Не е за изхвърляне
Не е за изхвърляне предложението Ефир 2 да стане програма с културна и образователна насока. Какво точно представлява в момента този канал? Като че ли служи за кошче, в което случайно отпадат някои културни предавания, по-неинтересните спортни репортажи и разни други, често иначе любопитни предавания, документални и игрални филми, за които няма особен шанс да се появят по останалите, в много по-голяма степен търговски ориентирани канали - това с пълна сила се отнася и за Канал 1. Не е ясна стратегията на Ефир 2, защото от едно кошче подобно нещо не може да се изплете; състоянието на този държавен канал напомня изобщо за положението на редица изоставени едва ли не на себе си сфери в това сурово време на първоначално натрупване на пазарна икономика. Сфери като културата, например. По този начин предаванията в Ефир-а изпадат някъде отгоре, напълно случайно, ако, да кажем, незнайната ръка, която ги е захвърлила оттам, е успяла все пак да улучи кошчето. Това тъжно положение наистина трябва да се премахне, но е съвсем излишно този канал да се продава, приватизира и т. н. Защото за пазарните развлечения има достатъчно ефирно пространство и честоти - или поне така си мисля. Няма съмнение, един културен и образователен канал ще увисне със страшна сила върху бюджета. Но така или иначе, всички вече сме се успокоили, че в близките десетилетия от нас няма да произлезе някакъв балкански икономически тигър; изобщо тигърът е далекоизточно животно и няма работа при нас. Трябва по-внимателно да се вслушаме в думите на Джордж Сорос, който ни съветва да не вярваме сляпо на пазара. И да се опитаме да изградим поне по-мощна национална културна информационна система, вписваща се, разбира се, в европейските ценности. Част от нея би могъл да стане Ефир 2. През изминалите две седмици ми беше интересно, например, да гледам по този канал поредицата "Големите битки на миналото", която всъщност за втори път се завръща на нашия телевизионен екран, макар и с нови за нас филми. Става дума не толкова за битките, в които се е ляла непременно най-много кръв в историята, а за онези, които са структурирали географското политическо пространство за дълги години напред, които са били особено важни за някои от големите страни. Например: Грюнвалд 1410, Панипат 1526, Нейзби 1645, Полтава 1709, Квебек 1759, Йорктаун 1781 и др.; повечето от тях - широко неизвестни за широко информирания българин. Но в каква поредица да се включат славните български битки? В какъв исторически разказ да се помести една толкова парадоксална държава и страна, която твърди, че всички битки била спечелила, а почти всички войни - изгубила?
Противоположната, феминистка тема, дрезгаво прозвуча в канадския документален филм "Време за изгаряне". В него се разказваше за преследването на талантливите вещици-жени от потиснатите, страхливи и ограничени мъже през Средновековието. От XV - XVI в. поради войните и чумата, спрямо която жените показали по-добър имунитет, слабият уж пол количествено и качествено набъбнал и станал независим. Една от коментиращите дами дори се представи като "писателка, феминистка и магьосница" и наистина гледаше малко страшно. Дядо Фройд щеше да обясни явлението магьосничество с преобладаващо женската склонност към истерия, но вероятно според феминизма той е говорил всички тези неща, обърнат с главата надолу и затова отдавна е трябвало да бъде поставен в правилната позиция.

Ромео Попилиев











Петък,
ранна утрин