В реда на времето
Върху фона на жълтеникавите книжки с мекушави корици, които четем напоследък, това издание прави впечатление на новогодишен подарък. Три части в калъфче, двустранно хромирана плътна хартия от кора до кора, картинки на всяка страница... Стилов художествен проект. Рорти, Фуко и Батай могат само да дишат праха на Иван Кулеков (заедно с Overgas). Вярно е, че четирите прасета по кориците се опитват да пародират усещането за разточителство, ала те са неуместни не само в това отношение. "Прасешкото" преди всичко не изразява духа на книгата и в някакъв смисъл повтаря онази лоша услуга, която преди години масмедийните изяви направиха на Иван Кулеков. В сборниците сега разлистваме едно съвсем ново и много по-симпатично лице.
Учудена бях да почувствам духа на нещо отдавна забравено: българската интелигентност от края на 19 век. Граждански романтизъм, сатира по ръба на морализаторството, нравствен автобиографизъм, доверие в словото, иронична почтеност към родното, уравновесен скептицизъм към чуждото... Модус на писане: някъде между Алеко Константинов и Стоян Михайловски със стилови отлики от порядъка на един век. Книгата се опитва да бъде иронично-наивистичен проект, но иронията пропада още в почтеното отношение към граматическите правила на езика. Всъщност това е една сериозна изява на човек, който зад всички преструвки взема себе си и света насериозно; толкова насериозно, че се опитва да ги променя.
Най-интересна е книжката, която се казва "Без време". Тук силните страни в мисленето на автора са станали жанрови характеристики на дискурса. Епиграфи, апофтегми, сентенции... - удоволствието от текста идва с проблясък на неочакваното решение, на остроумното насилие върху традиционното, със странното съчетаване на непоносими неща, с мекия наивизъм. Една книжка-играчка за ума, която провокира желанието за игра толкова, колкото и желанието за размисъл.
"Без адрес" е празник за погледа. Снимки, направени от автора, в остроумно-поучителна комбинация с текст върху тях. Разбираме из кои страни е пътувал Иван Кулеков, но без да изпитваме обичайното раздразнение, което в подобни случаи идва от подмолно-тържествуващата поза на автора. Точно тук си мислех за алековски модус на "чужбинското" възприемане в българската култура. Освен това снимките издават добър журналистически рефлекс и находчиво-изобретателно зрение.
"Без ред" е сборник с "чисти" сатирично-моралистични тестове. Може да се прочете в своята първа част, където остроумието и краткостта го приближават към попаденията "без време". Оттам нататък все повече си мислим за Стоян Михайловски и за неговите многословни реторически увлечения.
Накрая можем само да стискаме палци на Overgas да не пропадне, преди да направи реалност и други (все така полиграфически идеални) книги.


Милена Кирова











Думи
с/у думи








Иван Кулеков.
Без време.
Без ред.
Без адрес.
ИК 1+1.
С., 1998.