Наташа Корольова
или загадката Русия
Уж сме си близки като култури, уж се познаваме, и все пак всяка нова среща с разнопосочността на механизмите на руската култура навътре, навън и встрани ме изненадва. Особено понастоящем, в режима на ограничени контакти, когато липсва притъпяващият ефект на навика. Ето я, значи, новата млада мегазвезда на руската попмузика - Наташа Корольова. В рекламните думи за нея се вплита името на Филип Киркоров. Мислех, че имат наум калибъра (мега!), а то било насоката. Имиджът. При Филип Киркоров все още го смятах за нещо случайно, произтичащо от характера на певеца. Сега виждам, че е културна политика: и двамата правят естрада, посветена на доброто. Никакви вампове, никакви намеци за нещо съмнително, никакви "Верочки": край на чернухата, поне на този тип естрада. Шоу, което спокойно може да бъде показано в пансион за благонравни девици. (Който мисли, че такива пансиони няма, се лъже: богатите гледат да възпитат потомството си в буржоазен дух, третиран в случая като охота за съблюдаване на норми.)
Героинята на Наташа Корольова е хубаво момиче, облечено еднакво прилично независимо от жанра на облеклото (спортен, всекидневен, вечерен). Нейни партньори са образи, стъпили с единия крак в приказката, а с другия - в наратива за романтичния юношески флирт. Концертът започва показателно с песента "Всяко момиче мечтае за любов" и кулминира в "Зимни месеци", където се пее за "първа целувка", "първо искам" и "първо не бива". Заедно с пеещата Наташа танцуват балетисти, подчертано сценични, тоест далечни от всекидневието: синекосата Малвина, печалният Пиеро, вечно мамен в любовта, дръзкият Арлекин. В красивия, приличен, благовъзпитан свят на Наташа Корольова се плаче с "брилянтни сълзи", саксофонът често е изместван от флейтата. Оркестърът - стандартен, високопрофесионален - е дискретен. Осветлението бяга от плакатността, показва нещата завоалирано. Дори конферансието - този неизменен участник в руското естрадно шоу - е "вълшебник", при това "добър": не нарушава учтивостта и когато върти търговия, продавайки чрез наддаване медийни изделия, популяризиращи Наташа.
Разбира се, че харесвам шоуто и типажа на Корольова. Без да ме изненадва с нещо по отношение на "съдържанието", това шоу и този типаж ме удивляват като пример за "загадката Русия". Знам, там се въртят всякакви естради. Но най-много си ценят своята, руската, добрата, мила, квази-романтична естрада. И сякаш няма никакво значение платени ли са заплатите на служещите, Елцин болен ли е или здрав, кого убиват, къде се бият: в тази култура възпитаващото изкуство винаги е било на почит и си го "чуват". Как другояче протичат нещата у нас, сравнени с гореописаното! Търся някакъв еквивалент на Корольова сред младите ни звезди, може би "Човекът-глас", Краси? И при него неотдавна - пак в НДК - забелязах вкус, приличие, усещане за възпитателна мисия. Но защо младежът пее на английски (при това не особено добре), може ли някой от неговите имиджмейкъри да каже? Може би защото сме страна билингва? (Такава ние подчертано не сме, дори и по отношение на турския език...) Не правя сравнението, за да изтъквам гостенката - тя и без похвали се оправя повече от добре. Просто интерпретирам случая. Впрочем, в зала + 1 на НДК бяха дошли предимно руснаци, живеещи в България. Трогателната им вдаденост в концерта ясно разкрива, че руснакът дори и бизнесмен в чужбина, си е руснак: обича да му пеят нежни и мечтателни девици. В "Наташа Корольова" е хубаво да има и нещичко от "Наташа Ростова"...

Розмари Стателова