Тра-ла-лааа. Ла-ла. А?*
Някакви хора седят в една голяма зала и говорят нещо. Уж са в залата, ама не съвсем, защото са и у нас благодарение на телевизията. Тайнството, което се извършва с влизането им в телевизора, е единствената реалност. Прави тези хора дори много по-реални, отколкото са. Напрежението се увеличава с включването на радиото, откъде ще се чуе звукът от парламентарния контрол. Чувствотото за тайнство е разбито на парчета недоверие. Как е възможно онова, което се случва само и единствено в телевизора, да звучи и по радиото?! Доскоро проблемът за съвместното излъчване на общи програмни дялове от радиото и телевизията се отнасяше само за държавните електронни медии. Съвсем естествено е те да са в постоянна техническа готовност да го правят. Защото този акт е натоварен не само със символа за технически напредък, но е и символ на обществената задача и отговорност на тези две държавни институции. Символиката се променя, когато частни телевизионни и радиоканали се обединят за обща програма. Макар подобно действие вече да не е непознато за нас, все още ефектът от него остава недокрай известен. Преди няколко месеца радиото и телевизията "7 дни" започнаха експериментални съвместни излъчвания с нарочен надпис на екрана за това. Явно опитът е сполучил, защото и днес понякога предават заедно. Само че ако парламентарният контрол, излъчван от БНР и БНТ, е с достатъчно стерилна атмосфера и е безразлично дали ще гледаш или слушаш, общата програма, която "7 дни" предлага, е ни повече, ни по-малко телевизионна. Човек се пита защо и радиото е набъркано в цялата работа. Например: започва откъс от театрална постановка; без репортер; един актьор говори смели неща по сценарий; излиза скромен надпис, уточняващ за какво иде реч; след две минути се появява журналистка, почва и тя да говори банални неща и репортажът свършва. По радиото това предизвиква особени асоциации - най-безобидната от тях е, че на водещия му е прилошало и затова така неестествено говори. Като зрител тези две репортажни минути ми се виждат безобразно кратки, но за слушател те са мъчителни. Защото са неясни. Не са предназначени за радио, ерго за слушателите. Да не споменаваме за това, че постоянно се обръщат към зрителите (това по радиото). Както радиото се прави на телевизия и изведнъж - сигнал и продължава радиопрограма. Без някой да обясни какво става. Една нелоша идея за съвместно излъчване се срутва като реализация. Освен ако целта не е само форма на техническа профилатика за сметка на аудиторията. Да притежаваш две медии и да си ги подчиняваш една на друга не си струва, или поне струва скъпо. За какво да слушам радио, като ми говорят на непреведен телевизионен език, който освен че не разбирам, ме и плаши със звуковете си, иначе доуточнени от картината. Възможността да впрегнеш телевизията и радиото в общата си обществена каруца говори за потенциална сила на влияние. Но дали това означава, че докато си експериментираш с тази сила, си готов да жертваш аудиторията, не ми е известно.
Вяра Ангелова











От въздуха
подхванато












* Едновременно
звучене
на мелодия
по радио
и във вестник
(Бел.ред.)