Дайте да си кажем
истината в очите...


Напоследък известни мои колеги от по-старото поколение режисьори на анимационни филми проявиха засилена активност в медиите. Какво накара моите уважавани колеги да се появят така активно след дълги години затишие? Грижата за българската анимация?
В поредицата гръмки изявления за края на Студия за анимационни филми - САФ "София" и обвинения към мен и съвета на директорите на "Бояна филм" ЕАД, че съсипваме българската анимация, личат две неща: явно непознаване на положението в "Бояна филм" ЕАД и съзнателно поднасяне на неверни факти. [...] Най-общо в потока от жалби, обвинения и лозунги може да се открият няколко основни претенции, няколко мита, заблуди и лъжи:
Лъжа - закриха САФ "София".
Обединението на трите бивши държавни предприятия САФ "София", СИФ "Бояна" и ДП "Обработка на филми" в "Бояна филм" ЕАД е извършено с постановление на Министерския съвет още през януари 1995 г. с цел да се запази целостта на уникалния за тази част на Европа кинопроизводствен комплекс. САФ "София" си е на същото място, със същото име и със същата дейност като част от Дирекция анимация на "Бояна филм" ЕАД и статутът й не е променян от януари 1995 г. Странно е, как четири години моите колеги не са забелязали този факт. При това двама от инициаторите на медийната кампания участваха пряко в управлението на "Бояна филм" и на САФ "София" като директори. Може би защото чак сега осъзнаха, че всъщност дейността в анимацията не само че не замира, ами се развива с непознати до този момент темпове и мащаби. А те не допринасят за това. Или може би това пречи на личния им бизнес?
Лъжа - "Бояна филм" е монополист на пазара на анимация.
В момента у нас има няколко фирми, които правят анимация: "Пилион филм", който започна пръв с Христо Цачев, после Анри Кулев, отскоро Пламен Хранков. Има още няколко по-малки фирми и частни продуценти. "Бояна филм" не е монополист, но за последната година и половина прави най-големите сериали, плаща на аниматорите най-добре и редовно и това може би не се харесва на някого.
Мит - марката САФ "София".
Това не е Кока-Кола, при която продуктът се идентифицира с марката, това е просто една производствена студия, произвела голям брой изключително разнообразни филми, създадени от голям брой изключително различни като стил автори. САФ "София" по света я помнят само връстниците на моите по-възрастни колеги. Мен лично много пъти са ме питали през последните години: "В България правите ли анимация?"
Заблуда - ще приватизират киноцентъра и ние ще останем отвън, затова дайте го на хората, които са работили в него.
В "Бояна филм" не е регистрирано работническо мениджърско дружество. Това инициаторите на кампанията сигурно знаят, но умишлено заблуждават останалите колеги, за да ги спечелят "за каузата". Да се надяваме, че при бъдещата приватизация ще се запази предметът на дейност на "Бояна филм", за да има изобщо филмопроизводство в България. Но приватизацията е неизбежна и не зависи от нас.
Мит - Чудото Българска анимация.
Да, имало я е през 60-те и 70-те, до средата на 80-те години, когато е имало бюджетно финансиране на кинопроизводството с план да се произведат еди-колко си филма годишно. Тогава хората творци - сценаристи, режисьори, художници, аниматори - са работили на щат и на заплата със задължението да творят, а студията е била оборудвана с модерна за времето техника. Всички разходи, включително разноските по командировките за участие на фестивали, са били за сметка на държавата. Затова, съпоставени най-вече с филмите на западните аниматори, които още тогава са били на нашия днешен хал - самофинансиращи се любители, студенти и истински фанатици - нашите филми са изглеждали ярки, интересни и професионално направени.
Разбира се, имаме наистина добри филми, които издържат на времето и днес се харесват. Не може да се отрече, че в анимацията са работили много талантливи хора, които за тяхно щастие са били поставени в почти идеални условия. Но времето се мени и сега условията са други - вече няма държавно финансиране, а интересът на света към авторските късометражни филми спада. Фестивалите стават все по-скъпи световни пазари, а тези от тях, които запазват статута на поддръжници на авторското и експериментално кино, изглеждат жалко аматьорски и се посещават най-вече от студенти, малко критици и техни приятели.
Това и на мен не ми харесва, но правилата на играта не ги измисляме ние. Или ги научаваме и спазваме, или отпадаме от състезанието. Интересът на света в момента е към големите сериали от 26 епизода по 26 минути - така наречената индустриална анимация.
Заблуда - съсипаха българската анимация.
Българската анимация си я съсипаха българските автори, на които като свършиха държавните пари, им свършиха и идеите. Защото в последните си години българската анимация се самоуби с високомерни, претенциозни псевдоелитарни филми, направени за критици и сноби. Самоуби се с помощта на своите разглезени автори, които правеха филми само за себе си, но не и за публиката. Знам, че сега много от колегите ще реагират остро, но за съжаление това са фактите. Ако тези филми се правеха със собствени средства - добре, всеки може да прави каквото си иска, то си е негов проблем. Но когато филмите се правят изцяло или в по-голямата част с пари от държавата, т.е. от всички нас, смятам, че отговорността на авторите към зрителите трябва да е по-голяма. Факт е, че ние все още нямаме един запомнящ се истински световен филм, детски, за възрастни или сериал, който да върви по телевизиите от Хонконг до Ванкувър. Ако попитаме хората кои филми си спомнят и на кого са, те ще отговорят "Тримата глупаци" на Доньо Донев и още два-три, на които ще объркат заглавията. И няма защо да им се сърдим, защото тези и още няколко други филми са наистина комуникативни и направени с уважение към публиката, без да са повърхностни.
Лъжа - нито един български филм не е направен в "Бояна филм".
Никой не е върнат от "Бояна филм" с авторски проект. От 1995 година до сега в "Бояна филм" са изпълнени 29 български авторски филма. На 11 от тях са предоставени технически услуги, а на 18 филма "Бояна филм" е продуцент или копродуцент с подкрепата на Националния филмов център. Четири от тях се работят в момента. Други два проекта са представени за разглеждане пред Националната комисия за анимационно кино в НФЦ, която трябва да се състои до края на февруари. Единият от тези проекти, зад които "Бояна филм" застава, е на самия г-н Стоян Дуков.
Никой не е върнат и с предложение за изпълнение на чужд сериал. Но не може да се иска от "Бояна филм" да финансира и създава авторски филми. Това си е грижа на авторите. В "Бояна филм" няма автори или творци на щат. "Бояна филм" е само производствена база. И то не от вчера, а от 1991 г. Както навсякъде по света, авторите са тези, които правят филмите - не студиите, които са просто мястото, където се реализират технически проектите.
Заблуда - ще правим авторски филми и ще печелим от тях.
От авторски филми нито студиите печелят, нито някой по света се издържа. Хората, които правят тези филми, работят нещо друго - или реклами, или в студиите. По принцип сценаристите и режисьорите са "free lancer" - хора на свободна практика. Когато един такъв човек има идея, той сяда и пише сценарий, прави проект и търси начин да го реализира. Намира продуцент, продуцентът набира екип, осигурява финансирането и разпространението на филма и чак тогава отиват в студията, която произвежда филма. Така е и у нас.
Може би разликата е, че в някои страни има по-добре действащи механизми за подпомагане финансирането на тези авторски проекти - не само чрез националните филмови центрове, но и от телевизии, спонсори, фондове и фондации, чрез различни видове отчисления от празни аудио/видео носители, от продажби на билети за кино и т.н. Общите ни усилия трябва да бъдат насочени натам - към осигуряването на нормално финансиране на българските филми не само от НФЦ, а най-вече от страна на БНТ, която би трябвало да е главният потребител на българска анимация. Като атакуват "Бояна филм", колегите бъркат посоката и целта на атаката.
Претенции към мен като автор.
За последните 8 години двата мои филма "Консервфилм" и "Шок" имат 29 награди. "Консервфилм" е най-награждаваният български филм въобще. Филмите са показвани на над 80 фестивала и са гледани от публиката от Токио през Сидни и Рио де Жанейро до Лос Анжелис, и почти цяла Европа. И двата филма са откупени от ВВС, SAT 1, Canal + и още много други телевизии, "Консервфилм" само от разпространението (без да се броят наградите) е върнал бюджета си 12 пъти. Смятам, че нямам причини за ниско самочувствие, но и не смятам, че трябва да се блъскам всеки ден по гърдите и да викам "Вижте ме колко съм велик". Напротив, имам два авторски проекта, подкрепени единодушно от националните комисии за анимационно кино към НФЦ, които аз самият спрях, защото не бях убеден, че си заслужава да се правят в този вид и трябва да се преработят основно. Единият беше дори започнат, изхарчени бяха пари, които възстанових на НФЦ, защото прецених, че така е по-добре, отколкото да го довърша, за да го предам и да отчета още една абсолютно негледаема бройка.
Претенции към мен като член на Съвета на директорите на "Бояна филм" ЕАД.
Прилагам проста справка:
За година и осем месеца от април 1997 до декември 1998 г. под ръководството на Златин Радев в качеството му на член на Съвета на директорите и супервайзер за дейността на анимацията в "Бояна филм" са произведени 150 минути анимация по чужди поръчки - сериалите "Том-том и Нана" и "Анатол".
Към анимацията бе върнат отдавна неработещият анимационен отдел "Каданс", който неизвестно защо се водеше към Студия за игрални филми.
Ремонтирани са 12 помещения, които не са били използвани от 8 години, а тоалетните (с извинение) не са били ремонтирани от построяването на киноцентъра.
Закупена е нова техника - 4 компютъра, 2 дигитални камери, 1 ксерокс.
За първи път е използван Интернет за изпращане на кадри, включена е първата ISDN линия в България.
Осигурена е работа на над 120 души.
Организирани са два курса за подготовка на аниматори.
За две години и четири месеца (януари 1995 - август 1997) под ръководството на г-н Иван Веселинов е боядисан коридорът на САФ "София" и са изработени 22 минути анимация - един епизод от сериала "Последният резерват", като договорът за тях е сключен през май 1997 г. от г-н Евгений Михайлов след идването на новия Съвет на директорите.
За съжаление, назначеният от нас г-н Иван Цонов не прояви никаква инициатива и за година и половина (август 1997 - декември 1998) като директор на Дирекция "Аанимация" успя да осигури и изработи 0 (нула) минути анимация. Приходите на САФ "София" бяха единствено от отдаването на две стаи под наем.
Претенции към дейността на "Бояна филм" ЕАД като производител на анимация.
"Бояна филм" е търговско дружество, което е на самоиздръжка (а не бюджетно предприятие, благотворително дружество или фондация), затова то трябва да извършва филмопроизводствена дейност, която да му носи приходи. Единствената дейност, която носи приходи на анимацията, е работата по чужди сериали.
Навлизането в големия световен бизнес на индустриалната анимация ни дава уникален шанс да вземем практически безплатно западното ноу-хау, което е "да знаем как" професионално да направим едно нещо; да се научим на коректни отношения с партньори и клиенти; да се научим да работим в един голям международен екип - (в сериала "Анатол" бяха включени 6 държави плюс американският клиент); да свикнем, че сме част от цялото и че всеки по веригата зависи от другия, и че няма "А бе аз така го виждам". Едва след като спечелим доверието на клиентите и партньорите, можем да говорим за влизане в копродукции, за предлагане на наши проекти и т.н.
Заблуда - в "Бояна филм" се работят "разни измекярски" сериали.
Епизодите от сериала "Анатол" са по поръчка на най-голямата канадска компания за анимация - NELVANA, тя е една от най-големите в света. Епизодите се излъчват в САЩ (CBS) и Франция (TF1) и в надписите на всички епизоди, не само на тези, изработени у нас, е изписано BOYANA FILM. Това не е анонимното правене на "ишлеме", а делови отношения със западни клиенти, при които най-трудното нещо е да спечелиш доверието и да изградиш имидж на коректен партньор.
Със същите клиенти, които според колегите са ни зарязали, обсъждаме два нови проекта за сериали, които да се изпълнят изцяло или частично в "Бояна филм" - единият е за рисувана анимация, другият - за сериал пластилинова анимация, нещо, което не е правено у нас. С други клиенти сме в преговори за започване на още един сериал рисувана анимация.
Лъжа - изгониха всички аниматори от "Бояна филм".
Никой не е изгонен. Аниматори на щат в "Бояна филм" не е имало. От четири години в "Бояна филм" на щат има само технически персонал. В България съществува свободен пазар на работещите в анимационните продукции. Хората сами решават при какви условия и къде да работят. Един опитва в Бояна, друг - в Унгария, трети - в Холивуд. Кой където може...
Претенции - защо се правят курсове за аниматори, като имаме толкова много утвърдени имена.
Обучаваме аниматори, за да покрием изискванията за капацитет, които клиентите поставят. По света големите сериали се правят от големи студии в изключително кратки срокове. Там работят наистина професионалисти и работят както се работи всяка друга работа: с работно време, конкретни изисквания към качество, срокове и норма, за разлика от нашите хора, които са свикнали да анимират повече авторски филми, в които срокът е "срок постоянен", а изискванията на режисьорите са най-често от типа "направи го по-така". Затова ние трябва да подготвим хора, които да отговорят на новите изисквания. Всички хленчат "Знаеш ли как плащат в Унгария?" А знаете ли как работят в Унгария? Всички ние трябва да разберем, че се плаща, защото се работи, а не се плаща, за да се работи. Унгария развива индустриалната си анимация от повече от 15 години. И там се работи яко.
Претенции - добър аниматор не се става за три месеца.
Вярно е, че добър аниматор не се става от един тримесечен курс, но все отнякъде трябва да се започне. Последният подобен курс е бил проведен преди повече от 10 години. В НАТФИЗ и Нов български университет студентите се обучават за режисьор-аниматори, което е различно от професията аниматор. Показателен е фактът, че точно от НБУ, където преподават моите уважавани по-възрастни колеги със силни медийни изяви, имаше най-голям интерес към курса. От над 600 проявили интерес, 429 се явиха на приемните тестове и 90 ги издържаха. Курсът се води по специална програма, изработена от известния наш режисьор и аниматор Пройко Пройков, когото абсолютно никой, надявам се, няма да посмее да обвини в некомпетентност. Миналата година беше предложено на Министерството на културата в четирите художествени гимназии в страната - две в София и по една в Пловдив и Казанлък - да се открие предмет "Анимация". Защото това е една перспективна висококвалифицирана професия, която не е непременно за богоизбрани.
Заблуда - да се отдели САФ "София" в ЕАД, защото "Бояна филм" "гълта" всички нейни приходи.
Цялата "ценност" на митичната САФ "София" е един етаж от сграда с 27 производствени стаи, 12 от които са оборудвани с дървени маси с изрязани в тях отвори и лампи отдолу - т.нар. просветки, на които работят аниматорите. Останалата "супер ценна техника", която "сама прави филмите", са 7 кинокамери KRASS (фирмата производител вече не съществува), купени между 1974 и 1985 г., на които никой по света отдавна не работи.
По закон отделянето на тези няколко стаи може да стане чрез образуването на ЕАД със свой собствен съвет на директорите, изпълнителни директори, юристи, счетоводители и пр. персонал. Това ЕАД трябва само да си осигури парите, за да се издържа. Освен за персонала, то трябва да си осигури пари за закупуването на съвременна техника, без която не може да работи. Допълнително за закупуване на материали и консумативи. Плюс за разходите по поддръжка на техниката, ремонти на сградата, ток, вода, телефон. Плюс данък сгради, данък смет и пр. Плюс разходи за реклама, командировки и т.н.
В момента всички разходи по издръжката на САФ "София" се поемат от "Бояна филм".
Заблуда - отделената САФ "София" ще печели от български филми и с парите от тях ще продуцира нови.
Парите за български филми идват основно от Националния филмов център, който отпуска субсидии до 80% от бюджета и то не на всички кандидатствали проекти. Една минута анимация в момента струва около 4 500 000 лв. Ако изобщо НФЦ отпусне 50% или 2 225 000 лв. и се произведе филм, и ако БНТ го купи, ще плати в най-добрия случай 8 (осем) долара за минута, което е равно на около 13 000 лв (тринадесет хиляди лева). Ако се стигне до продажба на чужда телевизия, тя ще плати между 100 и 200 долара, което ще донесе "чутовната" сума от 340 000 лева. Разликата от 1 897 000 лева за една минута анимационен филм ще е за сметка на САФ "София". Тъй като филмите, които се правят, са средно около 5-минутни, значи девет милиона и половина загуба за всеки 5-минутен филм. Допълнително са всички разходи по издръжката на самото ЕАД. Отделената САФ "София" не само че няма да може да продуцира свои филми, ами ще фалира на първия месец.
Може би това е целта, за да бъде приватизирана отделно и почти безплатно? А след нея да се отдели лабораторията, декоростроенето, цехът за пластмаси и Киноцентърът да се разпадне и изчезне окончателно.
Но дори и приватизирана, САФ "София" ще фалира, ако, както твърдят колегите, ще се издържа само от авторски филми. Неизбежно е да се търсят чужди поръчки, срещу които така отчаяно протестират сега. И кръгът ще се затвори.
Защо тогава трябва да се отделя?
Моите уважавани колеги явно бъркат "студията" като сграда и технически помещения с "мениджмънта" на тази студия, т.е. с търсенето и намирането на клиенти и поръчки, и осигуряването на работа. А за тази дейност е необходим човек, който да знае най-малкото френски и английски език, да работи добре с компютър, да е общителен, подвижен, да разбира от техниката и технологията на анимационното кино, да има организаторски способности, да може да ръководи екип от 120 до 200 и повече души, да има кураж да поема риск, да има все пак някакъв национален и международен авторитет в бранша и поне малко да разбира от финанси и право.
Повярвайте, аз търся тоя човек от първия ден, в който съм в съвета на директорите на "Бояна филм". И тъй като все още не съм го намерил, върша работата сам. А мога да я върша и извън "Бояна филм".
Защото тая работа просто трябва да се върши.


С уважение,
Златин Радев,
режисьор-аниматор
член на Съвета на директорите
на "Бояна филм" ЕАД
3 февруари 1999