musicEXchange -
новата и най-новата музика
По парадоксален начин програмите на специализираните форуми за Нова музика се оказаха силна страна на концертния сезон. Изкушените в музиката от втората половина на ХХ век в периода 1-6 февруари получиха изключителен "подарък": панорама на новото и най-новото българско и швейцарско музикално творчество в няколко вечери.
На "musikEХchange" прозвучаха творби от 25 български и швейцарски автори от двете половини на века - Артур Онегер, Франк Мартен и Рудолф Келтерборн, Марин Големинов, Васил Казанджиев, Димитър Христов и Георги Минчев. Добър акцент бе богатото представяне на творби от 80-те и 90-те години (автори като Георги Арнаудов, Петър Петров, Матиас Щейнауер), както и на съвсем млади български и швейцарски композитори (например Лукас Ланглоц, р.1971, Александра-Карастоянова-Херментин, р. 1971, Анна Бочева, р. 1975).
Нямам претенция за изчерпателност, но трябва да подчертая хармоничността, естетския и задълбочен поглед към вътрешно-духовното пространство, както и усещането за интелектуална свобода, което отличава музиката на швейцарските композитори от агресивността и категоричността на дармщатските традиции. Това впечатление се налага при слушането на творби от автори с различна естетическа обвързаност. То присъстваше както в сериалните и звукови асоциации с мотивите BACH в "Серенада за 7 инструмента" от Сутер (роден през 1919 година и обвързал името си с Дармщат), така и във "Vocis imago" на Рене Волхаузер (р.1954). Последният представи една оригинална метафора в духа на 70-те.
Благодатна тема за размисъл представляват и творбите на по-млади швейцарски композитори от 90-те. Мярка и професионален перфекционизъм характеризират "Fixierungen" от Лукас Ланглоц, както и великолепната тричастна творба на Щейнауер "В памет на Итало Калвино". Тук ярката индивидуалност на автора, която налага един специфичен прочит на колажите, постига силно естетическо послание. Финалът - пианистът остава сам и изсвирва музика от прелюд в ми бемол минор от Бах. В оригинал е трябвало да представлява диалог между препарирано и реално пиано. Българската версия представи по-опростен и в същото време по-романтичен вариант - пианистът остава сам с музиката си.
Наред с творби като "Микроквартет"и Поеми от Георги Минчев, както и "Соната" от Казанджиев, българската програма включваше поредица премиерни изпълнения. Присъствах на две от тях: "Нaec es sancta solemnitas" и "Quem terra pontus", които Георги Арнаудов с артистичен и естетски хумор представи като "обработки" и "подправки" от Ана Бочева. Младата авторка, която също търси виц и закачка с публиката, би могла и вероятно ще се добере до един по-индивидуален изказ. Засега музиката й е забавна и интересна, но напомня естетиката на композитор като Баланеску, например.
Артистичният диалог между автори, изпълнители и публика се получи. Не така стана обаче при разговорите между представители на медиите и музиковеди, осъществени по време на симпозиума. Г-н Келтерборн, изтъкнат композитор и музиковед, основател на Basler Music Forum, обясняваше концепцията си за новата музика като част от една отворена и динамична концертна култура, докато българските участници говореха за реализирането на новата музика от позициите на културен елит. Българската позиция по принуда напомня авангарда от 50-те и 60-те - с претенцията за елитарност и противопоставяне на пошлостта и комерсиалното. Все пак обаче (както напомни Георги Арнаудов), всичко това става на фона на една нова информационна и технологична епоха - и авторите, и изпълнителите ще трябва да боравят с тази реалност. Поуката от прекрасното преживяване, което бе "musicExchange", както и от разговорите на симпозиума, е, че проблемът, който стои пред българските композитори и изпълнителите на нова музика, не е в "елитарността". Той стои от една страна в по-успешното или по-малко успешно боравене със свободните механизми в културната ситуация, т.е. в умението да се понесат рисковете на културната свобода; както и в опитите за проникване и легитимност в многогласното и многопосочно културно пространство на Европа - една стъпка към което бе и "musikEXchange"....

Ангелина Петрова