Държавата - враг на човека
Динамика плюс интелигентност - това е филмът "Обществен враг". Такова е и цялото кино на Тони Скот - британският режисьор, който направи реликвата "Истински романс" по сценарий на Тарантино. Скот знае как да засили темпото на действието до предела, без да си губи мисълта. Знае и друго - кога да намали скоростта, да ти даде шанс да си поемеш дъх и да осмислиш онова, което се случва. Така е и в "Обществен враг": два часа и половина бесен екшън, чувства, фантазия. И други неща.
Темата не е нова за Скот, той я разнищи и в предишния си филм "Фенът": свещеното право на човека на личен живот, в който никой не бива да си вре носа с каквито и да било аргументи. Но докато във "Фенът" само маниакалният запалянко на Де Ниро преследваше спортния си кумир Уесли Снайпс, то тук работата е далеч по-глобална. В "Обществен враг" преследвачът е държавата с върволицата си йезуитски закони, крепящи порочна система. Държавата, в лицето на американската Агенция за национална сигурност, погва невинен адвокат (Уил Смит), случайно набъркан в смъртоносна интрига. Убит е конгресмен, който се възпротивява на закон, даващ право на тайните служби да следят хората за щяло и не щяло. Уж в името на тяхното спокойствие и благо. Конгресменът бунтар е очистен тъкмо от овластени държавни служители. И се развихря шпионска оргия, от която и човек с най-здрава психика може да пипне параноя. Камери и подслушвателни устройства дебнат клетия адвокат отвсякъде и навсякъде. Дори сателит го фиксира от небето. Нашествието в интимността е тотално, възцаряват се омерзение и безнадеждност. Накрая, естествено, окупаторите на личната свобода са наказани, но какво от това. Щастливата развръзка е просто частен случай, тя не променя главното: че най-големият враг на човека е държавата. И че правилата на играта в световен мащаб са ужасяващо цинични и направо си просят апокалипсиса. Той няма да дойде от Господ, а от ония твари долу, които Творецът е създал. Те сами ще се унищожат.
Тони Скот, като автор от висока класа, не се взира до изнемога в основната си тема, а я обогатява с подгряващи мотиви и емоционални нюанси. Всеки от водещите му герои (Уил Смит, Джон Войт, Джин Хекман) успява да разкрие в хода на действието своята си уникална биография. Покрай генералната интрига добре са развити и другите линии - любовна драма, семейна криза, история на старо приятелство... А има и изблици на хумор, които разреждат мрака и напрежението точно тогава, когато е необходимо. Режисурата е толкова перфектна, колкото и шпионските джаджи в този филм.

Борислав Колев











От пръв
поглед