Ролф Либерман почина на 2 януари т. г.
Една от най-големите фигури в музикалния живот на Европа през втората половина на нашия век, композитор и оперен директор, Ролф Либерман остави ценно наследство, което го нарежда до най-великите музиканти на нашето време. Швейцарец по рождение (Цюрих, 14 септември 1910 година), с елзаски корени по майчина линия, той посвещава живота си на немската и френската култура, с които е изконно свързан. В продължение на 14 години Либерман оглавява Хамбургската опера, превръщайки я от скромен провинциален немски театър във водеща институция в оперния свят.
Проницателен музикант и отличен администратор, Либерман съумява да балансира между композитори и изпълнители, да обнови репертоара, извеждайки го от музейната му ограниченост, дава път на млади певци и диригенти. Преди някой да се е сетил да покани и популяризира таланта на Пласидо Доминго, Кири Те Канава, Маргарет Прайс или Фредерика фон Стаде, директорът на Хамбургската опера вече ги е открил и приобщил към своите идеи и цели. Славата му се понася и не един и двама мениджъри на оперни театри с голямо име тръгват към новата оперна Мека - Хамбург. За съвет, за контакти, обмен на постановки, артисти и най-вече - на идеи. И нищо странно няма в това, че през 1973 година Ролф Либерман вече е начело на една от най-старите и прочути оперни къщи в света - Парижката национална опера. Поканен лично от правителството на Франция, за да спаси потъващия кораб на Гранд Опера. Като истински, опитен капитан той само за няколко сезона успя да го изведе от страшната криза и да го превърне в център на световното оперно изкуство. Най-големите певци на епохата са на афишите и отново откривателство - този път на френски певци, мнозина от които превръща в знаменитости, кани млади и оригинални режисьори като Патрис Шеро или Хорхе Лавели, а на диригентския пулт са забележителни личности, отдадени също като него на истинското, проникновеното изкуство.
И това всъщност е първият важен пункт от неговата концепция - изгражда разнообразен репертоар, без да накърнява достойнството на френската национална опера, на която отрежда подобаващо място. Ролф Либерман започва директорството си в Гранд Опера с еталонната и концептуална постановка на "Сватбата на Фигаро". А една от последните бе "Лулу" на Воцек. Между тях - дълъг списък от творби и автори, пресътворени с размах и ново отношение към съвременния оперен театър, на който Либерман възвърна самочувствието и значимостта. Лебедовата му песен бе инспирирането на "Свети Франциск Асизки" - опера от Оливие Месиен. Приносът на Либерман към съвременната опера не се измерва само с това забележително творение. Над 26 творби на автори на ХХ век са видени на оперна сцена благодарение на неговата воля, на търпението и усилията му. Не е без значение, разбира се, и приятелството му с много от композиторите на нашето време, с които винаги е разговарял като "композитор с композитор"! Ролф Либерман създаде ярки опуси в инструменталните, симфоничните и музикално-сценичните жанрове; получи признание на оригинален творец. Навярно би бил много по-популярен и продуктивен като композитор, ако административно-творческата дейност не бе отнела толкова голяма част от най-плодотворните му години.
Остават делата на една голяма личност, която означава твърде много в музикалната история на нашия век.

Боянка Арнаудова