Писмо от Лос Анжелис
Та така: на нас (тримата драматурзи в моя клас) от отдавна ни пускаха лафа, че Франсис Форд Копола се интересувал от нас. Понеже в това отношение Холивуд е като България, аз си траех, щото нещата е хубаво да не се обявяват, докато не са станали.
Нашите три едноактни пиески, изграждащи Фестивала на едноактните пиеси, за първи път са режисирани не от театрални, а от филмови режисьори. По този исторически повод Копола страшно поощрявал това начинание, защото като бивш възпитаник на UCLA и той бил режисирал едноактна пиеска и смята, че това било най-доброто упражнение за един филмов режисьор. Съответно, след цял семестър, в който ние се съсипахме да спретнем прилични представления, фестивалът бе кръстен "Игралният маратон на Франсис Форд Копола". За нас писа официозът на Холивуд "Variety". Е, вярно, че беше на последната страница и вярно, че бяха сложили снимка на Копола, а не моя, но това е просто защото нещо са се объркали.
Самият Копола не дойде на представленията, защото бил на филмов фестивал в братска Куба. За компенсация иска да публикува пиеските. Аз му написах едно благодарствено писмо, което секретарката му сигурно ще метне в кошчето, но аз бях длъжен - рекламата рекламна дело на всеки (в Холивуд). Самите пиеси монаха при страшен успех. Имахме 4 представления. Трябва скромно да отбележа, че моята пиеса имаше най-многобройна публика - хората идваха само за нея и не оставаха за другите 2. Популярността й се дължеше до немалка степен на безкрайните перипетии, които пиесата преживя през семестъра.
Имахме триседмичен период на прослушвания, ходих да се карам с декана и даскалите, които промениха политиката за набор на актьори, после уволнихме г-н Николай Кински пет дни преди премиерата... Изобщо народът искаше да види за какво е цялата олелия.
Когато народът видя за какво е цялата олелия, той не разбра за какво става въпрос, но се изкефи. Пиесата е за трима български имигранти в Лондон. Мнозинството от публиката не разбра какви са тези хора, за какво се борят и имат ли почва където и да било. Въпреки това се впечатлиха стабилно от страхотния диалог, цинизъм и безпаметна безнадеждност на тези три персонажа.
Милиони въпроси валяха по мен цяла седмица след представленията. Хората спореха, съгласяваха се, караха се, сравняваха версии... Аз си траех и се усмихвах загадъчно под мустак.
Тези дни трябва да снимаме пиесата с три камери и да я превърнем във филмче. Напролет - истинска триактна пиеса.
Та така.

Аз, Георги Илиев