За Недко
- "Selest'Art" в малкия живописен Селеста, на границата с Германия. 14.9. - 12.10.1997. Куратор Карин Граф. Нещо като биенале, нещо като комсомолско мероприятие (само че не под патронажа на знаем-си-коя партия, а на разни европейски/страсбургски комисии и съюзи, искащи да демонстрират колко са отворени към Източна Европа, но очевидно не осъзнаващи факта, че ако нашите страни са на дъното икономически, то не може да се каже същото за отделни източноевропейски художници, които при всеки друг случай не биха се "изложили" заедно с тоталните nobodies от френска страна, просто защото вече са си отвоювали места в горните етажи на Art World-а). Захапах въдицата заради включените в списъка, придружаващ поканата, имена на Кулик, Роман Ондак, Горан Петерсол (и те бяха захапали по същата причина). Макар че като цяло не беше лошо. С Олег и Мила - в съседния Колмар при Грюнвалд. CD-ROM каталог. Предвиден за "ординатьор", естествено - т.е. всичко е на френски.
- "Wars"(Войни) в галерия Erna Hecey, Люксембург. 19.9. - 30.10.97. (Nottrot, Ina. Kriege in und um uns herum. Luxemburger Wort, 1. 10.; Kayser, Lucien. Solakov s'en va-t-en guerre_d'Letzerburger Land, 17. 10.; Nottrot, Ina. Kriegsgeschichten - Neue Arbeiten von Nedko Solakow. Neue Bildende Kunst, 6, 97). Удоволствие е да се работи с тази изключително вежлива, поддържаща най-високия стандарт в херцогството (Серано, Софи Кал, Бродаерс, Баумгартен, Фабрис Ибер, Нан Голдин) галеристка. Представям множество рисунки, обекти, видео ("Танцуващият нож"), 4-5 големи масла (200 х 350; 200 х 200 см ), cibachrom-и, изпълнени с десетки истории, обединени от темата "Войни" - разбира се, повечето са абсурдни до крайност, третирайки и най-малкия възможен конфликт (не непременно между живи същества) като повод за заслужено кръвопролитие. Запомняща се покана, обявена за шедьовър от няколко, независими един от друг, куратори. Ще се опитам да преведа текста от гърба й (отпред са горките костенурки):
Войни...
Войни от всякакъв вид.
Войни между нас.
Войни срещу другите.
Войни заради другия.
Войни, които може никога да не свършат.
Войни, които може да свършат, преди да са започнали.
Какво друго...
Разбира се - войни в мен самия.
Например:
Върху поканата за "Войни" - галерия Ерна Хесе, Люксембург, е представена смешна (абсурдна) сцена - моята ръка е върху спусъка на малък катапулт (древна римска бойна машина), като очевидно се каня да изстрелям една малка костенурка с оранжеви бузки, свила се в неговата натегната "лъжица". Друга, по-голяма костенурка (също с оранжеви бузи) наблюдава сцената - може би тя също ще бъде изстреляна по-късно или ми помага в това, което върша. Фотографът направи около десет варианта на "военната сцена", използвайки живите костенурки и малкия, красиво направен катапулт. По време на снимките (съпроводени с множество неочаквани светкавици), костенурките изглеждаха леко стреснати, макар и не толкова. По-късно малката престана да се храни и движи. Голямата беше наред (все още).
Две седмици след фотосеанса малката костенурка умря. Казах на децата си, че ще пусна телцето й в течаща вода, което и сторих в рекичка край София.
Преди няколко дни голямата също престанала да яде - говорейки по телефона с жена ми, разбрах, че и втората костенурка е на път.
И така, кой е победителят в тази война - аз, който съумях да направя абсурдните (смешни) фотографии, или костенурките, които умряха?
Дали да се предам...
27.6.1997
Ваймар
То че няма да се предам - няма, но и ми писна да разказвам с такива подробности. Затова - съкратено и телеграфно:
- "Разсеяният човек"("The Absent-Minded Man"), FRAC Languedoc- Roussillion в Монпелие. 26.9.- 15.11.1997, (самостоятелна), няколко статии в местния печат;
- FIAC'97, Париж - представен от Arndt & Partner, Берлин;
- "Report from Sofia", ("Art in America", октомври 1997) на Кристофър Филипс най-после ме поставя на място;
- Athens Art Fair, представен от Georges-Philippe & Nathalie Vallois;
- "Heaven - Private View", 26. 10., една от основните изложби, свързани с откриването на обновеното пространство на P.S. 1 в Ню Йорк. Куратор - Joshua Decter;
- "a vendre", 6.11. - 3.12., галерия Erna Hecey, Люксембург. Andre, Goldin, Serano, etc.;
- "Параноичният човек", галерия Georges-Philippe & Nathalie Vallois, Париж, 13.11 - 20.12. (самостоятелна);
- 26. 11. - лекция в Moderna Galerija Ljubljana;
- "Жълто", галерия Anonimus, Любляна, 30.11.(самостоятелна), твърде много статии в местните вестници;
- "Der Rettende Engel", ACC Galerie, Weimar, 14. 12. - 25. 1. 1998; (говорейки за Ваймар - обратно към описанието ми на "Сексуален тормоз" от бр. 1 Фактът че съм сбъркал Коралова с Коларова не носи сексуален подтекст към Илина, за което се извинявам.);
- "Някъде (под дървото)", коментирано от Дан Камерън в "Glocal Warming", "Art Forum", December 1997. Част от смисъла на един от употребените епитети (silly) ми дава идея за название на предстояща изложба в Берлин;
- "Resolution", Arndt & Partner, Берлин - групова, с художниците на галерията: Томас Хиршхорн, Софи Кал, Фабрис Ибер, Дъглас Колк, etc. 20. 2. 1998;
- "Thirteen (maybe)". Може би тринадесет, разположени по дискретен начин сред постоянните експонати в Musee d'Historie et d'Art, Люксембург. 31. 3. 1998; статии в Letzerbuerger Journal, d'Letzerburger Land, Luxembourger Wort; готина дипляна;
- "Das Jahrhundert der Kuenstlerischer Freiheit", Secession, Виена. Куратор Robert Fleck. Десетки участници - от Климт до Джейсън Роудс. 3.4. - 21. 6. 1998 и от 14. 10. до 28. 2. 1999 в Helsinki City Art Museum. Видеото "Some of My Capabilities";
- Лекция пред участниците в годишната среща на IKT - международна асоциация на куратори (предимно от Европа, и естествено, от по-добрата й част), Будапеща, 2-5 април. Поканен съм от Елизабет Макгрегър от IKON, като единствен художник сред цвета на curatorship-а: Харалд Зееман, Роза Мартинес, Петер Вайбел, Хенри-Мейрик Хюз и т.н. Oбщо около 40, което си е доста любопитно. Без излишна скромност им събирам очите, споделяйки по моя начин част от опита си на "разкрачен" художник (живеещ в България, а работещ на Запад);
- "Europe, at the Bull!", Kunstverein Bad Salzdetfurth, 16. 5. - 30. 8. 1998, нищо съществено;
- "Bulgariaavantgarde", Kuenstlerwerkstatt Lothringerstrasse, Мюнхен, куратор Яра Бубнова. Беше коментирана на страниците на вестника. Като цяло - най-успешната досега групова изява зад граница. Статии в "Kunstforum"(141), Kunst-Bulletin, много (и важни) вестници;
- "A Quiz"("Състезание"), в De Vleeshal, Мидълбург, Холандия. Донякъде по-добро място и от De Appel, Амстердам. В програмата - Джими Дърам, Mark Dion, Ури Цаиг, Мат Колишоу, Роза Ел-Хасан, Ян Фабре. Куратор Lex ter Braak. Много особено пространство - зала в готическата сграда на кметството, дълги години е била градската De Vleeshal, т. е. Месарницата. Готически сводест таван с "ключови" камъни, великолепен под с шахматно редуващи се, светли и черни плочи. В дъното - върху конзоли, над линията на очите, четири скулптурни фигури на крале, рицари и дами (част от външната украса на кметството). Разказвам сън (написан със светлосиньо върху яркожълто гумирано платно с размери 3 х 10 метра, опънато в подножието на фигурите). В съня централната статуя ми дава идея какво да направя в това толкова красиво, но и много комплицирано място. Защо да не помоля зрителите да се помъчат да определят с максимална точност вертикалните проекции на ключовите камъни от тавана върху шахматния под. С други думи - ако посетителите могат да си представят, че в дъждовни дни покривът на кметството започне да тече, то къде точно - върху коя плоча, ще падне процедилата се по ключовия камък капка. "Да, но трябва да дадеш някаква награда на победителя" - ме съветва втората фигура. "Награди го с четири красиви рисунки, представящи малки сцени на животни, ядащи хора (19 х 28 см всяка)". На което следващата фигура реагира, че никой не се интересува от изкуство в днешно време и че трябва да има по-съществена награда - например: купон за 5 кг бон-филе от най-добрата месарница в града. Последната статуя предупреждава, че работата никак не е лесна - на нея й трябвали 183 години и почти 3 месеца да определи всичките проекции (43 на брой). Влизайки в залата, на пръв поглед посетителят не вижда много неща - жълтото петно в дъното, вдясно маса, застлана в черно - върху нея поставени "формуляри" за участие (на холандски и английски), химикалки, помощни измерителни таблици (за прецизиране на координатите вътре в плочата - да определиш на око съответната плоча е сравнително лесно, вътре в нея да откриеш въображаемата точка, е доста по-трудно), червени поддържащи папки с щипки за по-голямо удобство при попълването. В тези формуляри на зрителя е предложено да използва естественото си чувство за "вертикализъм" и да се помъчи да определи с максимална точност само 4 проекции. Посочен е и един пример (ключов камък No 9) - с точните му координати. От No 9 виси червено въже, на края му нещо като зидарски отвес от лъщяща стомана (дълъг 35 см, почти допиращ неговата си плоча). Всички ключови камъни от тавана, както и редиците на подовите плочи (в едната и другата посока) са номерирани. Победител е този, който съумее да се доближи максимално до истинските координати (акуратно измерени предварително с отвес, а резултатите - заключени в масивна каса, разположена зад масата до стената. Ключът от нея - закачен върху малка кука на 4 метра от пода). Предметната част се изчерпва от солидна музейна витрина, в която са полегнали наградите за евентуалния победител - четирите рисунки (крава, овца, кокошка и прасе, ядящи малки гърчещи се човечета) и купона за 5 кг от най-доброто месо (месни продукти) от най-добрата месарница. По всеобщо мнение - това е Wijffels, чийто собственик - приятен (слаб и мургав) мъж, беше невероятно ентусиазиран от цялата работа (изгради над витрините с меса и салами нещо като "олтар", с накачени разпечатки от уебсайта на "A Quiz", включващи историята, рисунките и специалния уебQuiz - http://www.zeelandnet.nl/vleeshal). Канеше всичките си клиенти да посетят изложбата, та много хора, цял живот живели в китния туристически Мидълбург, но никога не намерили време и основание да влязат в залата на градския площад, нахълтваха в пространството с думите :"Моят месар ме посъветва да видя тази изложба!" Попълнените формуляри - в кобалтовосиня "урна" за избори (която много приличаше на нашенски гюм за мляко). Според Лекс проектът бил невероятно успешен - много хора, много участници, специален симпозиум, посветен на amusement-а. Накрая, след отварянето на запечатаната урна, журито преброило над 300 заявки. Победителят - местна жителка, която много харесвала рисунките. Вегетарианка;
- "Медиализация", Edsvik Konst. Kultur, Стокхолм - част от Capital of Culture. Куратор Йосиф Бакщейн. Кулик, Бренер, ИРВИН, Серано, Навридис, Гиърс, Су Я Ким, Хаусхоф. С мрачната, но и много смешна "Good News, Bad News" (трябва й отделен текст/разказ) и видео със същото название. 23. 8. и от 21. 10. в Eesti Kunstmuseum, Талин. Много преса;
- "Nedko Solakov"("The New Ones") от Adrian Dannatt на страницата "Global Art" - "Flash Art"/ Summer, 1998. cool!;
- "Морска изложба", галерия ТЕД, Варна. 4. 8. - 18. 8. Със Слава Наковска, която независимо че ми е жена, е художник със страхотен усет (в нейна чест разширявам за себе си още повече понятието художник). Много местна преса. На 5 август лекция в Градската галерия - галеристката Тереза Севова трябваше да плати наем на институцията;
- ISEA'98 - International Symposium on Electronic Arts, Ливърпул/Манчестър. В Castlefield Gallery, Манчестър, представям "The Right One", интерактивна CD-ROM инсталация, 5. 9. - 12. 11. 1998. Куратори - Илиана Недкова и Charles Escher. Може би най-същественото нещо, което направих (продължавам да правя) миналата година. Много за разказване - ако читателите и вестникът искат, някой друг път - специално за него. Картинка и малко тъпичък текст в "The Gardian". Но не толкова тъп, колкото коментарът на "24 часа", базиран върху същия;
- "Silly" - самостоятелна, галерия Arndt & Partner, Берлин. 4. 9. - 14. 11. 1998. Смешна и глупава (заглавието не е случайно, вж. по-горе). Тапет (с малки "интервенции"), 3 платна (всяко 2 х 2 метра, посветени на безумни неща ), две "икони", които обраха точките, и т. н. Статии в Tagesspiegel, Tageszeitung, Berliner Morgenpost;
- "Letter from Sofia", Flash Art, October - мъча се да помогна за Венецианското биенале;
- "7-мо триенале на малката пластика", Щутгарт, куратор - Вернер Майер, участват - Кабаков, Ибер, Зандер, Веру, Гиърс, Еркмен и много други известни "пластици". 16. 10. - 17. 1. 1999. Две неща - "Домашни граници", направени от ръцете на Слава, и "Моля, заповядайте (руска рулетка)". Втората "малка пластика" се състои от седем красиви и вкусни наглед сладки с розички, в плънката на една от които (даже и аз не знам точно в коя), са вкарани изрязаните нокти на двете ми ръце и двата ми крака. Направени благодарение на "Двете фукли". Много преса;
- "MoneyNations@access" в Shedhalle, Цюрих. 23. 10. - 13. 12. 1998. Куратор - Marion van Osten. Участвам в "Magazine"-та част на проекта. Плюс разговор в arsFutura с Марион и Юстин Хофман, 18. 11.;
- "Magic Carpet" в Konstmuseet, Малмьо. Куратор Charles Escher и младоци от Академията в Малмьо. Двата видеофилма от "Крадецът Йети" плюс ръчно написани истории по стените. Успешен тест за мои текстове, написани от друга ръка. 24. 10;
- Панаира в Кьолн - Arndt & Partner, Берлин;
- Самостоятелната "A Christmas Show" или историята на Saint Pipo, който вместо да носи подаръци, отмъква коледните ти подаръци. 20. 11. - 10. 1. 1999. В галерия arsFutura (M. Cattelan, Wolfgang Tillmans, Yanagi, Liam Gillick, Carsten Hoeller, Van Lamsweerde, Araki, etc.), Цюрих. Едногодишна работа, но си заслужаваше. Достатъчно ми бе да видя реакцията на зрителите, проследяващи историята на мъжагата с императорски бакенбарди, който се вмъква мълниеносно в къщите през тоалетните, веднага след като добрият старец е оставил под елхата даровете, и ги прибира в огромната си непромокаема чанта. Моментално ги отнася в дома си - удобна подводна пещера (някъде в Тихия океан). По-късно с подаръците настъпва необичайна реакция - изпаряват се във въздуха и образуват онези странни облаци, чиито разсеяни дъждовни капки, веднъж попаднали върху главата ти, те карат да се чувстваш различен. Десетки истории под формата на рисунки, обекти (един от тях е нещо средно между плавници и топли кожени ботуши - за да не му е студено в ледени води), икони (той в цял ръст, на златен фон, с позлатена резбована рамка, върху която с барокова необузданост се премятат вълни и подаръци с панделки), големи фотоси. За първи път подреждам всичко в една плътна, хоризонтална линия (подравнено отгоре). Нещо като дългo-дълго изречение, в края на което са струпани на пода 20-ина красиво опаковани подаръка - текста на стената зад тях подканя зрителите да влязат в положението на Свети Пипо, който ще има много работа по Коледа, та, ако обичате, донесете сами и доброволно своите си подаръци, за да му помогнете и т. н., и т. н. Преса;
- Групова в Georges-Philippe & Nathalie Vallois, Париж - до 15. 1. 1999;
- Серия от лекции в ifa, Щутгарт (21.11.); Arnhem Ateliers, Арнхайм, Холандия (25. 11.); Sandberg Institute, Амстердам (27. 11.); Frankfurt Staedelschulle, Франкфурт (2. 12.). Аудитории от 12 до 50 (последната при Каспър Кьониг), всичките прихласнати - за мое учудване, изглежда притежавам умение да хващам вниманието на млади хора. С моите истории.
- На въпроса на "Die Zeit", Хамбург, как би изглеждал светът на 20 май 2017 година (отправен към 30-ина художника), отговарям горе-долу следното: "Предполагам, че аз ще съм умрял, а вие - "Die Zeit" - банкрутирали". Публикувано в броя от 30 декември 1998;
Толкова за година и половина. И за 1999, ако всичко върви нормално:
- "Lоcally Interested", с Douglas Gordon, Pipilotti Rist, Uri Tzaig, Oleg Kulik, Rirkrit Tiravanija, Peter Kogler, над който се мъчим с Яра в момента. Предвиден за 18 март (октомври?);
- Лекция на 17.2. в Sandberg Institute, Амстердам и от 22 до 27. 2. - project tutor в National Higher Institute for Fine Arts, Антверпен;
- "Wars II (The Saints)", Galerie Erna Hecey, Luxembourg, 28. 5.;
- "Fauna", края на май в Захента, Варшава (Кулик, Кателан, Хърст...)
- При Раймонда, в АТА;
- "Фронт за комуникация", Център за съвременно изкуство, Пловдив. 1.6. - 20. 6.;
- "Together III", организиран от Evangelischer Kunstdienst, Ерфурт. 4.7. - 12. 9. 1999. В осем стари църкви - осем интервенции от осем художника (Eija-Liisa Ahtila, Stephen Craig, Apolonija Sustersic и т.н.). Нещо за Andreaskirche;
- Самостоятелна в галерия Данте Марино Четина, Умаг, Хърватска. 17. 7. Много съжалявам за галериста Марино, който мъчително почина преди няколко месеца от рак на белите дробове. Жена му продължава програмата. От основаването досега - Serrano, Gober, Leonard, Pierson, Emin, Taylor-Wood, IRWIN, Бренер, Фишкин;
- Самостоятелни в Neuer Berliner Kunstverein, Берлин (10. 9.1999) и Staedtische Galerie, Гьопинген (17. 9.). Преди месец изпратих на двамата директори един твърде радикален проект, та...;
- Самостоятелна в Центъра за съвременно изкуство Ujazdowski Castle, Варшава. 18. 11. - 24. 12.;
- "Crossroads. Berlin Ano 2000", Plaza de Espagna Hall, куратор Пабло Лорка;
- "Zeitwenden" в Kunstmuseum, Бон. 4.12. 1999. Много дискутиран по медиите проект - преди година и половина 33 куратори (на практика най-известните в света, от всички поколения) са били "затворени" за три дена в красива вила, нейде из Германия. Целта - да изберат 99 художника за "Zeitwenden" (всеки защитава по три кандидатури). Нещо като конклав. Преди няколко месеца обаче петимата координатори (избрани измежду 33-мата да отговарят за петте части на света), са уволнени от Фондацията, организираща изложбата. Искали много пари. Някои от останалите също се оттеглят в знак на солидарност (изобщо напоследък световното кураторско общество се жалва непрекъснато от лошо отношение към отделни негови членове и към професията като цяло, което говори само за едно). Фондацията междувременно покани за главен координатор Ян Хут, куратора на Документа 9. Което донякъде балансира неприятния факт, че скоро след принудителното оттегляне на единия от гореспоменатите петима - Окуи Енвезор, същият бе избран да осъществи Документа 11 през 2002;
- и разни други, все още несигурни проекти с J.-A.D., H. H., J. D., J. D.(не е същият), J.-H. M.,J.-E. E., K. K. и т.н.

Недко Солаков
Мусагеница, 3. 1. 1999










В бр. 1 (8.1.1999)
публикувахме
малка част
от fact-ите,
отразяващи
задграничната дейност
на Недко Солаков
през последната
година и половина.
Ето и останалите.