Поколенчески ампутации '99

Според промъкнала се в печата клюка, докато работела в "Демокрация", Лили Попова си била спечелила прозвището Толстолоба. В дните непосредствено след избора на НСРТ четохме за нея, че има чара на айсберг; че не умее да общува; че е упорита, но посредствена; че е трудолюбива, но няма капка талант; че сублимира сексуална и всякаква там енергия, необходима, за да завъртиш някакъв личен живот, в професионална амбиция. А, да не забравим - и че пиела много и не различавала слагачество от лоялност.
Ето този светъл портрет сияе сега в представите на евентуалния български телезрител, за когото псуването на БНТ отдавна се е превърнало в любим народен спорт. Това, естествено, има своите добри страни - от вицепрезидента Кавалджиев насам обществото не е посрещало някого с толкова low expectations. Така че в близките месеци за Лили Попова няма да е много трудно да изтръгне одобрение или поне въздишка на облекчение чрез съвсем скромни усилия, едва ли не аналогични на проявата на здрав разум. Стана вече ясно, че от терариума на "Сан Стефано" няма да й пречат в тази насока. След бурните викове и закани от типа "Хайде на Балкана", синдикатите кротнаха в мига, в който изборът стана известен, и само някои тв-труженици може би изпъшкаха тихо, тихичко, да не ги чуе новата шефка. С имиджа си на борсук, който може да въведе ред в хаоса, от една страна, и на самостоятелен интелигентен човек с твърд характер, от друга, Лили Попова е обречена да ни изненадва приятно. Поне на първо време. Или както непредпазливо бе възкликнал членът на НСРТ Йосиф Сърчаджиев в присъствие на нечий репортерски касетофон: "Че тя концепцията й не била толкова бездарна!"
Различни представители на тъкмо що споменатата уважавана институция ходят напоследък из София и по различни поводи изразяват публично облекчението си, че проблемът "избор на нов генерален директор" им се е махнал от главите. В това има категорична липса на логика. Защото всеки един от тях с изключение може би само на мълчаливия Коруджиев нарече под една или друга форма този избор компромисен. Защото дълго време преди фаталния понеделник, 22 февруари, те опипваха почвата дали могат да обявят конкурса за провален. Защото на самия 22-ри гласовете по тази точка са били почти изравнени. Защото дамгата на политическия избор, направен като реверанс към вкусовете и пристрастията на управляващите, им се лепна по откровено унизителен начин. Защото с действието си влязоха в конфликт с вкусовете и пристрастията на огромен кръг хора, мнението на част от които вероятно уважават. Защото, с две думи, концепцията за обществена телевизия на Любен Дилов вече бродеше по Интернет, вкарана там като автогол. И пред безспорните й качества всеки опит да се обясни защо я отхвърлят започна да напомня адвокатските увъртания на Клинтън, че оралният секс не е секс.
Може да се направи класация на най-неубедителните аргументи против кандидатурата на Дилов. Първото място веднага ще вземе Иво Драганов с разбираемото само из тези географски ширини "гласувах за нея, да не помислят, че искам аз да седна на стола на Славков". Второто вероятно ще си поделят обясненията на Нели Огнянова и Георги Лозанов. Юристката заяви, че това е концепция за друго място и друго време - изказване, с което, в стремежа си да направи комплимент на автора, тя обижда обществото като незряло и недостойно за едно модерно и отговорно виждане за ролята на медиите. Философът пък привидя в разработката идеологията на капитала. Много се стремих да я намеря тази идеология, но не видях никакво друго сношение с мръсните термини себестойност, възвращаемост, постъпления, финансиране, спонсорство, освен в теоретичния опит да се извади БНТ от традиционната й роля на просякиня.
(Nota bene. Едва ли има по-точно определение за членовете на съвета от хубавата чисто българска дума интелектуалци. Всички те са доказани личности с много достойнства и духовно извисени. Няма рационално обяснение обаче гнусливото им нежелание да проумеят, че самоиздръжката на една обществена медиа е по-достоен избор от това да хленчи за пари ту на държавата, ту на някой друг. Остроумен колега описа диспута на Дилов и екипа му с НСРТ като "юпита на среща с ТКЗС, което смятат да приватизират". Дълбоката погнуса на деветимата интелектуалци от понятия, свързани с една действителност, в която никой освен растенията не смогва да живее от фотосинтеза, сериозно поставя въпроса за въвеждане на имуществен ценз при подбора на подобни органи. При това с условието да са изкарали някакви пари чрез собствен бизнес, за да не приемат самоиздръжката като нисша форма на съществуване.)
Цялото това сучене окончателно постави Лили Попова в положението на задължителната натрапница. (Защитавана най-сърцато именно от конкурента си Дилов, който даде и най-положителното определение за нея: Лили си гледа работата.) В крайна сметка целият конкурс се превърна във фарс, който трябваше да прикрие с прокъсан смокинов лист намесата на властта. Защото ако не става дума за прикриване, другото обяснение за поведението на НСРТ е предпоставяне на подобна намеса. Което е още по-обидно. Днес ни се струва, че и за Попова, и за Дилов, а не на последно място за НСРТ, щеше да е далеч по-достойно да обявят от самото начало: кандидатите да са неомъжена бяла жена, родена през 1954 г., с дълъг стаж в радиото, заслуги към кабинета Костов и управляващите да я обичат.
Преди време Георги Лозанов беше казал в интервю "по пантофи" пред Валерия Велева от "Труд", че не приема хъшовската подигравка с "Не серете" заради това, че е твърде плоска и не се изисква никакво интелектуално усилие, за да измислиш подобно нещо. Бих искала да го перифразирам - обяснението, че на НСРТ е била наложена политическата воля на СДС, е точно толкова елементарно и неизискващо мисловно усилие, колкото една промяна на ударението върху четири срички. (Не твърдя, че подобно нещо не е станало!) Нека в този момент да оставим настрана старата истина, че най-простите обяснения понякога са най-верните. Защото действието на деветимата интелектуалци може да има и друго, по-малко цинично, но по-потискащо обяснение. Вероятно изходът от конкурса е бил предрешен не само от претенциите на властта, а по чисто поколенчески критерий, чиито ограничения членовете на НСРТ не са могли да надскочат. Вероятно е също вотът им да е целял не толкова да угодят, колкото да се предпазят от настъпателната, агресивна млада генерация, чийто рационализъм не разбират и затова а приори отхвърлят.
Както Ю.М. заяви неотдавна в пресата, в съпоставката между кандидатските разработки трябва да се гледа на първо място отношението към новинарството. Има право - това е лакмусът за демократичността и модерността на една концепция. Не просто по линията "Разделяй мнение от факти" - това и отец Гелеменов го научи, колкото по отношението към консуматора на новините. Към разума му ли се обръщаш, или към емоцията? За интелигентен ли го приемаш, или за "средния кюстендилец", от когото знаеш повече и по-добре. В първия вариант приемаш реалиите независимо от собственото си отношение и се съобразяваш с тях. В другия прегръщаш патерналистичния подход на винаги правия държател на върховната истина. Изборът между двете възможности е поколенчески не в смисъла на есграона. Той зависи от това дали мечтаеш да превъзпитаваш или да диалогизираш. Накрая всичко опира до търпимостта. Липсата на търпимост е наследство от миналото. За едно по-старо поколение тя е дори положително качество.
Вероятно не са чак толкова много хората, чели текста на Лили Попова за конкурса, наричан в печата есе, или още по-добре - популярно критикарство. Той наистина не е концепция, но в известен смисъл е нещо повече - това е манифест. В него тя призовава за едно качество на обществената телевизия, което вече сме загубили надежда, че ще видим. Призовава за завръщането на морала на персонифицираната журналистика. Призовава за новинарство с гръб, което да смени фасадните водещи от днешния екран. Иска зрителят да бъде развълнуван от човешката съдба зад събитието. Това е чудесно. Уви, не е достатъчно и още по-малко модерно.
Дилов наопаки, акцентира върху - просто казано - правилното подреждане на информацията в зависимост от обществената й значимост. И двамата въстават срещу паркетната журналистика, но разбират различни неща под непаркетната. В концепцията си Дилов дава пример с повишаването на изкупните цени на тютюна - всяко подобно действие наистина повлича лавина от взаимосвързани събития, отдалечени на пръв поглед от проблемите на Центъра, но накрая безотказно рекуширащи върху него. Според Лили Попова, схематично казано, подобно правителствено решение трябва да се отрази чрез съдбата на бай Демир от Кърджалийско, който ще може да си купи повече мляко и да облече внуците с нови дрехи за училище. Според Дилов същият факт трябва да се изнесе на едно от първите места в емисията, защото ще повлече след себе си туширане на социалното напрежение в южните райони със смесено население; съответно евентуално отслабване на влиянието на ДПС (ако правителството все още е на Костов); повишаване на цените на цигарите ще удари по нарочените за приватизация цигарени фабрики и ще даде възможност за големи далавери в рамките на няколко дни. Все неща, които обективно засягат бай Демир далеч повече от новите дрехи за внуците му. В първия случай най-пряко засегнатият от новината се третира като обект от постановката "Реформа", във втория - към него се обръщат като към икономически субект, черпещ своето достойнство от мизерната си, но частна собственост, и съответно автор на решения, които съставляват същността не на постановката, а на действието "реформа".
Докато Лили Попова преценява как да постигне по-добър възпитателен ефект, Дилов преценява как да интегрира повече маргинализирани от сегашните журналистически неудачи групи. Мисля, че членовете на НСРТ не са съгласни с него поради поколенческа задръстеност. За тях възпитаването на зрителя е висшата форма на грижа за него. Те най-добре знаят каква музика трябва той да слуша и чии книги да чете. Не казвам, че не са прави. Ако чичо Х от Долно Койнаре или тийнейджърът Y от София и бизнесменът Z от Варна слушат Моцарт вместо "Едно ферари с цвят червен", те сигурно ще станат по-добри хора. Ако зависеше от възпитанието, прокарвано чрез обществените медии, и скинари нямаше да има. Обаче не зависи от него. И си е лична работа на Х, Y и Z какви хора ще станат. А на обществената медиа работата й е да знае, че такива индивиди живеят и да се обръща и към тях, независимо дали ги харесва или не. Само така обществото, чиято е медиата, има шанс да стане силно. Ето тази толерантна смиреност я имаше в концепцията на Любен Дилов, когото някои обвиняват в студен рационализъм и поклонничество пред лъжливите идоли на капитала.
НСРТ явно предпочете възпитаните послушковци пред твърдоглавите диваци. Добре. След псуването на БНТ другият любим народен спорт е уважаването на по-възрастните. Лили Попова има година и 11 месеца, за да въведе ред в хаоса и да наложи хора с гръб според собствения си манифест. Може би пък за това действително се изискват уменията на едно по-старо поколение.

Вера Джамбазова
















НСРТ явно
предпочете
възпитаните
послушковци
пред твърдоглавите
диваци