Ръководството на Етнографския институт с музей (ЕИМ) при БАН представи на пресконференция миналата седмица своето мнение по дискусията за съдбата на княжеския дворец. Участваха директорът ст.н.с.д-р Рачко Попов, зам.-директорът ст.н.с. д-р Маргарита Василева, научният секретар н.с. д-р Славка Гребенарова и главният уредник на музея н.с. д-р Надежда Тенева. Ето основните моменти в тяхната позиция:
"Според изявлението на президента бившият княжески дворец трябва да стане седалище на българския държавен глава. Той изрази загриженост към преместването на НХГ и дори не спомена за другата част от двореца, в която се намира ЕИМ. А става дума за един от най-старите музеи на България, който съществува повече от един век.
През 1892 г. се създава Народният музей в София, един от основните отдели на който е Етнографският. За първото изложение в Пловдив държавата отпуска средства за голяма колекция от произведения на народното изкуство, която полага основите на бъдещия самостоятелен музей - Народен етнографски музей (1906 г.).
Вече половин век ЕИМ се намира в източното крило на Княжеския дворец и стопанисва около 2000 кв.м. с около 700 кв.м експозиционна площ. Тук се съхраняват 50 000 музейни единици, обединени в 13 фонда. Специализираната библиотека съхранява около 25 000 тома, някои от които единствени в страната. Научният архив съдържа над 3 000 архивни единици с над 500 000 машинописни страници и 5 200 стари снимки и портрети. В него се пазят изследванията на стотици учени и народоведи върху българския народен бит, обичаи и традиции. Те се ползват от етнолози, фолклористи, филолози, литератори, музейни специалисти, журналисти и цялата общественост.
Националното самочувствие не се гради само върху представителните сгради на държавната власт. Навсякъде по света етнографските музеи, както историческите, археологическите, природо-научните и пр., се намират в сърцето на града. Когато се откриват български етнографски изложби в чужбина, над тях винаги се вее българският трибагреник и те представят достойно страната ни - доказателство за това е, че етнографските изложби получават покани за гостувания в чужбина за сметка на приемащата страна, без това да струва нито лев на българската държава.
През 1996-1997 г. изложбата "Светът на българката" престоя в Токио четири месеца, последвана от втора изложба в края на 1998 г.: "Национални костюми и ритуали - сърцето и духът на България и Япония". Миналата година изложбата "Цигани от старо време" гостува за шест месеца в Будапеща. През 1999 г. етнографска изложба е канена да гостува за 6 месеца в Австрия по случай 120 години от подписване на дипломатически отношения между България и Австрия (изложбата ще се открие през юни).
Наистина княжеският дворец се нуждае от ремонт и реставрация. По програма "Рафаел" и с подкрепа на правителството бе ремонтиран покривът и зимната градина. Докато траеше ремонтът, Етнографският музей нито за миг не затвори врати. За да подпомогне усилията на държавата, БАН отпусна 8 милиона лева, а ЕИМ използва 2,5 милиона лева, дарени от Япония. С тях бяха реставрирани експозиционни зали на първия и втория етаж, които днес са в добро състояние.
Преместването на ЕИМ и НХГ ще затвори вратите на изложбените зали поне за десетина години. Всяко преместване извън центъра на града, ако не е в подходяща сграда, ще бъде огромна грешка. Ако искаме да имаме национално самочувствие, най-яркият знак за него е запазване на историческите и художествени ценности в сърцето на столицата."
А.Б.