Спектаклите, без които можем, са тези, които не бихме гледали втори път; тези, на чиято втора част оставаме от уважение към вложения труд; тези, след които ни се говори за нещо друго и след които няма безсънни нощи.
За всеки от нас - изкушени любители на театъра - те са различни. Аз мога без Х, защото търся У. Ти можеш без У, защото ти трябва Z.
Това каре, с взаимна радост подслонено във в. "Култура", е едно пространство, от което, вярвам, че има нужда в разместеното ни време. Пространство за говорене за театър (а после и за други художества?), което да населим със своите вкусове, преживявания, мнения, комплекси и компенсации - с нашата нищожност и с нашето величие. Горещото ни желание е това пространство да се превърне в място за споделяне. Поканата ни е към практиците и теоретиците, към работещите за театър и тези, които му се наслаждават; към авторите на в. "Култура" - тези, които пишат за него, онези, за които той пише, и тези, които го четат. Утопията, която ме преследва, е в един светъл ден режисьорът А да ни признае, че може без спектакъла на режисьора Б и съвсем не може без спектакъла на режисьора В; актриса от Шуменския театър да заяви: "Да, аз мога без еди-кой си спектакъл на столичния режисьор Г"... Утопия ли го нарекох?
Към тази рубрика няма да могат да се предявяват следните изисквания:
1. да бъде обективна - защото в нея властва индивидът;
2. да бъде аргументирана - извън параметрите на личния свят на взелия думата не съществуват "доказателства";
3. да бъде арбитър - защото институционализирането на нечия истина не е предмет на нашето говорене;
4. да бъде модерна, постмодерна и постпостмодерна - интересува ни вечността в миговете театрален живот.
Поради това, всеки опит да бъде вменявано чувство за вина у някой изказал Себе си, ще удари на стена.
Давам си сметка, че поканата ни е изпитание за нелепия, абсурден, но съществуващ у всяко живо същество страх от въвличане в конфликтни ситуации, от "намразване". За себе си, естествено, този проблем съм го решила: ако някой може да ме намрази затова, че не съм Него, че "дишаме" различен въздух и марка лепило - този някой е някой, без когото мога. Вярвам, че сме много в отбора. Длъжна съм да вярвам.
Да си пожелаем повече "спектакли, без които не можем". Вашите "мога, не мога" очакваме на факс 87 40 27.
Аве Иванова

P.S. Обаждайте се, за да не ви плямпат само от една куличка.
А.И.


Кавказкият
тебеширен кръг


Задължително при Брехт е само съобразяването с менящото се време.
Леон Даниел

Красива визия. Великолепна музика. Висока култура на изображението и на говора. Никаква кресливост. Завидна ансамбловост. Актьори, отдавна разпознати като добри - Милена Атанасова, Радена Вълканова, Маргарита Карамитева, Валентин Ганев. Вкус. Стил. Не всеки ден такива екстри се сбират наведнъж на софийска сцена. Но защо гледането на едно безспорно естетско представление като "Кавказкият тебеширен кръг" - Брехт, Галин Стоев, Вечеслав Парапанов, Кирил Дончев, Народен театър "Ив.Вазов" - не превърна деня ми във Великден? Защо не прехвърчаха искри между сцената и салона с неговите 103-ма зрители в партера и няколко при ангелчетата? Въпрос колкото настойчив, толкова и труден. Уж е хубаво, пък е скучно. Уж е 2 часа, пък ти се струва 8. Уж са органични, пък не те "хващат". Уж е приказка, пък без тайнство. Един от възможните отговори - Галин Стоев не е полудял по тая пиеса, не полудявам и аз по представлението му. Втори път го гледах съвсем целенасочено - исках да идентифицирам патоса му. Не успях. Казах си, нищо че е тегаво, хладно, стилизирано и многословно - с една дума, некомуникативно или трудно комуникиращо. Нищо, че ако бях агент на Мадона, щях да възроптая срещу очевидната слабост на режисьора по нейните ветрила. Нищо, че Галин и неговите съпоколенци гледат толкова много МTV. Нищо, че представлението сякаш е извън всякакъв контекст, извън тук и сега. Но не мога да си кажа - нищо, че няма страст, че няма енергия, че няма пулсиране. Искам да съм прелъстена, па макар и после изоставена. Много ли е? Поне флирт да стане, контакт някакъв, ако не гранд аморе. Та затова мога без "Кавказкият тебеширен кръг" - защото той може без зрители. Самодостатъчен си е.

Аве Иванова

Спектаклите,
без които можем