Колекционери на картини,
колекционери на образи
След периода на истерично попълване на документи за програмата ФАР можем да си отдъхнем и с чувство на изпълнен дълг да продължим всекидневнвите си занимания. Каквито и да са резултатите от конкурса, любопитен е самият процес на "преброяване" на жертвите на културния фронт. И отчитането на факта, че макар и изоставени на произвола на съдбата, те все още мърдат.
Движение е и смисълът на всяко истинско колекционерство. Работи от колекциите на Светлин Русев, Боян Радев и Богомил Райнов съставят ядрото на изложбата в памет на Дечко Узунов в галерия "Райко Алексиев". Особен интерес представляват някои творби на художника от 20-те години, които издават увлеченията на младия Дечко Узунов и маркират формирането на стила му.
С непоказвани картини от къщата-музей на Дечко Узунов ознаменува събитието галерия "Ирида". Изложбата е втората от поредицата "Векът накратко" след тази на Янаки Манасиев. С експозицията се поставя началото на поредица от изяви на къщата-музей "Дечко Узунов" под егидата на Управление "Култура и духовна сфера" при Софийската община, с които ще бъде отдадена почит на художника, избран от ЮНЕСКО за световноизвестна личност на 1999 г.
С не толкова добри перспективи е колекцията на фалиралата Балканбанк, подредена в галерия "Витоша". 192-те работи са обявени за продан за сумата от 334 милиона лева. Шансът да бъдат закупени едва ли е много голям, а още по-сигурно е, че дори това да стане, новият им собственик ще ги разпродаде на парче. Да попаднат в държавна или общинска институция въобще и не можем да си помислим. А е жалко, защото колекцията е качествена. Освен творби от съвременни художници и много добри работи на Майстора и Златю Бояджиев, тя включва голяма сбирка от картини на Борис Денев. Друг е въпросът, дали това е реалната пазарна цена на колекцията. Личното ми мнение е, че е много завишена, но темата за спекулациите на банки и експерти на произведения на изкуството е достатъчно тъмна и дълбока, за да се пазя от затъване в нея.
Далеч по-приятна е темата за "колекционирането на образи" - лайтмотив в изложбата на Кольо Карамфилов "Неговите и нейните..." (Преувеличени рисунки от Германия) в АТА център за съвременно изкуство. Художникът използва рисунки на интимни гънки от мъжко и женско тяло, които увеличава многократно и отпечатва на PVC платно. Конкретността е изчезнала, половите разлики са неразличими. Повтарящият се стих на румънската поетеса Ана Бландияна "...А нашето тяло? Твое ли беше или мое?" илюстрира идеята му да разговаря за възможностите за сливане и отъждествяване на мъжа и жената. Черно-белите вибриращи линии като че ли описват онзи трептящ периметър в човешките взаимоотношения, толкова чувствен и едновременно крехък, податлив на всяко движение. А колкото до Кольо Карамфилов - това е той - винаги органичен, находчив и поднасящ изненади.
Съвсем различна като подход е инсталацията на Илиян Лалев "Преспапие или няколко опита да докосна Труман Капоти" в "Ата-рай". В наративен стил той сглобява елементи, за да съгради своята представа за феномена Капоти. Разпилените части вероятно отговарят на идеята на автора да не обобщава, а само да "докосва", но трудно създават единен изложбен образ. Стойността на отделните парчета не остойностява цялото. До известна степен това е проблем на подреждането, на пръв поглед елементарен, но основополагащ при този тип инсталации.
За любителите на кавалетните форми и за всички, изтощени от "надпреварата ФАР", ще препоръчам две изложби. Три русенски художнички: Мая Кубратова, Виргиния Пенчева и Златка Стойкова, гостуват на СГХГ. Естетски подредената изложба подчертава качествата на живописните платна и малката пластика. Интерес представлява и представянето на Татяна Полихронова в галерия "АРИА".

Мария Василева











Изкуство
на борда