От разместването
до наместването
Напоследък културната сцена стене и проскърцва. Пространството е озвучено от зловещия тътен на разместващи се пластове. Музеят за история на София се настанява в Централната минерална баня. НХГ напуска двореца и се запътва към Галерията за чуждестранно изкуство. Това, че царската каляска луксозно ще се отразява във водите на минералния басейн, е почти решено. По въпроса за обединението на двете галерии няма ясно становище. Ружа Маринска със сигурност е против, Георги Липовански е "за". Преди време не знайно по каква логика Галерията за чуждестранно изкуство приюти дарението с творби на Васил Стоилов. И сега там е оформен "кът", посветен на художника. (Край него в момента може да се види изложбата на Буян Филчев и Константин Вълчев, която показва, че както в културната политика, така и в изкуството вкусът и мярата са много важни неща.) Ако се върнем по-назад в историята, ще си припомним, че Галерията за чуждестранно изкуство иззе сбирката с чуждестранни работи на НХГ. И още по-назад - НХГ беше създадена с най-добрите творби от колекцията на Градския музей (сега СГХГ). Какво ли още ни очаква в дългия път от разместването до наместването?
Седмицата не е лишена и от личностни превъплъщения. На "Шипка" 6 могат да се видят живописните увлечения на специалиста по пространствено оформление Йордан Петров. В "Ата-рай" е разположена първата самостоятелна изложба на съпругата на Недко Солаков социоложката Слава Наковска. От доста време идеен съекипник и изпълнител в инсталациите на мъжа си, Слава Наковска заяви амбицията си за самостоятелна кариера преди две години, когато участва в изложбата "Версията на Ерато", и миналата година, когато представиха с Недко съвместна изложба в галерия ТЕД-Варна. В "Опит за убежище, подчиняващ се на природните закони, от които не можеш да избягаш" тя представя серия чадъри, избродирани с различни знаци: слънце, облак, дъжд. С тях Слава Наковска елегантно, семпло и иронично доказва, че много често вътрешните подтици и изкушения са по-силни от самите нас.
Новият амбициозен мениджър на "Ирида" Олимпия Николова вече доказа желанието си не само да защитава извоюваното име, но и да върви напред. Галерията обаче едва ли ще успее, ако бяга от самата себе си и изневерява на призванието си - да излага кавалетни работи. Показвайки поредната псевдоинсталация на Добромир Иван, тя отстъпва от позициите си - и като галерийна политика, и като качество.
В цялата картина на разбъркани слоеве и разменени параметри като че ли има само две устойчиви неща - едното с положителен, а другото с отрицателен знак. Първото е изложбата на Ива Владимирова във Френския институт, която остава вярна на чистия експресионизъм и откровено насочените в тази насока работи действат освежаващо. Второто е изложбата на пазарджишките художници на "Шипка"6. Като всяка друга изява на провинциална група тя може да бъде разпозната по невъобразимата смесица от самодейност и професионализъм, кич и естетика, компромиси и средностатистически работи. Приятна изненада са картините на Петър Бажлеков и Катя Бажлекова.

Мария Василева











Изкуство
на борда