Балкански сюжети
За една бройка само, преди месец с македонската дипломатическа слава без малко щеше да се покрие и Кралство Тонга. В последния момент обаче една китайска делегация след горещи увещания в столицата Тонгатапу успя да убеди крал Тауваахау Тупу IV в съществуването на един-единствен Китай със столица Пекин. До края на годината 150-островното полинезийско кралство иска да стане 186-ти член на ООН, та в качеството си на постоянен член на Света за сигурност Пекин през януари обясни на 80-годишния крал какви посолства очаква да види в Тонгатапу, че даде съгласието за членството. Общо взето, Пекин има опит и си знае как да измества от дипломатическия паркет нахалния тайвански претендент за монопола върху китайската държавна идентичност. Не успя ли да промени предпочитанията на Южноафриканската република, след това на Централноафриканската република, а накрая и на Гвинея-Бисау?
С Македония нещата за гняв и изумление на Поднебесната се развиха по-иначе. Пекин просто не получи шанс да реагира. Можеше ли обаче от друга страна да очаква подобно предизвикателство от една, според собствената й история, прадревна, ала за света все пак новопоявила се държавица? При това като велика сила и постоянен член на Света за сигурност на ООН Китай бе един от първите, признал тази държавица на име Бивша Югославска Съюзна Република Македония, и то когато в непосредственото си балканско обкръжение тя още никъде нямаше приятели. Ала няма приятелство в политиката, няма признателност. Само интереси. Това по византийски изнесоха като аргумент за смелия си ход младите политици в Скопие, и това Поднебесната въпреки трихилядната си история и дипломация май беше забравила.
Затова сега пред резиденцията на новия китайски посланик господин Чи Вандер в хотел "Александар Палас" гордо се вее националният флаг на Република Китай, докато посланикът на Китайската Народна Република, другарката Хю Юехе, сви своя национален флаг, за да не дразни излишно шефа на тайванската дипломация Чейсон Ху, когато на 23 февруари дойде в Скопие да огледа триумфа си. С един замах Тайпе удвои дипломатическото си признание в света: след Ватикана сега и Македония признава Тайван за Република Китай. А в парламента шефът на македонската дипломация Александар Димитров с присъщата си скромност нарече смяната на Пекин с Тайпе "стратешки, първокласен потег (ход) на новата Влада", който с един замах щял да осигури обещания от новата Влада икономически подем на страната.
Сиромах човек - жив дявол. Оплождането на Македония от азиатския тигър според първото официално изявление на Владата в Скопие щеше да протече под формата на дарения и инвестиции с обем 1 милиард и 700 милиона долара. След това стана дума за 1 милиард и 200 милиона, от които 200 милиона дарение, а останалото били инвестиции и търговска печалба. Последната официално спомената цифра възлиза на 400 милиона, но не в долари, а в дойче марки. Както поясни архитектът на идеята "Тигър на Балканите" д-р Васил Тупурковски, сумата била безвъзмездна помощ за през идните години, към които под разни форми на сътрудничество можело да се добавят още десетина, а дори и сто милиона. С новите си външнополитически лаври Тупурковски няма как да не спечели наесен президентските избори.
Тайван пък никакви цифри не споменава. Заместник-министърът на външните работи на Тайпе Дейвид Ли миналата седмица говори за преговори за стопанско сътрудничество, за възможностите за инвестиции в Македония, ала с някаква сума министърът категорично отказа да се ангажира. Дори и 400-те милиона дойче марки не намериха потвърждение в изявлението му. Други официални лица пък според вестник "Дневник" се произнесли, "дека нивното општество е отворено и оти не можат отнапред да кажат дали и колку ке инвестираат во Македониjа".
Казано на български, правителството в Тайпе просто не може да нарежда на капиталистите си, кой къде и колко да инвестира. Какви са шансовете им да извлекат печалба от инвестициите си е единственият въпрос, който ги вълнува. А какви са тези шансове в страна с репутацията на "високорискова инвестиционна зона", и кой фирмен директор ще се осмели да поеме тази отговорност пред акционерите си? Както засега стоят нещата, младите политици в Скопие най-напред ще узнаят, че в света на бизнеса има още по-малко приятелство и признателност и още повече интереси, отколкото в света на политиката, и че инвеститорската признателност на тайванските капиталисти няма да е по-висока от политическата признателност на Скопие към Пекин. А по-късно, когато почукат за възобновяване на дипломатическите си отношения с Пекин, ще узнаят и политическата цена на своя "стратешки и първокласен потег" от началото на месеца.

Жерминал Чивиков