Съседът
- Като всеки юбилей и този на Дечко Узунов го представя тържествено, монументално и "пиедестално" - т.е. вкарва го в определен за такива случаи унифициращ калъп. А всички знаем, че легендата за него върви и по друга, специфична за него линия: разказват се и преразказват случки и обстоятелства, при които изпъква чувството му за хумор, иронията, с която "невинно" преобръща и най-стриктно пазените навремето идеологически и политически норми. Вие в какъв план го познавахте?
- Познавам го като дългогодишен съсед - живеехме в една къща (на "Драган Цанков", до Руското посолство) още откакто се построи. Не е имало ден, когато съм бил там, да не се видим - за сол, за хляб, за разни такива неща. Първите години, като живеехме в къщата, почти всяка вечер играеха карти: баща ми (Бойчо Григоров) и Дечко, Олга Узунова и мама (Тръпка Жиловска). Аз седях и гледах. Почти не са взели игра, защото двете дами си имаха система и си подсказваха, а те двамата нямаха - уж си подсказваха, но не се разбираха. Например Дечко Узунов си тананика "Очи чьорные", татко не разбира, а Олга му казва - "Абе, ясно е, за пика става дума". Но това не значи, че следващия път като затананика това, ще се разберат... Или например баща ми казва, "Ей, скоро ще бъде годишнина от смъртта на майка ми", Дечко възкликва: "Така ли, колко време стана" - това пък беше за спатия. Но междувременно си говореха за сериозни неща.
- За какви неща?
- Спомням си например, че при първото политическо топене на ледовете Дечко беше поканен да направи изложба в Париж. Татко беше негов асистент по живопис в Академията. И го пита: "Защо отказа да направиш изложбата?" "Ами ако вземат да ме харесат?". Не разбрах защо се опасява - нали целта на художника е все пак да го харесат. Дечко беше разбрал, че още е рано - тогава "врагът", буржоазията, можеше да го хареса и това да му навреди. Имаше си система и като председател на Държавната комисия: като разбере, че половината комисия приема дадения проект, а другата половина не, всички гледат него какво ще каже, а той... закрива заседанието. "До следващия път то ще си дойде", казваше, и така се измъкваше. Нали затова му викаха "Вечната Амбър".
- Чувала съм, че с еднаква лекота е общувал и с управляващите, и с интелектуалците на своето време.
- Спомням си, бях на специализация в Париж по линия на министерството. По това време там, в ателиетата, бяха Шаро (Димитър Яранов) и Марин Върбанов. И пристига бай Дечко с Олга. Дето се вика, още на куфарите, в ателието на Шаро, Дечко си показа белега от операцията, която му бяха направили в Германия (1976) - тя тогава беше основната му тема. И разправяше, че преди това като бил в Правителствена болница в София, веднъж излязъл по халат да пуши цигара. "Виждам идва Дорето (Дора Габе), и тя по халат. Говорим си и по едно време тя си повдига пижамата, показва си крака и ми казва - Дечко, виж каква кожа имам, като на шейсетгодишна!". Това става няколко години преди тя да почине.
- Във вашата къща е кипял доста активен светски живот...
- Всяка година на рождения си ден Дечко Узунов правеше голямо тържество. Идваха много видни хора - Георги Йорданов, Семерджиев, Павел Вежинов... Към 11.30 те си отиваха, оставахме по-близки съседи, приятели и т.н. Не си спомням на кой точно рожден ден Светлин Русев му подари една икона, забравил съм кой точно светец, но беше от апостолския ред. В един момент всички с чашите ритуално отиват отзад, в ателието на Дечко Узунов, за да видят новите му картини. Аз не отидох тогава. Върнаха се и видях, че както винаги е подарил по акварел или рисунка на тези хора. Като си тръгнаха ВИП-гостите, Дечко си разглежда иконата и ме пита "Как я намираш?" Казвам, ами 19 век, приятна работа. "А видя ли Светлин какво взе, да се чудиш кой има рожден ден - той или аз..." Така оцени по-високо своя подарък.
- Той с всички ли беше в добри отношения?
- Да, разбира се. Той веднага разтоварваше всяка обстановка, която възникваше. Даже си спомням, че рожденият му ден по едно време съвпадаше с международни дни на поезията - Левчев ги правеше. Веднъж късно на тържеството пристига Левчев и води двама турски поети - по-възрастен и по-млад. Младият говореше слабо руски, а другия - френски. По-възрастният се извини, че е толкова късно, че слабо говори френски и т.н. Дечко каза: "Не се безпокойте, нали френският произлиза от турския". Човекът го гледа, не го познава и се чуди. А бай Дечко обяснява: "Сега ще ви кажа - же суи, ти суи, гюль суи..." И започна да разказва вицове. Обичаше да разказва свои стари истории. Можеше например страшно дълго да разказва за своя войниклък, който бил непълни три месеца. Взели го в Шумен, в Шуменската крепост. "А то военно време, страшно, в купето брадясали войници, пият и току отворят прозореца и хвърлят бомба. После пак пият и пак хвърлят бомба - забавляват се". А в Шуменската крепост имало голямо оръдие, което гърмяло веднъж в годината - на Васильовден, защото командирът се казвал Васил. "Толкова старо беше, че като гръмне, половин час след това продължава да се клати дулото..."
- Много истории се носят за Дечко Узунов и абстракцията.
- Стефчо Кацаров, известният русенски художник, ми е разказвал една показателна случка. Бай Дечко му описвал как ставал сутрин рано, в 4 часа, виждал росата, капките по листенцата, чувал самолета, но не го виждал. И после: "Влизам в ателието, почвам да рисувам, отдръпвам се - а-а-а, на абстракция отива. Връщам се към работата и я оправям".
- Последните му работи наистина са абстрактни.
- Много известна е последната работа, която направи - тъмни виолетови облаци с някаква черна дупка в тях. Следобед почина. Тогава много се говореше, че тази работа е била прозрение, някакво предчувствие за края и т.н.
Имаше един хубав лаф още когато се строеше ателието отзад - работниците си почиваха, седяха по гредите, пиеха бира. А бай Дечко им казваше: "Хайде, момчета, работете, защото не се знае вие ателие ли ми правите, или мавзолей".
- Отговаряше ли на популярната представа за "разсеян професор"?
- Няма да го забравя: в ЦУМ по едно време се продаваха малки автомобилчета - фиати, 1800 лева струваха. Той си беше купил една такава кола и се учеше да кара на нея. Веднъж се прибира някъде от провинцията, аз чувам ужасен шум - сякаш трактор влиза. А то ауспухът му е паднал нейде по пътя, едната му гума цялата нарязана. "Чичо Дечко какво става?", а той ме пита: "Какво да става?" "Ами виж, че ауспухът го няма..." "Абе аз подозирах, че нещо е станало, но си карам". Подозирал бил - а то беше такъв невъобразим шум! Срещу Университета имаше будка с милиционер, възрастен човек, като му свършеше смяната, идваше в двора на Академията да пие вода от чешмичката и сядаше при нас, студентите. По едно време се зададе Дечко с колата и милиционерът пита "Кой е този?". Казваме му "Проф. Дечко Узунов". Абе аз го знам - всеки ден идва и, независимо каква е светлината на светофара, завива надясно. Затова вече като го видя, веднага му давам зелено, та да няма проблеми".
- Бил е на отговорни длъжности - какво се говореше за него тогава?
- Спомням си приказка за него като председател на СБХ. Партийната организация там нещо не била наред, а него го викаха в ЦК да отговаря. И той се възмущаваше: "Аз, безпартийният, ще оправям партийните ви работи!".
- Не е бил член на БКП? Това е наистина невероятно в онези времена.
- Ами той умееше да се оправя... Спомням си, че когато Ненко Балкански го приеха в партията, Дечко Узунов беше представен за президент на АИАП. Срещнах тогава Руска Маринова и тя ми разправя: "Идвам от Ненко, а той ми казва - виж сега, на гърба на нас, комунистите, разни безпартийни президенти стават!". В това отношение за Дечко Узунов има много известни истории с най-различни версии за тях. Една например всички я знаят, а и сам съм го питал какво е станало. Като идват руснаците, един ден пред къщата спира джип, питат го "Вие ли сте Дечко Узунов?". Той казва - "Да", а вече си е приготвил вързопчето с всичко необходимо за ареста... Карат го в комендантството, не му обясняват нищо, оставят го да седи на една пейка и да чака. Докарали още един колега - "и той кат мен" (т.е. бил "официален" художник навремето, дружал със старите и т.н.), та бай Дечко съвсем се примирил. Накрая докарват и Илия Петров. "Тогава разбрах, че ще е за друго" (защото Илия Петров е комунист), и почнал да побутва вързопчето да го скрие зад себе си. Дошъл комендантът и им казал, че във връзка с някакво посещение трябвало да направят бързо голяма батална сцена на "комбиниран удар" в едно от помещенията - танкове, самолети и всичко както се полага. Те я направили, викат коменданта да я оценява. Тогава другите решават да се "скрият" - "Илията ме остави аз да се оправям с коменданта". Комендантът казал, че картината не е пълна - самолетите липсвали. А Дечко му казал, че ги има, но едното ято току-що е отминало, а другото още не се е задало. Комендантът избухнал в смях и така приключила работата. После Илията му казал: "Ето, виждаш ли, ако аз бях, щяхме да дорисуваме, а ти как добре се оправи".
- Участията му в журита също са пословични.
- Когато Светлин Русев представя за първи път картината си "Самуиловите воини", Дечко Узунов е председател на журито. Другите членове имали някакви забележки към нея, а бай Дечко им казал: "Абе вижте, това събитие е било много отдавна, барем сто години са минали..."
Спомням си и друга история. Взимат го с мерцедеса да го карат в Съюза - беше точно след инвазията на СССР в Афганистан. Мен трябваше да ме "хвърли" до Академията. И Наско, шофьорът, вика: "Бай Дечко, виж какво стана там с войската". Той казва: "Лоша работа стана, целия свят се е възмутил от СССР." След малко: "Лоша работа стана, никъде не ни щат" - приобщи се изведнъж той, съвсем забравил за предишните си думи.
Веднъж беше повикал градинар да отреже някакви клони. И онзи се размахва от дървото, хили се и реже наред. По едно време Олга вика: "Ама кажи му да спре, виж всичко изряза!". А Дечко: "Остави го, виж какви хубави зъби има..."

Разговаря Диана Попова














Разговор
с проф. Григор Григоров