Хайде на кабаре в Де Ме Те!
Следвайки финалните съвети на доклада на Чарлз Ландри за "Културната политика в България" ("Изучавайте артменджмънта!"), аз - ако ми беше служба - бих пратила директорите на институтите за изпълнителско изкуство и студентите по същото на командировка в Държавния музикален театър "Стефан Македонски" да усвоят семинарно случая с "Кабаре". (Мюзикъл в две действия от Джон Кендър и Джо Мастероф, оркестрация Любомир Данев, превод на стиховете на Фред Еб от Екатерина и Кръстьо Станишеви, сценична адаптация и постановка Николай Борисов, премиера 20 и 23 февруари 1999) Всичко във и около спектакъла е реформа на българската култура: никой не я спуща от горе, просто - мислят с главите си и правят каквото могат. Каквото не могат не ги кара да надават вопли, а го поставят като задача за следващия път. Така погледнат, сегашният несъмнен успех с "Кабаре" е брънка от една тенденция, която е възможно да отведе ДМТ до положението на един много, ама много търсен национален театър, в който "не се правят само празноглави неща" (режисьорът Николай Борисов, изказване от пресконференцията). Тази брънка блести с два карата злато повече от предишната "Хелоу, Доли", но не затова, че някой тук е режисьорствал, пял или танцувал по-добре от там. Въобще, стига вече с този подход на парче. Просто, както ми се струва, в ДМТ все по-добре си дават сметка колко много - и различни от досегашните - неща спадат към културната индустрия, произвеждаща за световна консумация хитове като разните там "Котки", "Фантоми на операта" и прочие.
Художествено нещата в ДМТ са им ясни: "Кабаре" е тридесет и петият мюзикъл в репертоара на 50-годишния музикален театър. Продуцентски и технически обаче се работи, откак Светозар Донев води кораба, по нов начин. Какъв? Бих казала - максималистичен, от една страна, а от друга - прагматичен. Никакви илюзии и същевременно - всичко в името на великата илюзия театъра. Целта е да се изтрие от съзнанието ни подозрението, че "българите не могат да правят американски мюзикъл, все в нещо се издънват". Българските артисти могат да правят американски мюзикъл на каквото си щете ниво! Как? Ами, като се търсят и открият, например, подходящите хора, които, както са в случая Людмила Козарева (Сали), Станислав Димитров (конферансие), Марчо Апостолов (Клиф), Надежда Кръстева (г-ца Кост) и Иван Панев (Ернст), са високопрофесионални в пеенето, убедителни в пластиката и танцуването и (засега все още само) задоволителни като драматични актьори. Общото между тях? Прекрасната им младост, красотата. Различното? Че са в нееднаква степен близо или по-далеч от точното попадение в образа, улучен стопроцентово от Станислав Димитров. (Къде е седяло досега това момче?) При това ДМТ разполага с по двама и дори с по трима актьори за всяка централна роля! До младите с голям успех се изявяват и "титулярите", тези, чиито имена са част от историята на музикалния: Зорка Димитрова (г-ца Шнайдер) и Арон Аронов (г-н Шулц).
Второто "Кабаре" на ДМТ (първото е от 1982 г. с постановчици Никола Петков и Любомир Денев) е дипломна работа на режисьора Николай Борисов. Не знаем каква точно оценка ще й постави изпитната комисия от Музикалната академия, но мисля, че това вече няма значение: българският музикален театър се нуждае от такъв режисьор с такава творческа биография. (Доскоро актьор в ДМТ, Борисов е играл например ролята на конферансието в "Кабаре" от 1982 г.) И от такъв работен подход, при който максимализмът достига в някаква степен до "шантавост" (самопризнание на Николай Борисов от пресконференцията): правенето на театър като "идея-фикс". (Прилика с лиричния герой на "Фантастична симфония" от Берлиоз.) Важното е това, че Николай Борисов явно умее да заземява тази своя "обсебеност" и да работи в екип така, че всички да дават най-доброто от себе си. Това се отнася и до диригента Юли Дамянов, и до оркестъра в ролята им на "участници в действието", и до хореографката Румяна Маркова заедно с наистина прекрасния балетен състав (който този път здравата пее; малко солфеж няма да навреди!), и до хормайстора Людмил Горчев и все по-добре вписващия се в новата концепция хоров състав. За да се получи едно вдъхновено иизпято и изтанцувано "Кабаре" с много предизвикателност, но и с лирика и с малко нещо плакатен антифашизъм. Поне според мен.
Така че, да вървим да го гледаме.
Аз ще си го доглеждам дотогава, докато видя всички обявени членове на състава.

Розмари Стателова