Балкански сюжети
Откъде тази въоръжена солидарност на НАТО с косовските албанци срещу Белград и откъде тази натовска солидарност с Анкара срещу турските кюрди? В дебата около кюрдските размирици по западните метрополии и около театъра на абсурда в Рамбуйе тук-таме някои публицисти и кореспонденти заподхвърляха този въпрос - не, естествено, без дежурнатия преамбюл, че не вземали страната на изчадието Милошевич, ала все-пак един въпрос, много отговори, а от сумата на отговорите все не се получава цялата истина. Защото, казват едни, за разлика от Кюрдистан Косово било в Европа. Защото Европа не можела да търпи втора Босна в преддверието си - бързат да коригират други. Само че Турция си е много по-европейска от Косово и от целия Балкан и поне на глас никой не я изпраща в преддверието, защото за разлика от Югославия Турция членува в Съвета на Европа, в ОССЕ и в какви ли не европейски институции, да не говорим пък за НАТО. НАТО, разбира се. Затова миналата седмица сръбският президент Милан Милотинович съвсем сериозно предложи да приемат Югославия в НАТО, пък тогава нека заповяда в Косово натовският контингент, цитираха офертата му като последния виц от Белград. Като е приела натовски войници на своя територия, Македония да не би да са я приели в НАТО - гласи контрааргументът. С чистосърдечието си - стратегическо или непреднамерено - пленява обаче аргументът, че Турция била голяма страна с още по-голяма армия, та просто не било по силите на НАТО да оправя кюрдския проблем, докато скапаната югославска армия предоставяла тази възможност, та защо поне в Косово НАТО да не въведе малко ред и цивилизация. Иди, че възразявай.
При това НАТО във варианта си "Международна общност" (МО) вече понасъбра опит в овладяването на етнически безумия на тема "право на самоопределение и национална идентичност". В протектората си Босна и Херцеговина например с трите си народа и двата си ентитета, в който вече четири години почти няма производство на нови бежанци и където, вместо да погребват нови трупове, гробарите ексхумират стари за нуждите на трибунала в Хага. Успехът на т.н. дейтънска конструкция или дейтънска архитектура при това е траен: след четири години мир благодарение на въоръженото присъствие на четиридесетина хиляди натовски войници няма никакво основание за опасенията това присъствие да не продължи поне още 40 години. И ето, че се задава втори протекторат, сега в Косово, с още поне толкова войници и офицери за още поне толкова години. За подлежащата на амортизация и подмяна материална част на мироопазващия контингент да не говорим. А кой не помни още страховете, че с кончината на Варшавския договор НАТО вече нямал бъдеще? Форматът на новите врагове на човечеството обаче не може така убедително да изпълни хоризонта като отминалата угроза на Варшавския договор, на която НАТО дължи рождението си, но и след победата си в студената война не иска да го последва в небитието. Упражненията в описание на Милошевич като средното аритметично на Хитлер, Пол Пот и Саддам на Балканите си остават само репертоарна стилистика на десетина публицисти, които навремето с доста повече успех стилизираха гусларя-психиатър Караджич като д-р Менгеле, а генерал Младич - като Гьоринг на Балканите. Грозната картина на труповете от косовското село Рачак като прелюдия към Рамбуйе също не придоби трайната медийна мотивация на общественото мнение за въоръжена намеса, която имаха труповете на площада Маркале в Сараево като прелюдия към Дейтън. Докато при експлозията на Маркале, въпреки протестния вой на босненските сърби, само в експертните групи се разшушукаха, че тази касапница понамирисва на сценарий, за Рачак цялата френска преса се разгълча, че нещо не е наред в картината, а финландските патоанатоми вече втори месец държат под ключ заключението си. В резултат на всичко това цялото Рамбуйе не ще да приключи като достойна реплика на Дейтън. Може би не само защото архитектите на Рамбуйе Роберт Кук и Юбер Ведрин заедно не правят дори половина Ричард Холбрук, който като архитект на Дейтън дори министър не беше. Някои политически наблюдатели обясняват очертаващото се фиаско с разликата между американската военновъздушна база Дейтън и лятната резиденция на френските крале Рамбуйе. Едно е сержанти да ти наливат в спартанския интериор на Дейтън бърбън от разкладката на военновъздушните сили, друго е метр дьо мезон да ти поднася изискани вина и коняци в интериора на Людвик ХV. Както узнаваме от пресата, позоваваща се на посветени кореспонденти с агентура в персонала на двореца, само в края на първата седмица двореца са напуснали над 400 празни винени бутилки и осем празни бутилки от коняк. Като имаме предвид, че в двореца са заключени 40 балканци, че сред тях има и албански мюсюлмани, и че от тях някои се придържат към инструкциите на Пророка, тогава на балканска глава през стартовата седмица се падат най-малкото 12 бутилки вино и половинка коняк. За следващата седмица знаем единствено, че за изнасянето на празните бутилки назначили допълнително едно кръгло сираче от селото край двореца.
Оплакването на един член на албанската делегация пред камерите в събота вечер, че от сръбската делегация му се заканили да му избият зъбите, ако не подпише одобрения от сърбите политически раздел на споразумението, от една страна сигнализира за обнадеждващо раздвижване на сръбско-албанската комуникация, от друга е сериозен индикатор, че сред преговарящите циркулира и контрабандна домашна сливова. Чудно ли е тогава, че когато в Дейтън Холбрук само заплаши босненските балканци с преговори до дупка, всички си гаврътнаха уискито и се хванаха за писалките, докато същата заплаха в Рамбуйе само втвърди ината на преговарящите сръбско-косовски балканци? Първата реакция след оповестеното в събота "спиране на часовниците" до вторник впрочем бе, че три дни били абсолютно недостатъчни. Нямаме информация дали преди това двама експерти от сръбската и от албанската делегация не са слезли набързо да огледат избата на двореца.
Ала Дейтън номер две в Косово ще има. Ще има поради простата причина, че всички прогнози за развоя на югославския демонтаж от 1991 година по правило се сбъдват. Когато през 1991 в балканската политика на Запада започна да надделява становището за признаване на хърватския суверенитет, прогнозата гласеше: "Внимавайте, че иде Босна!". Някои още се спомнят как тогавашният германски министър на външните работи Геншер подмени почти целия персонал на германското посолство в Белград заради подобни предупреждения. Когато започна да се очертава признаването на босненския суверенитет, прогнозата гласеше: "Внимавайте, че иде Косово!". За да бъде фиаското на западната политика на Балканите не само пълно, но и целебно, може би след Косово ще трябва да придобие очертания и третото поред предупреждение: "Внимавайте, че иде Македония!". Тогава може би най-после на повечето отговорни политици ще просветне, че политическо разрешение на балканската криза по пътя на фрагментаризирането няма, за да удари и часът на интегративните идеи. Те не са нито семпли, нито евтини, ала подплатени с една десета от парите за бъдещите протекторати, шансът им ще е поне три пъти по-висок. Защото цената на протектората Босна е два милиарда и половина долара годишно с възходяща тенденция, толкова ще е и цената на протектората Косово.

Жерминал Чивиков