Етюд върху
Етюд за стая и глас

Колко може да трае един телефонен разговор между двадесет и две годишно момиче и нейният любим? В представлението на Стоян Радев разговорът трае около час. Среднощен час. Малка стая. Полумрак. Креват, маса, телевизор, касетофон. Непретенциозен интериор. Представлението непретенциозно е наречено "етюд". Кратко упражнение, дискретен опит да се чуят желанията, задвижващи гласа и ежедневието на едно момиче. "Етюд за стая и глас", изигран в "Сфумато", е етюд върху сюжета на "Човешкият глас" от Жан Кокто.
Писана през 1930, пиесата на Кокто е построена върху телефонния разговор на една жена с мъжа, живял с нея пет години. Този разговор се води в навечерието на неговата сватба. Отчаяните й усилия да го спечели отново завършват с обесване на телефонния шнур. Пиесата на Кокто описва трансформациите на реалността, фините движения на надеждите, болките, спомените, изобщо параболата на желанията в човешкия глас. Режисьорът Стоян Радев пише своя текст, следвайки темата на Кокто, но лишавайки разговора от неговия трагичен финал. И не само това. Той го лишава изобщо от неговата съдбовност, но отново се опитва да опише параболата на любовното желание.
Момичето (Ива Тодорова) в неговия етюд разказва за онова, от което е създадено ежедневието й - преподаване на английски, срещи с приятелки, желанието да замине за Ирландия, срещите с роднини, прозренията след и преживяването на филма "Синьо", на неговата музика, на неговия финал, говорещ с посланието на апостол Павел към коринтяните и т.н., и т.н. Поведението и привидно равният ежедневен глас на актрисата би трябвало да съдържат повече нюанси в разговора, непрестанното приплъзване на лириката в баналното и обратно. Би трябвало, защото тя повече го намеква, отколкото го удържа. Инфантилизъм и зрелост, търпимост и непоносимост, оптимизъм и тъга, лекота и болезненост са разтворени в текста на този етюд. Разбира се, неговата неумела драматургичност, или тъкмо драматургично непостигнатата "недраматургичност" отслабва интензивността както на емоционалното "движение" в етюда, така и силата на неговото въздействие.
Но независимо от това, сериозно и важно е заниманието на Стоян Радев с описанието на възпитанието на чувствата на поколение, живеещо с хулиганстващото упорство на Пипи Дългото чорапче да не "порасне" и с музиката във филмите на Кешловски, поколение, обитаващо реалност, която не го интересува, но която е наситена с копнеж по тихите улици на някакво другаде, което съвсем не е съдбовно обсебващо. Вопълът "Москва, Москва" е иронично топографически преобърнат чрез Ирландия, както и чрез осъществимостта на пътуването, но в същото време той е съхранен в неосъществимостта му заедно с любимия. Изобщо "Етюдът" е важен опит в изричането от театъра на "микродрамата", захранващата се от баналността на ежедневието, но наситена с екзистенциални проблеми, отдавна проникнала в киното, както и в някои от алтернативните европейски сцени. Стоян Радев се опитва да улови в тишината на един "непретенциозен" театър десперсираната в ежедневието лиричност, погълнатата от баналност драматичност на преживяването, нежеланата конфликтност, лишеното от съдбовност (и в този смисъл от "театралност") преживяване на разминаванията... И това съвсем не е единствено познатия опит за опоетизация на ежедневието, а желанието да се чуе болката в човешкият глас, разтворена в баналностите от ежедневието.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата