Народната библиотека
1989-1999

Юбилейна научна конференция на тема "Националната библиотека на България в навечерието на ХХI век" се състоя през декември м. г. в София. Тя бе посветена на 120-годишнината на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
В рамките на три дни бяха изнесени доклади за българското библиотечно дело, дискутираха се неговата история, настояще, бъдеще. Обществените библиотеки в България винаги са съществували трудно, на ръба, но винаги са се намирали разумни люде, които са ги подкрепяли. В няколко броя на вестник "Култура" ще публикуваме със съкращения част от докладите, изнесени на конференцията.
К
Повечето от задачите на Народната библиотека "Кирил и Методий" (НБКМ), надхвърлящи рамките на традиционната библиотечна работа, имат значение както за просвещението, образованието и културата на нацията, така и за представянето на страната в международен план.
Оценяването на дейността на НБКМ в толкова сложна координатна система ще бъде улеснено от проведените досега наблюдения, които до известна степен са сравними с подобни изследвания в други страни. За основа се използват обективните статистически данни от отчетите на библиотеката за изминалите години и публикуваните официални данни за дейността на националните библиотеки в другите европейски страни. Възможност за такова сравнение дават извършеното през миналата година изследване на развитието на НБКМ по дейности, което беше предоставено на вниманието на нейния научен съвет* и публикуваното през същата година сравнително статистическо изследване на икономиката на библиотечното дело в десетте страни, асоциирани към Европейския съюз**, обхващащо част от същия период от време. Предназначено да очертае перспективата на развитието на библиотечното дело в страните от Централна и Източна Европа, предвид бъдещото им присъединяване към Съюза, това изследване дава възможност да се сравняват показателите на националните библиотеки на България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия. При обобщението на данните, които са посочени в относителни величини, страните са подредени от първо до десето място според величината на показателите. Като имаме предвид, че националните библиотеки, обхванати от изследването, са сравними както по отношение на големината, така и по отношение на условията за развитие на библиотечната дейност в миналото и сега, можем да проследим в европейска перспектива състоянието и развитието на нашата национална библиотека през същия период.
Икономическата разруха, която страната наследи след рухването на комунизма и съпътстващите я стъпки на промяна на цялостния модел на устройството и функционирането на обществото и държавата, не отминаха и библиотеката.
На първо място и най-бързо бяха усетени последиците от тежкото икономическо състояние - държавната субсидия беше ограничена. Изследването на Европейския съюз, което отразява абсолютната стойност на бюджетите на националните библиотеки (НБ) в десетте асоциирани към него страни в екю, дава ясна представа за финансирането на библиотеката. Независимо че за периода 1988-1995 г. абсолютната стойност на библиотечния бюджет се увеличава ежегодно, от сравнителните таблици личи, че той е бил най-нисък от бюджетите на всички наблюдавани НБ. По този показател България се нарежда твърдо на последното, десето място, въпреки че по брой на населението и по големина на фонда на НБ е съответно на четвърто и пето. Непрекъснатата инфлация, закъснението при приемането на държавния бюджет и като следствие от това закъснението при определянето на държавната субсидия за библиотеката, нередовността на привеждането на средствата и съкращаването им поради общото неизпълнение на бюджета се отразяваха катастрофално на библиотечните дейности.
Едновременно с това промените в законодателството дадоха възможност на библиотеката да използва средствата от такси и възнаграждения за услуги и да привлича повече средства от дарения. Статистическите данни показват увеличение на получените и прибавените по този път към бюджета средства през целия период.
Промяната на общия климат даде възможност усилията на НБКМ да компенсира недостига от държавната субсидия да се насочат към източници извън държавния бюджет. Така например през 1993 г. средният показател за относителния дял на държавната субсидия в бюджетите на НБ на асоциираните към ЕС страни е 85,1%, а за набавените от други източници средства е 11,1%. За същата година НБКМ е набавила от неправителствени източници 16,5% от годишния си бюджет.
Общата политическа нестабилност през по-голямата част от периода, психологическите и практическите трудности на прехода и необходимостта от структурни промени в библиотеката се отразиха в неколкократните смени на нейното ръководство, които започнаха още в средата на 80-те и особено зачестиха през последните години.
Подобни процеси на промени безспорно бяха характерни не само за нашата страна и за нашата национална библиотека. Изследването на ЕС обобщава данни по 20 показателя, съвпадащи в най-общи линии с показателите на националната статистика. По повечето от тях нашата страна се нарежда след 7-то място, т. е. между последните три, а по някои показатели остава твърдо на последно място (общи разходи като абсолютно число, разходи за комплектуване + разходи за издръжка на учреждението без работните заплати, разходи за заплати на персонала, общи разходи и разходи за комплектуване на 1000 души от населението на страната). При сравняването на числата това последно място се характеризира с много по-ниски показатели от предхождащите го. Така през 1993 г., за която има изчерпателни данни, средната сума изразходвани за отделните НБ средства е 2,865 млн. екю. За България тя е 307 хил. екю - над 9 пъти по-малко и най-малко от всичките 10 страни (2 пъти по-малко от Латвия, 36 пъти по-малко от Полша, 20 пъти по-малко от Унгария, 12 пъти по-малко от Чехия).
Интересно е да се отбележат онези показатели, по които НБКМ се нарежда на по-предно място. Единственото първо и второ място се пада на критерия "процент от бюджета, предоставен от неправителствени организации", а второ и трето място, и то само за началните години (1988-1990) на критерия "съотношение между квалифициран и неквалифициран персонал". Промяната на последния критерий през следващите години и попадането на библиотеката във втората част на таблицата и в това отношение показва, че с намаляването на броя на персонала се е загубило и преимуществото на квалифицираните служители. Впрочем, от изследването се установява, че НБ са единственият вид библиотеки, при които през периода 1988 - 1995 броят на персонала се е увеличил (средно с около 7%). През същото време в НБКМ той прогресивно намалява (от 1990 до 1997 г. с 35%). Средното число на заетите в НБ на десетте страни служители е 590 души, т. е. толкова, колкото в НБКМ никога не са работили, и въпреки че по големина на библиотечния фонд в томове тя е на пето място между тях, по брой на персонала през 1995 г. (преди последното съкращение) остава на предпоследно.
Посочените дотук данни показват незавидното място, което заема националната ни библиотека и тенденциите за упадък, които се задълбочават.
Подобни заключения могат да се направят и от извършеното от самата библиотека изследване на данните от годишните отчети. Намаляването на персонала, което е ставало основно по финансови причини, е съпроводено с ограничаване на притока на квалифицирани специалисти в библиотеката. Една от последиците съкращенията са проведените частични структурни реформи, които предизвикват сътресения в традиционния ход на библиотечните дейности, но поради нормативно неуреденото положение на библиотеката в новите условия са извършвани неколкократно, без цялостно виждане за дългосрочните резултати от тях.
В същото време показателите за основни измерения на състоянието на библиотечните фондове и обслужването се изменят значително. Набавянето на нови информационни носители понася основния удар от общото намаление на бюджета. За десет годни (1986 - 1996) относителният дял на средствата, изразходвани за комплектуване като част от общия бюджет на библиотеката намалява с около 33%. През 1989 г. са били закупени 1154 заглавия чуждестранни книги и по обмен са били получени 7148, а през 1996 г. тези числа са били съответно 274 и 3189 заглавия, или намаление със 76% и 55%. Между първата и последната година на изследването е установено намаление на броя на получаваните периодични заглавия със 75%. Въпреки че намалението на броя на абонираните периодични издания е общо явление за всички национални библиотеки от страните в Централна и Източна Европа (средно с около 50% за същия период), не може да не направи впечатление сериозната разлика в процентите.
Общият годишен брой на регистрираните читатели е относително стабилен и се движи между 24 и 27 хиляди. При големите промени в обществения живот, данните показват намаляване на броя на посещенията, особено за първите години след 1989 г., но след това се наблюдава постепенно увеличение, като през 1996 г. посещенията се увеличават с 24% в сравнение с 1990. Намалява се значително и броят на заетите материали и тази тенденция на спад е спряла чак през 1996 г. (за 1995 г. е отчетено 52% намаление в сравнение с периода 1986 - 1989 г.). Променя се и съставът на читателската публика. Съотношението между категориите научни работници и специалисти с висше образование, студенти и други ползватели през 1986 г. е било 70%:21%:9%. За десет години специалистите са намалели с 26%, а студентите се увеличават, като за 1995 и 1996 г. за първи път надхвърлят броя на специалистите с няколко процента. Въпреки запазването на организационните механизми за междубиблиотечно заемане на материали тази дейност намалява по обем. През 1996 г. изпратените за други библиотеки в страната материали са около 12 пъти по-малко отколкото през 1986 г. За същия период в чужбина са изпратени 4 пъти и са получени оттам 18 пъти по-малко библиотечни материали. С осигуряването на финансова подкрепа от страна на Фондация "Отворено общество" и въвеждането на международна ваучерна схема, която облекчи високите разноски при международното междубиблиотечно заемане, през последните две години (1997, 1998) се наблюдава отново ръст в показателите на МЗС, но тази тенденция не е осигурена за периода след края на осъществявания проект.
Ограничен е броят на издаваните информационни бюлетини; справочно-библиографската и информационна дейност вече основно се изразява в писмени и устни библиографски справки, които, общо взето, са се запазили като брой при голямото намаляване на персонала, който ги изработва.
Голямо количествено намаление се наблюдава и при броя на научния персонал на библиотеката - общо с 50% и в обема и на издателската продукция на институцията.
Важно е да се подчертае, че през последните години, водени от стремежа си за развитие и обновление чрез прилагането на нови технологии и по-пълноценното използване на информационния й капацитет, сътрудниците на НБКМ осъществиха изпълнението на редица нови дейности и задачи. Най-съществените от тях: автоматизиране на процесите на обработката на книгите и периодичните издания; начало на ретроконверсията на каталозите; текущо и ретроспективно изграждане на контролни файлове на имената на авторите; изграждане на информационна база данни - тезаурус на предметните рубрики, използвани за каталога на библиотеката; издаване на периодичното издание "Новини от агенциите ISBN и ISSN", съдържащо сведения за книгите под печат, новите издателства и новите периодични издания и ежегодно издаване на справочник на издателствата в България; разпространяване на библиографската информация от сериите на националната библиография на дискети; внедряване на автоматизираната информационна система "Библиотека" в редица библиотеки в страната; издаване на професионално списание (1992 г. - Българска книга, 1993 - Библиотека).
Всичко това беше започнато в условията на:
- недостиг на средства за изпълняване на основни задачи, възложени на библиотеката по нормативни документи като текущото отпечатване на изданията на националната библиография, картичките от централната каталогизация и др.;
- невъзможност от бюджета да бъдат заделени каквито и да било средства за осигуряване на основни направления в развитието на съвременната библиотека - въвеждането на нови технологии при обработването на библиографската информация, осъществяването на библиотечните процеси и опазването и консервацията на фондовете. И т.н.
Без да изпадаме в излишна юбилейна емоционалност, би трябвало да си дадем сметка за резултатите. Ясно е, че последните десет години са били свързани с изключително напрежение за библиотеката. При тези условия всички структурни и технологични нововъведения ставаха възможни благодарение на интензификацията на труда на служителите, промени в организацията и най-вече на финансовата поддръжка на български и международни неправителствени организации. В стремежа си да запази изгражданото повече от столетие ниво на професионално развитие и в същото време да не изостане от съвременния технологичен напредък, разпъната на кръста на ограничените финансови възможности, НБКМ не престана да се бори, за да привлече допълнителна финансова поддръжка от източници извън държавната субсидия, която покриваше само издръжката на персонала, функционирането на сградата и минимално, а в някои години и съвсем никакво набавяне на библиотечни материали.
В кои области тези усилия дадоха резултати?
- НБКМ успя да запази изпълнението на основните си функции, придържайки се към международните стандартни изисквания и българските традиции за ролята на националната библиотека в обществения живот;
- НБКМ успя за положи началото на смяна на технологиите и да започне натрупването на изчерпателна библиографска информация в машинночетим вид за българската печатна продукция и чуждестранните книги и периодични издания, които получава;
- НБКМ успя да продължи научноизследователската си дейност, да подготви и издаде престижни научни издания;
- НБКМ успя да продължи издаването и разпространяването на някои от най-важните си периодични издания и с усилия да поддържа професионалното списание.
Въпреки усилията си обаче,
- НБКМ не успя да спечели подкрепа за настояването си нормативно да бъдат регламентирани традиционните й функции и задачи при новите условия;
- НБКМ не успя да спечели признанието, да бъде третирана като част от административната система на страната поради специфичната си мисия, функции и задачи;
- Без рамките и принципите регламентиращи документи, НБКМ не успя да извърши промените в организацията на отделни свои дейности, които биха ги рационализирали и приближили до ползвателите;
- НБКМ не успя да извоюва трайна подкрепа за планомерното въвеждане на нови технологии в библиотечно-библиографските и информационните дейности и поддържането на този процес от държавния бюджет;
- библиотеката не успя да осигури широк обществен интерес и постоянно, планомерно финансиране на дейностите по опазването на фондовете от национално значение, които тя съхранява.
Тези важни задачи остават пред нея на прага на следващото хилядолетие.

Александра Дипчикова
































* Виждане за състоянието и перспективите на НБКМ на основата на анализ на годишните отчети за периода 1986 - 1996 г.: Доклад пред Научния съвет на библиотеката (Ал. Дипчикова и А. Тотоманова (ръкопис) 17 с.

** Library economics in Eastern and Central Europe/Philip Ramsdale and David Fuegi; Luxemburg: Office for Official Publications of the European Communities, 1997. - 2,VIII, 324 p.