Косово под сянката
на ножицата


Миналата година, в началото на "горещата" фаза на косовската криза предложихме кратък преглед на причините, довели до кризата с анализ на потенциалните варианти за нейното развитие. Единият вариант - най-изгоден от гледна точка на българските интереси - предполагаше максимална автономия на областта в рамките на югославската федерация като единствена възможност да се избегне ефектът на балканско "домино" - лавинообразно и непредсказуемо по своите последици преразглеждане на съществуващите граници. Този вариант обаче повече не е възможен.
Ефектът на доминото при преразглеждане на териториалното статукво изглеждаше неизбежен поради основния въпрос, възникващ при всички сценарии за Косово: каква ще е съдбата на областта при евентуалното й отделяне от югославската федерация? Не случайно албанската страна избягва ясен отговор на този въпрос - политическото бъдеще на провинцията се разглежда в категориите на общочовешките ценности, на принципите на демокрацията и правото на самоопределяне, без да се конкретизира юридическият статут, в рамките на който ще бъдат осъществени тези общи принципи.
Самостоятелна държава Косово би била очевидно несъстоятелна поради неспособността да просъществува самостойно. Затова тя, даже и да бъде създадена, неизбежно би се превърнала в междинен етап към някаква друга териториална конфигурация. За най-вероятната при подобно развитие на събитията се смяташе създаването на обща албанска държава. Подобно развитие е и най-опасно, понеже автоматично поставя следващия въпрос - какво да се прави с онези части от Македония, населени (по подобие на югославската област Косово) с албанци? И по-конкретно, какви да бъдат основанията да им бъде отказано, ако поискат, правото да се отделят от Македония и да се присъединят към евентуалната "Голяма Албания", щом това право бъде признато на албанците от Косово?
Всичко това са част от мотивите, поради които официалният подход към косовската криза (както на България, така и на "контактната група") е териториалното статукво и неприкосновеността на съществуващите граници. От ден на ден обаче проблемът се заплита все по-безнадеждно. Ескалацията на насилие вече доведе до "кървав летопис" и от двете страни на конфликта. Повтаря се босненският вариант, при който пряко ангажираните страни (три в босненската криза, две в косовската) са заинтересувани този летопис да се обогатява все повече. Причината е проста: само на негова основа могат да се изградят необходимите пластове символична и митологична подкрепа за собствената кауза.
В политически план обаче това означава, че решение в рамките на съществуващите граници вече не е възможно и трябва да се търси друг компромис.

Параметрите на компромиса
В проблема с Косово, както и във всички проблеми на Балканите, се преплитат национална митология, самоопределяне, човешки права и териториално статукво. Това са основните линии, по които вървят претенциите на страните, това са компонентите, от които всяка от тях изгражда рационалната обосновка на собствените действия. Тези линии са взаимно противоречиви - мотивираните от тях политически цели взаимно се изключват (например националната митология обикновено върви в комплект с погазване на човешки права, а териториалното статукво обикновено е в разрез с представата за самоопределяне). Затова именно компромисът между тях е неизбежен, но е възможен в полза на едно и за сметка на друго. Решението на проблема в рамките на съществуващите държавни граници бе компромис със самоопределянето и отчасти с човешките права - в името на териториалната цялост. Щом този компромис не работи, трябва да се търси друг. Преди обаче да бъде дефиниран, на всяка цена е необходимо да се конкретизира какво всъщност представлява Косово за всяка от спорещите страни и от кое всяка от тях не може да си позволи да се откаже при никакви обстоятелства.
За сърбите Косово е част от националната митология - както старата, така и най-новата, изграждана през последното десетилетие. Историческият мит за Косово като люлка на сръбската нация получи в края на осемдесетте години свеж подтик от сръбските интелектуалци, изготвили през 1986 г. прословутия Меморандум на Сръбската академия на науките. Референциите към корените и традициите на сръбската православна църква (най-вече манастирите в Печ и Дечани) допълват националния мит. Оттук за сръбската страна не са приемливи каквито и да било компромиси, поставящи под съмнение митологичните аспекти на Косово.
За албанците основният подтик е самоопределянето. Те имат всички основания да се съмняват във възможността техните човешки права да бъдат реализирани в рамките на доминирана от сърби държава, даже и при международни гаранции. Оттук за тях не са приемливи каквито и да било компромиси в рамките на сръбско администриране.
Следователно хипотетичното компромисно решение трябва хем да "уважава" митологията, хем да позволява самоопределяне чрез сецесия (отделяне от Сърбия). Единствената възможност в този план е разделяне на провинцията на две части. Едната - натоварена с "митологична" стойност, сръбска, втората - даваща територия на албанците за самоопределяне чрез сецесия. Оттук и решението, което изглежда все повече неизбежно: цивилизована подялба (първа на Балканите), постигната в хода на преговори и гарантирана от днешните велики сили.
Бъдещата карта на разделено Косово би изглеждала по следния начин: сръбски остават западните и част от северните покрайнини на провинцията. Поради символичната и митологическа стойност на запад сръбски остават градовете Печ, Дечани, Призрен (а по-точно, манастирите около тях). На север - вероятно Косовска Митровица (макар че тя може да остане и в албанската част). На изток границата ще заобиколи Прищина, който по обясними причини остава албански. В сръбската част обаче влизат задължително Грачаница и Липлян с манастирите си. Както личи от схематичната (и примерна, т.е. с никого несъгласувана) карта, получава се доста къдрава гранична линия, заобикаляща плътно Прищина. Досущ като Сараево, което навежда на допълнителни аналогии между косовския и босненския вариант. Западната част от провинцията, на която сърбите без съмнение биха държали най-много, би образувала своеобразен апендикс чак до македонската граница, който обаче е осъществим в комуникационно отношение при наличието на транспортна артерия Печ-Призрен. Съществуването на този апендикс е важно и в друго отношение, разгледано по-долу.

Съдбата на парчето
Основният въпрос обаче не е самото разделяне, нито неговата линия. Въпросът е "Каква ще е съдбата на отделило се (остатъчно) Косово?" Както стана дума, не е реален вариантът, при който би могла да съществува самостоятелна държава "Косово" - както по икономически, така и по политически причини. При всички случаи "остатъчно Косово" би бил междинен етап към друга териториална конфигурация. Не е реален и вариантът "голяма Албания". Не само защото "великите сили" не биха се съгласили косвено да поставят под заплаха съществуването на Македония като самостоятелна държава, но и заради самите македонски албанци - битността им на македонски граждани за тях е по-привлекателна от гледна точка на дистанцията към Европа, отколкото потенциалното им албанско гражданство.
Затова единствено възможният "териториален дрейф" на остатъчно Косово е в посока към Македония. По този начин Македония отново се оказва ключът към отговора на целия косовски проблем, както и към стабилността на Балканите.
Никой не се съмнява, че евентуалното разпадане (казано направо - подялба) на републиката между нейните съседи наистина може да отключи пореден общобалкански конфликт. Затова териториалният интегритет на Македония е и ще бъде предмет на изключително внимание и необходимо условие на всички потенциални решения за Косово. "Териториален интегритет" обаче не означава запазване на териториалното статукво. Интегритетът не отрича възможността Македония да нарасне като територия. И най-вероятно нещата вървят именно натам: след подялба на Косово, югоизточната част на провинцията да се присъедини към Македония.
Мотивите в полза на подобен вариант са най-малкото три. Първо, албанците в Македония се радват на всички възможни за едно малцинство политически свободи, към които албанците в Косово се стремят, особено след парламентарните избори миналата година. Македонският вариант предлага на практика възможности за самоопределяне на етническите албанци, които те надали биха имали някога в Сърбия. Второ, присъединяването към Македония комай ще е единствено възможното, имайки предвид "апендикса" по линията Печ-Призрен до македонската граница, който физически би отделял албанската част на Косово от Албания. Трето, от подобен вариант биха били заинтересувани самите македонски албанци - при него те стават на практика мнозинство в Македония, което ще им даде основания да претендират за същия статут, какъвто има и македонската нация (с всичките последици за конституционното устройство на републиката). Оттук и необходимостта да се изработи нов модус вивенди между двете (тогава вече равноправни) нации, което ще бъде като че ли най-трудната част от задачата. Отворен е въпросът доколко македонската част от македонския политически елит е узрял до идеята за трансформиране на новородената национална държава в многонационална.

Постижимостта на разделянето
По всичко изглежда, че използването на ножицата е най-постижимо и в дългосрочен план - най евтино от всички други варианти. Евентуална гаранция за неговия успех може да се търси във факта, че от подобен ход могат да бъдат еднакво заинтересовани и двете страни в конфликта, а също и "великите сили".
За сърбите загубата на по-голямата част от провинцията ще е печеливша в икономически план. През цялото съществуване на Титова Югославия Косово е бил нетен получател на субсидии от федералния бюджет. Възможността да бъде запазена символично-митологичната стойност на провинцията без нейното икономическо бреме е икономически печеливш ход.
Той обаче може да се окаже печеливш и политически. Косово винаги е символизирал трагизъм, свързан с героично загубена битка, сплотила нацията (по-точно, Нацията). Преди 600 години - против "турския агресор", сега - вероятно против "неправославния свят". Разделено Косово може да се превърне в най-добрата пропагандна находка при поредното издание на поредния национален проект, който вече се случва в Сърбия.
От гледна точка на албанците, отделянето на по-голямата част от провинцията ще е умерена, но все пак, постижима победа по отношение на въпроса за самоопределянето. С това обаче ще се реши и по-важният проблем с "треторазредността" на албанското малцинство - присъединявайки се към Македония, то прави скок по отношение на престиж и статут. В икономически план ходът ще се окаже също печеливш, понеже присъединяването ще даде по-големи възможности за интегриране в албанския бизнес, доминиращ западните покрайнини на Македония. Най-сетне, албанското население (за разлика от сръбското) със сигурност би могло да разчита на сериозна международна финансова помощ и инвестиции. Колкото и скъпо да струват подобни ангажименти, те при всички случаи ще са по-евтини, отколкото военна намеса, присъствие на войски на НАТО, обтягане на отношенията с Русия и тем подобни извращения.
Що се отнася до "великите сили", разделено Косово е еднакво приемлив вариант както за САЩ и НАТО, така и за Русия.
Какво по-нататък?
Разделянето на Косово и евентуалното присъединяване на остатъчната част към Македония драстично ще промени статуквото на Балканите, макар и в поносими граници. При всички случаи обаче подобен вариант е по-благоприятен, отколкото продължаваща в необозримо бъдеще война или ефектът на "доминото" на Балканите.
В дългосрочен план подобно развитие може да доведе до окончателното разпадане на Югославия - Черна Гора би била по-малко заинтересована да остане в ролята на предмет на поредно издание на поредния сръбски митологичен проект. Второ, ще станем свидетели на мащабно етническо прочистване - албанците ще бъдат изселени от сръбската част и обратното. Нещо, което тече и в момента, но по законите на войната и с много по-трагични от хуманитарна гледна точка измерения.
Третата потенциална последица обаче изглежда най-съществена. Разделянето на Косово (както самият факт, така и процедурата, основана на преговори) ще отбележи нов етап в развитието на отношенията на Балканите. Възможно е най-сетне и тук въпросът "кой си?" да има по-малко значение, отколкото въпросът "какво представляваш?"
Разбира се, вариантът на ножицата има и своите потенциални мини. Най-опасен изглежда проблемът с нагласите и поведението на македонския компонент на бъдещата двунационална Македония. Хипотетично е възможно той да поеме сръбската "щафета", а оттам и да се предвижи идейно и политически в посока към Сърбия. Това обаче са проблеми, които далеч надхвърлят текущия хоризонт на политическите решения и за които има "технологично" време да бъдат решени по оптимален начин и навреме. За разлика от решаваните в момента в Рамбуийе.

Андрей Иванов
Институт за пазарна икономика