Из Пътеводител
на културологическия стопаджия

185. Тазгодишният носител на литературната награда "Медичи" Франсоа Чън, изтъкнат синолог, занимаващ се с проблемите на философията на китайското изкуството, пише в книгата си "Пълно и Празно": "Ако Времото се разглежда като актуализация на Виталното Пространство, пустотата, която привнася непрекъснатост във временното развитие, по някакъв начин реинвестира качеството на Пространството във Времето, осигурявайки правилния ритъм на живия полъх, на одухотвореното движение и цялостния вид на връзките между тях. Това качествено променяне на Времето в Пространство (в никакъв случай не става въпрос за някакво обикновено пространствено представяне на времето или за някаква система от отношения, която само би позволила едното да се измерва с другото) е най-важното условие за един истински живот, които не е едноизмерен и неговото развитие не следва една-единствена посока. Конфуций и Лаодзъ предлагат, що се отнася до начина, по който човек трябва да изживее пространството-време, т.нар. "Сюсин" (празно сърце), който дава възможност на човек да интеоризира целия процес на качествена промяна, за коята говорихме. Пустотата предполага Интериоризация и тоталност."
186. Известният художник от XII в. У Джън споделя, че когато усеща приближаването на неоформената творческа идея, духът му се разтваря като цвете и очаква да бъде оплоден. Тогава вече изкристализиралата идея ще тласне ръката му и четката ще затанцува по платното като "крило на водно конче" или "удари на брадва" в зависимост от емоционалния порив.
187. "Единственият начин да заздравим интелекта си е да не мислим за нищо. Нека отворим нашето съзнание като листчета на цвете, да бъдем пасивни и рецептивни. Поетичната душа няма свое аз, тя няма характер - тя се радва на светлината и сянката. Поетът няма своя индивидуалност, той непрестано влиза в друго тяло." Писмо на Кийтс до Уърдсуърд.
188. Пред входа с очукан каменен лъв, на малко бамбуково столче стои спретната старица и пуши с дълго цигаре. В очите й - избелялата незаинтересованост на вечността Но някъде дълбоко - подхилващото се въгленче на преходността.
Колкото и да си правиш съзнанието или духа на очакващо оплождане цвете, все пак по-важно е какво насекомо ще кацне: пчела, бръмбар, може и червейче да се настани. Така че отново припомняме, винаги да бъдем нащрек и да се самоусъвършенстваме, ако е възможно, разбира се, по по-забавен начин.

Мария Греува











Поднебесната