Музикалната реформа -
как и от кого

Оперно-филхармонично дружество - това е името на новия културен институт, който се появява при сливането на досегашните самостоятелни опери и филхармонии в четири града на страната: Варна, Бургас, Пловдив и Русе.
Решението за структурното преобразуване е на Министерския съвет. Черно на бяло то съществува от 27 януари т. г. и е под номер 36.
Досегашните опити за реформа в музикалния живот твърде напомнят за съществото "бутни-дръпни" от "Доктор Ох боли". То има две глави, обърнати в противоположни посоки, които трудно разговарят помежду си. Има и четири крака - ако двата тръгнат напред, другите два със същата сила дръпват назад. И обратно. Въпреки енергичното мърдане придвижване няма.
Така години след навлизането на пазарни правила в различни области, в България успяха да се закрепят седем държавни филхармонии и седем държавни оперно-музикални театъра. За контролиращата ни Европа тези цифри звучат смайващо.
Корекциите предвиждат новият културен институт във всеки един от споменатите четири града да обединява 266 души, от които: 107 оркестранти, 52 хористи, 28 балетисти, 16 солисти. Останалите 64 бройки са за художествено ръководен, административен и технически персонал. Фигурата, която ще решава конкретната структура и модел на управление, е главният директор на оперно-филхармоничното дружество. Той ще се назначава от министъра на културата до обявяване на конкурс. А конкурси ще започнат да се обявяват след приемането на Закона за културата - вероятно през май т. г.
С европейските стандарти, които пожелахме, идват и новите модели в културата. Засега ги надяваме като хомот, за да тръгнем в крак с останалия свят: в някои случаи с пълен напред, в други - с много опасения, в трети - направо рачешката.
Какви са детайлите на реформата, каква е цената й, какви са надеждите, които поражда? С покана да изразят своето мнение в. "Култура" се обърна към директора на Центъра за музика и танц, към двама "странични" наблюдатели и към сегашните ръководители на филхармониите и оперните театри във Варна, Бургас, Пловдив и Русе.













Момчил Георгиев, директор на Националния център за музика и танц

Проф. Павел Герджиков

Драгомир Ненов, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци

Георги Димитров, директор и диригент на Пловдивската филхармония

Борислав Иванов, директор на Пловдивската опера

Христо Игнатов, директор и диригент на Варненската опера

Константин Петков, директор на Варненската филхармония

Росен Груев, директор на Бургаската филхармония

Тони Лучански, директор на Бургаската опера

Михаил Ангелов, директор на Държавната опера - Русе













Отзоваха се почти всички с изключение на един, когото анкетата завари на турне в чужбина, друг, който се оказа в отпуск по болест, трети, който не удържа на обещанието си и четвърти, който заяви, че мнението му е без особено значение.
Междувременно Съюзът на музикалните и танцови дейци излезе с декларация по въпроса, в която отправи призив чрез поговорка: "Три пъти мери, веднъж режи", след като ножицата си бе вече свършила работата. Но сигурно никога не е късно за "прекрояване" на взети вече решения съобразно конкретната ситуация. Още повече, че в съвременния свят едно от качествата, което най-много се цени, е гъвкавостта.

Анкетата подготви
Елена Драгостинова