Нощем с целебни гласове
Имаше един златен период за БНР, когато няколко човека превърнаха "Нощен Хоризонт" в най-слушания пояс на програмата. Освен приятно, стана и модерно да слушаш радио по нощите, а не да спиш. Сега "Нощен Хоризонт" вече не е модерно занимание, а по-скоро терапевтично.
Освен че е време за съвети, нощта е и време за пренастройване на организма на извъндневна нота. "Нощните хора" са особени типове, които не влизат в категориите на точно определени групи. Сред значителната бройка слушатели изпъква една малка клика активисти, които държат да си общуват в ефира на "Хоризонт". Тях ги вълнуват странни въпроси. Говорят в унес по теми, близки единствено до моментното състояние на съзнанието им. Нощта се е превърнала в трибуна за изявата на маргинализираната им житейска философия. Всички тези особености на "нощните хора" задължават водещите на нощни радиоблокове да пришиват към журналистическите си умения качествата на психолози, на психиатри, дори на педиатри. Затова този радиопояс не само не е лесен за новаците, но е изпитание и за най-добрите. Разликата в нощния и дневния стил на водене се вижда ясно, когато един и същи журналист има предавания и през деня, и през нощта. Един от тях е Николай Атанасов. Неговото поведение ни дава някои от основните различия между деня и нощта в радиовариант.
През нощта по-малко са механизмите, задържащи у слушателите желанието да кажат всичко, на всяка цена. А когато говорът върви по-бързо от мисълта, журналистът трябва да играе ролята на кротко изслушващ. Неговата работа не е да противоречи на пациентите си, а да им внуши, че ги разбира. Миналата седмица темата на нощния блок на Николай Атанасов бе спортът за удоволствие. И "съвсем в контекст" слушателите рецитираха собствени стихотворения за красотата на природата. Водещият им се радваше, макар че очевидно не точно така си представяше собственото си предаване.
През деня да говориш в ефир придобива тържественост, която през нощта я няма. Дневната светлина сама по себе си те прави значим, независимо че няма нищо общо с радиото. Предаването "Ники и приятели" съвпадна с Трифон Зарезан и другите три или четири празника на същата дата. Пак се обаждаха слушатели. По-въздържани, доста по-наясно за какво иде реч, сякаш нямащи нищо общо с "нощните хора". С "дневните" се изисква друг стил на общуване - равноправен и, естествено, хуморът не може да е същият. Николай Атанасов се справя с нощните слушатели чудесно. Понякога е леко рязък, скастря ги, без много да ги обижда, отговаря им на това, което те търсят съзнателно или не. Не се разбира дали той, с начина си на водене, провокира точно такъв тип слушатели или обратно - те предизвикват стила му. Може би и няма значение - важна е терапията. През деня му е по-сложно. Той се опитва да отговаря със същите сентенции, минали ефективно в нощния блок. Тук обаче те придобиват друго звучене - стават агресивни или блудкави, без да са такива иначе. Лековитият глас на водещия не звучи в естествената си среда. А тя е нощна. Може нощта да не е модерна, но пък водещи като него я правят полезна.

Вяра Ангелова











От въздуха
подхванато