Оруел наопаки

Дигиталното е демокрация. В България също.
Обяснимо е, поради липсата на всеобщ наглед и на споделен опит, тук дигиталното все още се привижда като късен продукт на просперитета. Само че демокрацията е (комуникационен) процес и (формална) процедура. В скобите е тъкмо дигиталното.
Мрежата е глобална, но недържавна, управляема, но нейерархична, масово достъпна, но персонализирана среда за общуване, работа и развлечение. Пребиваването в подобна среда има два преки и очевидни (политически) ефекта върху гражданското общество и върху държавата: реализираната свобода на достъпа до информацията и прекият контрол на гражданина върху държавата.
Известно е, в развитите демокрации има закони за свободата на достъпа до информацията. Има и огромна практика в прилагането им. Гражданинът на всяка страна, щом има връзка с Интернет, може да прочете върху екрана на домашния си компютър подробни справки за доходите на политиците в САЩ, например. Както и да отправи питане по електронната поща към ЦРУ. Не е изненада, че въпросното управление е задължено да му отговори. Проекти и решения, протоколи и стенограми от заседания на всякакви нива: държавата ги публикува, все по често - в дигитална форма. За да осигури на гражданите възможност да реализират едно от основните си права. Въпросът дали всичко това става в мрежова среда или в аналогови (хартиени, бавни, еднопосочни и тромави) форми, изглежда предрешен. Засега обаче у нас проблемът изглежда предрешен иначе: изпълнителната власт възнамерява да предложи на законодателната проектозакон за информацията, а не за свободата на достъпа до нея.
Обяснението за подобна подмяна е просто. Дигиталната форма, освен че прави зоните на личната тайна по-сигурни, лишава властта от тайнственост и непристъпност. Което на по-всекидневен български език означава, че мрежовият достъп до държавата си е чиста проба оруеловски кошмар за администрацията - съществуването му лесно може да парира всеки опит тя да функционира като командно-бюрократичен апарат.
Дигиталното променя статута на политическото и всеки, професионално ангажиран с него, рано или късно го разбира. Много е демократично, когато отделният гражданин и целият трети сектор започнат да затрупват по електронната поща народните си представители с питания, искания и прокламации. Още по-демократично е обаче, когато гражданите обсъждат в Мрежата (не на събрания, не по площадите и не чрез масмедиите) проблемите на обществото. Защото обитателите на Мрежата са именно граждани (доказва го първото проучване сред тях, проведено от Wired/Meril Linch Forum, достъпно на адрес www.hotwired.com/special/citizen/).
Мрежовата комуникация, обаче, не е само продукт на просперитета, а е и негов ресурс. А огромно е изкушението подобен ресурс да бъде контролиран и разпределян. От държавата.
Следва: Хайде да се лицензираме!

borislavb@hotbot.com














Цифрово
сечение