За Кайро
"Нашият свят стана свидетел на събития, които заличиха граници, поставиха край на исторически периоди, създадоха знаци и символи. Нещо повече, в нашата епоха етимологията и разграниченията, представени от технически термини като "молекулярен", "частичен" и "спомагателен", са почти изличени.
Същите процеси се отнасят и за източниците на креативността. Като резултат на всичко това кодовете на човешкия опит съдържат нови колебаещи се аспекти, които се проявяват еднозначно, но и конфликтно. Тези кодове изплуват в езика ни благодарение на префиксите: "пост-", "пре-", "транс-", "мета-", "сюр-" или "нео-"."
Това са встъпителните думи на генералния комисар на VII международно биенале Кайро'98 (15.12.1998 - 15.2.1999) г-н Ахмед Фауд Селим, поместени в манифеста на това поредно амбициозно световно изложение. Г-н Селим, както и президентът на биеналето проф. Ахмед Навар не забравят за египетския си произход. Не им се налага да търсят програмните оси на събитието встрани от безценното египетско наследство и философия на древността. Така, опирайки се на безсмъртния "знак на Изида", на "квадрата на Аристотел", на откритията на Галиниос и Авицена, те ни предлагат "Златния квадрат на 7-ото международно биенале в Кайро". Той свързва в геометрична логика "категории" като време и история, смисъл и неоиндустриализация в изкуството, обединени в пресечната точка на "сближението в изкуството".
Не остава по-назад в преценката си за собствения ни характер и определената от СБХ за национален комисар известна наша критичка г-жа Бисера Йосифова. С присъщото й изкуствоведско остроумие тя се опира на едно политическо понятие от миналото, което трансформира със сарказъм и ирония.
"Българската следа" е проект на самоопределението и самочувствието, проект, произтекъл от усещането за свързващата роля на културата ни на границата между Изтока и Запада.
На биеналето в Кайро това е и главната развръзка. Домакините дори говорят за "водеща роля" на източното съвременно изкуство, което по моя скромна преценка е едно пресилено твърдение. Но като изключим местния патриотизъм, трябва да се признае, че арабският свят се представя на високо равнище.
7-то биенале в Кайро е водещо събитие за това, което се нарича културен елит на Египет. Освен "културен", Египет притежава и "некултурен" елит, той е в уличките между звездните хотели, по сокаците на стария град, в ладите, заставите и полските фиати от времето на близките ни отношения, на бит-пазара Кхан Кхалили, където всеки гори от нетърпение да ти направи услуга и те забравя начаса, щом ти прибере парите. "Двуличен капиталистически морал", ще кажат по-възрастните българи. Нищо подобно. Най-обикновена борба за живот, в която чуждестранният турист е основна величина и обект на внимание.
Ние, българската делегация (по материални причини състояща се от двама души), не сме туристи, а участници в изложението. Сигурно това е причината да бъдем посрещнати много учтиво, но и малко индиферентно. Директорът на музея за съвременно египетско изкуство г-н Бесри ни изненадва с една добра и една лоша новина: Паднало ни се е най-хубавото място, но пък за сметка на това нищо от заявените по факса от България: компютър с определена конфигурация, половин кубик пясък и постаменти, не са в наличност. В сравнение със значимостта на положението, в което се намираме, това са направо бели кахъри, които се измерват с четиридневните ни усилия, начело с аташето по култура от посолството ни г-н Генчев; и за малко да се разминем с погребението на Тутанкамон и Пирамидите.
На откриването на 7-то международно биенале няма таратайки от времето на социализма, има черни лимузини със знаменца и дипломатически имунитет. Министърът на културата на Египет г-н Фарук Хосни е човек на изкуството. Това личи по одухотворения му образ и професионална заинтересованост към присъствието на всеки автор. Застанал начело на огромна официална делегация, преминаваща през шпалир египетски комсомолци и прерязваща по няколко ленти, той прахосва целия ден в съзерцание на изложените творби, не чете протоколна реч и дори се заиграва с компютърната мишка, следвайки логиката на моя CD, наречен "Домашната битка". За "Домашната битка", за "Малките животни" и "20-ия век" на Асадур Маркаров и Владимир Овчаров и за литографията на Лъчезар Русанов ще разкажа малко по-късно. Преди това ще спомена още сухи документални данни: Голямата награда "Нил" бе присъдена на Салман Мансур от Палестина, масово получиха награди арабските колеги, по достойнство бяха зачетени почетните гости Джио Помодоро от Италия, Мона от Палестина и Великобритания, Джоузеф Косут от САЩ, Рафаел Каногар от Испания и специално поканеният Франческо Клементе, този път показващ брилянтна печатна графика. Италианското участие тук е блестящо: луксозен каталог за почетния гост, по-малко луксозен за Франческо Клементе, Алесандра Авезани, Роберто Кориас, Лука Джема, Винченцо Амато. Представителен текст от Кармине Синискалко, много шум, осигурен от италианските културни институции в Египет. Двете бивши империи са чувствителни една към друга още от времето на Клеопатра, а и кой по-добре от италианците знае да прави биенале?
С много по-малко пари, но и с много повече усилия и ние постигаме всичко необходимо: знаменитият комисар, жертвал присъствието си на място, ни е написал задълбочен критически текст, имаме диплянки и прецизна предварителна документация. Решително рамо сме получили от Центъра за изкуство "Сорос", СБХ, Министерството на културата, Асен Димитров и Иван Михайлов от НЕСА, Стоян Николов, Валентина Иванчева, Мариела Русанова и личните ни финансови ресурси. Участието ни е забележително с разнообразието си и композиционната си ритмика.
Абстрактната литографска серия на Лъчезар Русанов, включена в рубриката млади художници, изненадва с професионализъм и зрелост. Той се интересува от пластическия образ на движението и насища необичайни по размер формати с благородна графическа материя. Придобитият от него безценен опит в престижния Тамаринд инститют в САЩ му позволява да достигне качество от най-високо ниво.
Отливки на човешки символи, размножени по логиката на свободните комбинации и апликирани към разнородната сюжетност на столетието, изграждат инсталацията "ХХ век" на Владимир Овчаров. Познаващите Овчаров ще го разпознаят в образа на скулптурното клише и ще се подсетят за диалектиката на частта и цялото. Непретенциозните материали - целулозната каша и изрезки от пресата, използвани за уплътнението на инсталационната фигуративност, внушават възприемане на "сериозното" чрез "делничното".
6 белоснежни постамента, пясък от пустинята, метална мрежа и хартиен хоросан са одушевени в творбата на Асадур Маркаров "Малки животни". Малките животни не са нито стадо овце, нито прасета, нито крави, нито говеда. Най-вече са "живи същества" от пейзажа на родината или по-скоро от пейзажа на авторовото въображение, което е едно и също. Странната им смислово-пластическа метаморфоза раздвижва мисълта ни и допълва естетическите изводи, които правим.
Г-жа Бисера Йосифова дефинира моята компютърна инсталация "Домашна битка" като естетическа публицистика. "Домашната битка" съдържа документални кадри от живота в страната, живописната серия "Опашки и муцуни", едно мое изпълнение на ката (серия от удари срещу въображаем противник в каратето), заснето в служебното ми ателие в НХА, изследователските ми усилия върху техниките на обезглавяване и лична физическа схватка с жената, която обичам. Тези сюжетни направления свързвам случайно или логически в сдвоена или направо поливалентна последователност под формата на 4 отделни "новели", така че зрителят да ги разглежда на компютърния екран като резултат на интерактивните си усилия и добра воля.
Други CD-та на биеналето няма. Има видеоматериали, от които най-много ме трогва "голямото пляскане на шамари". Малко ви трябва, за да се съпреживеете като "побойник", толкоз повече, че една хубава жена винаги е "виновна" и си заслужава шамарите. "Хубавата жена" от екрана стоически ги понася и ха да отвърне. Границата на психологическата издържливост и воля е крехка и на вас се пада да я определите.
Смесицата от търсен естетически резултат, техническа изобретателност и абсурдно мислене е характерна за усилията на съвременния артист. В този смисъл забележителен пример ни дава швейцарският представител. Той не само е измислил инженерно съоръжение, което му осигурява безтегловност, докато надува голям балон, прилепен към дебела палма от двора на Центъра за изкуство. Налага му се да търпи и да се мъчи като караулен под знамето, докато трае изложбеният сеанс, но все пак примигва, колкото да разберем, че е жив.
Не ми се иска да подмина и представителката на Щатите, небезизвестната Нанси Сперо. Биеналето в Кайро й дава възможност да представи творчеството си в един контекст, който силно я мотивира. Размесени примери от образните системи на праисторически и съвременни култури, "живописвани" по стените на Двореца на изкуствата, се превръщат в запазени знаци на един хуманистичен, утопичен свят.
Усещането за нещо познато в Египет произтича не само от сходството на автопарковете, но и сходство на живописните привички, такива, каквито ги имахме ние преди десетина години. Почти бях сигурен, че Салах Енани е получил образованието си в "нашата" Германия. Неговият полиптих "Кайро, денем и нощем" с гигантските си размери и с експресионистични напеви а ла "Kunst der DDR" респектира, но повече в рамките на анахронизма.
Отделни произведения, достойни за преразказ, има много. Картината на съвременното изкуство такава, каквато я видях в Сао Пауло през 1996 като участник, и във Венеция през 1997 като посетител, продължава своето развитие в Кайро 1998 - 1999. Няма отклонения от "големия плурализъм" и съвместното съжителство на форми и видове. Не е вярна докрай и тезата за безизходицата и преповторението. Столетието, слава Богу, има своите опорни точки, има и своите гурувци.
Един от тях е Джоузеф Косут, онзи Косут, който дава гръб със своите концептуални открития на "боди арта", "ърт арта", "ленд арта" и "пърформанс арта".
"Какво значи това" - пита Косут на всички езици и най-вече на езика на египетските йероглифи в определената специално за него камера.
Надали някога ще разберем това. Надали някога ще разберем докрай и посланието на Мона, застлала със "скелето-образни" килимчета сектор от пода на биеналето, превръщайки го в зона, защитена от прегазване. Няма да разберем докрай и скулптурните слънца на Помодоро, както и съпътстващите ги акварелни чертежи. Чувството за още много неразбрани неща не ще удовлетворим и на предстоящите големи изложения.
Божидар Бояджиев










VII
международно
биенале
Кайро'98
(15.12.98 - 15.2.99)