За говореното
и разбирането
В престижно интервю по повод изложбата си в клуб-галерията на в. "Труд" Иван Димов заяви: "Днес няма авангардно изкуство". Както се казва - рече и отсече. За него авангард било "руското изкуство от началото на века - Маяковски, абстракционистите: Кандински, Малевич". Всеки има право да си избира авангарда, но все пак това изказване ми напомня един стар виц. Обградени от врага, Петка и Чапаев пиели водка след водка и Чапаев все питал ординареца си вижда ли неприятелите. Когато накрая Петка кьор-кютюк пиян казал, че вече нищо не вижда, господарят му заключил: "А, значи добре сме се скрили."
Фабрикуването на глобални заключения е български специалитет. Всички чужденци са тъпи, доматите на Запад са пластмасови, а от българските художници по-добри рисувачи няма. Така си живеем в тотално незнание и в още по-тъжно неуважение един към друг. И в скромното ни художествено пространство съществуват различни планети, отдалечени главно поради невъзможността взаимно да се проумеят. Говореното на различни езици често пъти се провокира не от художниците, а от хората, които ги "манипулират", независимо от алтруистичните им намерения. Подходящ пример за подобно разминаване са изложбите от няколко пленера, подредени на "Шипка" 6, които уж говорят на един език, но не се разбират. На последния етаж в елегантно-тържествен стил са показани работите на участниците от пленера "Родопи'98" в Смолян. Респектиращи имена, по традиция луксозни рамки, познати картини. При някои автори (особено неостаряващия в реакциите си Любен Зидаров) се усеща магичното влияние на новото, непознато място, на различната атмосфера. Работите на повечето участници обаче с нищо не се отличават от създадените в ателието. Затова и изложбата от Смолян е "нечетлива" - не защото показаните картини и скулптури не са добри, напротив. А защото напомнят всяка друга камерна изложба, която би се събрала и без съществуването на пленер.
В друга зала са смесени керамичните работи и пластиките от дърво от двата пленера в Троян и Трявна. Духът е коренно различен. Интересът е предизвикан не само от участието на чужденци, но и от подбора на българските автори. Стара добра традиция на троянския пленер е да кани художници, които не се занимават професионално с керамика. Същия модел следва и Тревненският пленер. Така освен работите на керамиците и дърворезбарите е любопитно да се видят експериментите от дърво на Кольо Карамфилов, Красимир Джидров и Веско Велев, керамиката на Стефан Лютаков. Много добро впечатление правят композициите от керамика и метал на Ина Дамянова. Дори и при технологически несъвършените работи се чувства емоция, има стръв, живец. Добрият резултат на изложбата идва не от брилянтното изпълнение и завършената форма, а от покриването на цели и резултати - в случая пленер и пленерни работи, чиито смисъл винаги е била провокацията.

Мария Василева











Изкуство
на борда