Свободата
да избираш свобода

Кратка история от печата: в RFI - България хванали едно момиче да шпионира телефонните разговори на колегите си. Те попитали защо го прави, а вместо отговор ги уволнили. Да речем, че тази история е украсена и олекотена като за публикуване в пресата. Но пък сигурно има и нещо истинно в нея.
Тази случка отново пробуди разликата между държавното радио и частните радиостанции. Пак става въпрос за свободата на словото, но този път, колкото и да е странно, в полза на БНР.
Радиожурналистите в БНР са по-свободни от колегите си в частните радиостанции. В БНР съществува демокрацията да кажеш, че някой пречи на свободата на словото. Случаите на наказани журналисти от БНР застават в центъра на общественото внимание. Всички се чувстват длъжни да се изкажат, да вземат становище. В частните радиостанции скандалите минават по-често незабелязано. От ухо на ухо се разпространява мълвата за потискане на журналистите в едно или друго радио, но никой нищо официално не казва. Защото ако някой каже нещо, това ще означава, че най-малкото от утре не е на работа. Тихо, кротко, без обществено напрежение.
Митът, че в БНР е цензурата, а в частните радиостанции са плурализмът и демокрацията няма да рухне. И за двете страни е изгодно той да съществува. На първо място това дава възможност на журналистите от БНР да правят героическа кариера. Стига да знаеш как да го използваш, ефектът е отличен. На второ място, дава възможност на частните радиостанции да викат срещу цензурата в БНР. Те декларират, че нямат проблем с политическите изказвания на журналистите. Икономическите измерения на свободата на словото са въпрос на пазарни отношения, които не подлежат на обсъждане. На никой не му е изгодно да признае, че икономическите механизми създават много по-трайни автоцензурни схеми на мислене, отколкото политическите. Пред политическата принуда можеш временно да се "снишиш", но пред икономическата обикновено не са лицеприятни жертвите, които човек е склонен да даде.
Частните радиостанции са много по-свободни от държавното радио по отношение на "кадрите" си. Влизането и излизането от частната медиа е доста по-лесно като бюрокрация. БНР, като държавна институция, държи процедурата по влизането и излизането от системата да бъде ритуализирано. Веднъж преодолял сложния вход на влизане в системата, виждаш, че изходът започва да се затлачва. Като знаеш, че ще трябва пак също толкова трудно да си пробиеш път навън, по-добре да си стоиш на топло. При частните радиостанции нещата са далече по-различни. Там журналистите работят много и като за последно. Те са по-подвижни като мислене и като готовност за действие. По-верни са към работата си, но по-безболезнено я напускат. В БНР е друго - мрънкаш, но стоиш. Никак не си верен на работата си, но не можеш да я напуснеш. Журналистите там са в плен на свободата си.
Както се вижда от сравненията, работата със свободата на словото в радиото води до "тежки поражения" не само за слушателите, но и за журналистите.

Вяра Ангелова















От въздуха
подхванато