Алиенирани митове

Принцеса Анастасия, мистично оживялата благородна особа от кървавата разпра в Екатеринбург, изглежда трайно е окупирала западното съзнание. Компанията "Уолт Дисни" съвсем наскоро я нарисува, а Канал 1 показа преди седмица загадъчната руска княгиня в класическия филм с Ингрид Бергман и Юл Бринър. Митът е жив и поп-културата неуморно свидетелства за това.
Но само западната. Източната, поне допреди 10-ина години, се хранеше от други митове. Казано иначе, докато на Запад са се вълнували от амнезията на Анастасия, на Изток сме затаявали дъх пред картечницата на Чапаев. Няма по-голяма разлика между двете половини на Европа от различните митове, заседнали в масовото съзнание. Бай Тошо е абсолютното друго на Мерилин Монро.
Следователно алиенацията между Изтока и Запада, Севера и Юга е не толкова политическа или икономическа, колкото митоургична.
Нищо не ни разделя така фатално като другостта, фундаменталната другост между идентифициращите ни митове. За един французин "пътят към Европа" ще бъде неразбираем, за един германец "гладът за модерност" (Бойко Пенчев) ще бъде странен. Нито Берлин, нито Шенген могат да издигнат такава стена, каквато се извисява между Бай Ганьо и Тил Ойленшпигел например.
Така погледнато, няма друг начин за "обединена Европа от Атлантика до Урал" от сближаването и дори уеднаквяването на "атлантическите" и "уралските" митове. Телевизията като че ли интуитивно напипва тази императивност: надълго и нашироко отрази президентското посещение по повод организирането на общоевропейска (sic!) фондация за 1200-годишнината на Аахенската катедрала; прави и специално предаване за страните от Европейския съюз, разказващо освен всичко друго и за митовете на обединението. В този смисъл за запознатите с книгата на Бодрияр "Към критика на политическата икономия на знака" валутният борд с вързан към марката и съответно към еврото български лев носи не само финансов, икономически и политически смисъл, но и семиотичен, символен, митичен. Значи, че доброволно сме избрали митоургията на обединена Европа, че сме приели нейните митове за свои.
Излъчването на филма "Анастасия" е брънка от тази верига. Поп- и рок-концертите, рекламите на "МакДоналдс", "Марлборо", "Нивеа", "Евролукс" и въобще изборът на рекламата като търговска стратегия също. Дори всекидневният език е тотално проникнат от тази обединителна митология с думи като "бизнес", "мениджмънт", "политическа класа", "общ европейски дом" и т.н. или с надписите на английски над витрините на българските магазини.
А външната ни политика й е директно подчинена - Саддам еднозначно е олицетворение на злото, сърбите с нищо не му отстъпват. Западните митове нахлуват и завладяват България, българските ги посрещат с хляб и сол и им подражват. С вик: Митове от Изток и Запад, обединявайте се!

Митко Новков