Сарфов и Иван Кулеков, Ангелика Шрбосдорф, Анжел Вагенщайн, Сали Ибрахим и Мехмед Карахюсеинов, Йордан Ефтимов и Георги Господинов.
Дискусии: "Източно-западна медийна политика. Образи и клишета на Балканите и България в немските медии", "Новата културна публичност в Източна Европа", "Проблематичният българин и проблематичната Европа".
Филми: "След края на света", "Вагнер", "Всичко от нула", "Закъсняло пълнолуние", "Разговор с птици", "Граница на мечтите"; анимация "Шок", "Отражение", "Жмичка", "Веселякът".
Изложби и музейни експозиции: "Българска графика" (от частната колекция на д-р Волфганг Шрайнер), "Българска илюстрация", Николай Панайотов, "Български плакат. Азбуката", Кирил Прашков, Таня Абаджиева, Любомир Костов, пловдивска група "Диско 95", "Немски ученици рисуват български народни приказки. Български ученици рисуват немски народни приказки".
Театър: "Пепел върху пепел" (реж. Димитър Гочев), "Сънят на Одисей (реж. Явор Гърдев), "Бит" и акция "Минувач" (реж. Възкресия Вихърова).
Музика: секстет "Полиритмия, квартет "Славей", джаз-трио Спасов, Янкулов, Вапиров, джаз-група "Infinity", Ангел Джендема, гайдарят Петър Бонев.

Ирина Илиева