През 1997 година се прие програма на СБФД. Там проблемите, които днес се появяват, са анализирани и са предложени няколко варианта, които биха били най-подходящи за развитието на всеки един вид кино поотделно. Специално за анимацията там много точно и ясно е маркирано, че тя е един от най-успешните дялове на българската култура не толкова и не само с международните си награди, които са огромно количество, но и с реалното си присъствие в света на анимацията като цяло. Свидетелство за това беше Варненският анимационен фестивал - един от петте в света. Има някои неща, за които държавата следва да полага особени грижи. Това се отнася специално за анимацията, защото имаме страхотни рисувачи, страхотни изпълнители на това, което рисувачите могат да измислят, и в крайна сметка имаме ефективни резултати. Нека някой от съседите ни се похвали със "Златна палма" от Кан за анимация. 700-те награди за анимационното ни кино са страхотно доказателство.
В програмата на СБФД са заложени следните два модела: холдинг, който има единен надзорен съвет, но всички структури в него са автономни; или намиране на формула, според която да има самостоятелни структури, професионално пригодени да произвеждат анимационни, документални, игрални филми... Разбира се, според мен това няма да трае вечно. Не можем да разчитаме, че завинаги държавата ще има свои стопански предприятия, които се занимават с филми. Тук има още един елемент и той се нарича Национален институт. Аз настоявам, че и десет държавни предприятия за производство на анимационни филми да има, ако няма национален институт, който да има формула за специално субсидиране на българското анимационно кино, рано или късно ще им се види краят. Аз защитавам тезата за Национален институт - не е задължително той да бъде производствена структура, може да бъде продуцентска структура, която трябва да се грижи за две неща: за възстановяване на фестивала във Варна и за специални, особени грижи, национална програма за съхраняване и развитие на българската анимация. На никого не хрумва да започне някакви действия срещу българската опера, защото в света има поне 10 певци, които носят славата на българската опера. Но в света има 100 български аниматори, 700 награди, които носят славата на българската анимация. Тези неща би трябвало държавата да ги има предвид.
На няколко пъти призовавам колегите да се въздържат от персонални и групови квалификации, защото това не води до изход от ситуацията. Тук трябва да се търси възможно най-рационалното решение и то не може да има само един-единствен вариант. Би трябвало да има многовариантност на възможните решения и, разбира се, във всички случаи ще трябва да има ясна представа какво ще последва.

Павел Васев,
председател на СБФД
3. 2. 1999 г.