Вече повече от четвърт век зная, че "На приказки с Карел Чапек" е от спектаклите, които окончателно ме спечелиха за театъра, за Чапек, за режисьора Леон Даниел, за композитора Кирил Дончев, за актьорите Жоржета Чакърова, Меглена Караламбова и Ицхак Финци, за автора на текстовете за песните Иван Теофилов... Но на 25 февруари изненадано разбрах - и с радост, и с тъга, - че май нещо в мен все пак е останало непроменено: отново неистово искам да гледам този спектакъл!
Сигурно подобни чувства са мотивирали по-голямата част от хората, препълнили салончето на Чешкия център, когато по повод представянето на второто издание на книгата на Карел Чапек "Девет приказки и две в повече" (Издателство "Дамян Яков", С., 1998) знаменитата петорка "възстанови" част от спектакъла. Имаше и много млади хора, което ме успокои, че въодушевлението едва ли се дължи само на сантименталността на спомените. Хем всичко беше различно (и ние - пред подиума и върху подиума - сме различни), а точно намереният тон на спектакъла "работеше" дори в този маркиран вариант. Беше вълнуващо, чисто и необикновенно. Актьорите играеха и своята младост, и ние, сякаш скрити зад ъгъла, също подглеждахме към времето, когато...
Твърде много въодушевление за толкова малко редове, но пък и шефът на Чешкия център, и дори многоопитният Величко Тодоров видимо се вълнуваха.

Н. В.