Ранният Люк Бесон -
бива го, много го бива

Ако издържиш първите 20 минути на "Последната битка", не само ще останеш до края на филма, но и ще бъдеш абсолютно погълнат от него. Дебютът на Люк Бесон дойде у нас след цели 15 години. Добре все пак, че дойде. За да видим как е влязъл в киното авторът на "Метро", "Никита", "Леон" и "Петият елемент". И да разберем, че го е сторил по респектиращ начин - с безупречен вкус и изключителен финес.
Навремето някои специалисти са казали: "Последната битка" е най-добрият филм за края на света, правен до момента. Аз лично не се сещам от там насетне да е сниман по-хубав, макар че темата я разораха из основи.
Ето я апокалиптичната версия на Бесон: ядрена катастрофа е унищожила цивилизацията. Животът тлее чрез неколцина оцелели представители на човешкия род, предимно мъже, най-вече мародери, и тук-таме някой свестен. Властва законът на джунглата: или аз тебе, или ти мене. Хуманната теза на режисьора, подплатена с драматизъм, но и с хумор, е по Достоевски: красотата ще спаси света. А какво по-красиво от любовта? За тази цел, обаче, е нужна жена (филмът е хетеросексуален, ура!). Намира се един такъв екземпляр, при това качествен. Зрителят дълго си мисли, че това е последната жена. Накрая разбира, че не е точно така. С което Бесон достойно защитава изконната мъжкарска максима: всяка жена е предпоследна.
Филмът е черно-бял и без думи. Второто изисква висш режисьорски майсторлък, за да е ясен разказът и чисти посланията. Бесон го постига. Иначе филми без говор в ерата на звуковото кино са правени и преди, и след "Битката". Веднага се сещам за три чудесни примера - "Голият остров" на Шиндо, "Балът" на Скола, "Войната на огъня" на Ано. Филмът на Бесон може да се нареди до тях без всякакви комплекси. Освен разум и чувства, той носи солидно кинаджийско познание в себе си. Изпълнен е с елегантни повеи от уестърна и самурайското кино, от масовите екшъни и бутиковите изработки на Хичкок, от визуалната естетика на немия филм. Върхът му, натоварен с библейски смисъл, е дъждът от риба, който се изсипва от небето. А музиката на Ерик Сера действа на възприятията като екстра коняк към изисканото блюдо. Нейната драматургична роля в "Битката" е толкова важна, колкото и актьорското присъствие на триото Пиер Жоливе (той е съсценарист с Бесон), Жан Буиз и Жан Рено. Накратко: оркестърът свири туш.

Борислав Колев


















От пръв
поглед